Т ази седмица феновете на тениса преживяват тежка раздяла с най-успелия испанец и най-великия играч на клей за всички времена Рафаел Надал. 38-годишният Матадор е вторият от Голямата четворка наред с Анди Мъри, който се оттегля през сезона, и така единственият оцелял остава Новак Джокович (37), след като през 2022-ра се отказа Роджър Федерер. Сърбинът призна, че все повече губи мотивация, но продължава през 2025 г. Още повече че през август той попълни колекцията си с липсващата му титла от летни игри. В Париж Надал и Мъри нямаха същия успех, като и двамата отпаднаха в 1/4-финалите на двойки, а двукратният олимпийски шампион избра именно тази сцена, за да каже сбогом.
Ето накратко историите на сър Анди и на другите звезди, които приключиха кариерите си след поредния олимпийски цикъл.
АНДИ МЪРИ
Относно загубата с партньора си Дан Еванс от Тейлър Фриц и Томи Пол (САЩ) в Париж 37-годишният Мъри отчете: „Това не беше перфектният край, щеше да е страхотно да е с медал и наистина се опитахме. В последните няколко месеца знаех, че този момент идва. Със сигурност беше много емоционално, защото за последен път играх състезателен двубой. Доволен съм, че се случи точно на олимпиадата, защото на моменти през миналите години това не беше никак сигурно“.
Статистиката на сметката на Анди е внушителна: 46 трофея, включително от „Уимбълдън“ 2013 и 2016 г., US Open 2012 и Финалите на ATP през 2016 г. Освен това има 11 финала за Големия шлем и е прекарал 41 седмици на върха в ранглистата, а от наградни фондове е натрупал почти $65 млн. Най-голямото му геройство бе завръщането след смяна на тазобедрена става през 2019 г. - какво по-голямо обяснение в любов към тениса? „Още мога да играя на добро ниво, но болката и дискомфортът в тялото ми не бяха никак приятни. Ако продължа да опитвам, в крайна сметка ще завърша с контузия. Знам, че сега е точното време“, увери шотландецът, който междувременно стана баща на 4 деца от своята любима Ким и в следващите месеци ще обикаля сцените на Острова със собствено шоу като актьор.
„Когато бях на 18 или 19, имаше хора, които се съмняваха в качествата ми, таланта и работната ми етика, както и в психиката ми – сподели Анди. - Има неща, които бях направил различно, но все пак пътуването бе изключително и научих много уроци, които ще ми помагат в човешки план, каквото и да правя по-нататък”.
ДОМИНИК ТИЙМ
Хронична контузия в дясната китка и последвалите от нея психически проблеми пък се оказаха непреодолима пречка за Доминик Тийм. След многократни опити да се завърне на предишното си суперниво само на 31 г. австриецът окачи ракетата на пирона. Той избра да изиграе последния си мач във Виена, където спечели през 2019 г., а миналия месец претърпя поражение в I кръг.
Бившият №3 в света се оттегля със 17 титли, триумф на US Open 2020 и още три финала за Шлема. Тийм е един от двамата играчи с поне 4 победи срещу Надал на клей. “Сбъднах мечтата си. Като млад никога не съм мислил, че ще имам толкова страхотна кариера. Да стоя тук в Торино и да се сбогувам е толкова хубаво", увери Доми на церемония по време на ATP Финалите.
ИВО КАРЛОВИЧ
На нея с тениса се раздели и Иво Карлович. Силният сервис на 211-сантиметровия хърватин и нетрадиционният му стил причиниха проблеми на някои от най-големите имена. Той записа победи в две от трите си срещи с Новак Джокович. 45-годишният Карлович ще бъде запомнен не само с дълголетието си в този тежък спорт, но и със своите 13 728 аса. По тях отстъпва само на американеца Джон Иснър, който е нанизал 14 470. Иво записа и един от най-бързите сервиси - 251 км/ч в мач за Купа "Дейвис" през 2011 г. Топкласирането му бе №14 през 2008-а, а общо има 8 титли, последната от които през 2016 г.
Най-тежките моменти на Карлович са контузията на ахилеса през 2010 г. и вирусният менингит през 2013-а, заради който губи чувствителност в дясната ръка и дълго време страда от главоболие. Той има издадени и няколко рап албума под псевдонима Д-р Иво, носи обувки №49 и обожава баскетбола. На 29 г. 2005-а се жени за Алси, с която имат дъщеря Джeйда Валентина (13) и син Ноа, на 7 г.. Семейството живее във Флорида.
ЖОАО СОУСА
Първият португалец с ATP титла (през 2013 г.), а се оттегля с 4 трофея. През 2016-а стига до №28 – най-високо класираният тенисист от страната си в историята, а другите му топрезултати са 1/8-финалите на „Уимбълдън“ и US Open. „Бях безстрашен, а всъщност никога не съм очаквал, че ще постигна такива неща. Пътят беше дълъг и с много жертви от моя страна и от тази на семейството ми. Трябва да вярвате в себе си и хората около вас“, заяви 35-годишният Жоао, който преди 3 г. откри семеен хотел „Конкистадор Палас“ (Конкистадор е прякорът на тенисиста – б.р.) в родния си Гимараеш.
ДЖОН МИЛМАН
Австралиецът също се отказва на 35 г. Най-доброто му класиране е №33 през 2018-а, когато елиминира петкратния шампион от US Open Роджър Федерер по пътя си към 1/4-финала в Ню Йорк. „Бях упорит, боен по австралийски – обобщава Джон, който е роден в семейство с 4 сестри в Бризбейн, където баща му управлява тенис комплекс. – Придържах се към тази роля и не беше лесна в началото, но на феновете им харесваше и именно те направиха кариерата ми толкова специална, имам почитатели в цял свят, които се идентифицираха с начина, по който играя“.
Милман, който пък е луд по футболния Ливърпул, завършва с една-единствена титла – от Астана през 2020 г.
ФИЛИП КРАЙНОВИЧ
Футболен фен (на Цървена звезда) е и Филип Крайнович, който изигра последния си професионален мач в квалификациите на US Open – 4:6, 2:6 срещу Юрий Родионов (Ав). Бившият №26 сложи точка само на 32 г. „В последната година и половина страдах – с формата си, с тялото си и нивото си. Бях наистина тъжен в Ню Йорк и не можех да играя, защото плачех през цялото време. Когато си играл цял живот, не е лесно да кажеш сбогом, но съм щастлив, че вече съм свободен. След това посетих Флорида, където всичко започна в академията на Болетиери. Бях на 14, абсолютно сам, не знаех английски, но пък тренирах срещу най-добрите“, спомни си играчът от градчето Сомбор, който игра 5 ATP финала и победи трима съперници от топ 30.
Измъчваше го обаче контузия на китката и счупен пръст, заради които падна в ранглистата и трябваше да се върне към по-малките турнири, където мотивацията му не беше същата. „Нямаше го предишния глад за успехи и затова реших да спра след US Open, където до късно вечерта с мен на корт №4 останаха Душан Лайович, Миомир Кецманович, Никола Чачич и капитанът ни за Купа „Дейвис“ Виктор Троицки – най-големите ми приятели, обичам ги“, разчувства се финалистът от Мастърса в Париж през 2017 г. През 2020-а отново на Мастърс в Синсинати Крайнович отстрани №3 Доминик Тийм за място на 1/4-финал, а веднага след това австриецът триумфира на US Open.
УЕСЛИ КОЛХОФ
В Торино беше изпратен и бившият №1 на двойки, чийто венец в кариерата бе купата от „Уимбълдън 2023“ заедно с местната звезда Нийл Скупски. „Титла от Големия шлем бе най-съкровената ми мечта, след като с Никола Мектич спечелихме Финалите на ATP и след като 6 пъти бих на „Мастърс“.
А това, че трофеят дойде именно на централния корт на „Ол Инглънд Клъб“, го направи още по-специален. Да бъда на бала на шампионите на „Уимбълдън“ беше нещо невероятно – все пак малцина са имали тази чест. Малко по-късно седях в хотелската си стая в Синсинати и си казах, че вече искам да създам семейство с Юлия Гьоргес, която също е бивша тенисистка. Не можех да си представя, че ще пътувам по турнирите с децата си и затова реших 2024-а да бъде последната ми година“, обясни 35-годишният нидерландец, чийто възход започва късно през 2019-а, но пък приключва с 21 титли на двойки.
Всъщност той още не е казал последната си дума, защото с националния отбор отстраниха Испания и продължават на полуфинал срещу Германия за Купа „Дейвис“.
СТИВ ДЖОНСЪН
В прегръдките на дъщеричките му Моли и Ема той се раздели с тениса в Индиън Уелс. Пред погледа на жена си Кендал 34-годишният американец се бори докрай, но загуби със 7:6 (6), 6:7 (10), 4:6 от Емилио Нава. „Това беше кулминацията на всичко, което съм правил през целия си живот. Особено специално беше, че се случи пред близките ми. Израснах тук, идвайки с татко и семейството ми всяка година. И постепенно се превърна в любимото ми място и затова не исках кариерата ми да свърши никъде другаде“, обясни американецът, който грабна 4 поредни титли с Университета на Южна Калифорния.
С унищожителния си форхенд и боен дух той проби и в ATP, където стига до №21 през 2016-а и е първа ракета на САЩ. Взима 4 купи, играе 1/8-финал на „Уимбълдън“ и донася на страната си бронз на двойки с Джак Сок от олимпиадата в Рио. През по-голямата част от миналия сезон Стив обаче е измъчван от травма на коляното и 3 месеца не пипа ракета. „Освен това установих, че вече не ми се пътува и искам да съм вкъщи с децата“, обясни Джонсън.
Малцина знаят, че най-добрите играчи получават пенсии от ATP в продължение на 20 г., след като навършат 50. През 2022 г. фондът, който се развива много след основаването на Тура през 1990 г. вече има бюджет от $27,7 млн. и отпуска средства на 300 бивши играчи. Оттеглящите се получават и еднократно обезщетение от $167 900, което се увеличи значително благодарение на приходите на ATP от продажбата на лицензите на турнирите в Мадрид и Синсинати. „Този т. нар. Пeнсионен план ще предложи страхотна помощ за състезатели, които не са играли големи финали, но дълго са допринасяли за тениса със страхотна игра – обяснява Андрей Рубльов. - Те заслужават да се погрижим за тях“.
Страхотният сезон на Гришо почна с победа над сър Анди
Навръх 31 декември Григор Димитров стартира великолепния си сезон с обрат 4:6, 7:5, 6:2 над Анди Мъри във II кръг в Бризбейн, а впоследствие и с титла. За българина, който бе подкрепян бурно от родителите си Димитър и Мария, това бе пети успех от 13 сблъсъка с един от най-честите му съперници. Повече мачове Гришо има единствено с Рафаел Надал (15), а по 13 - срещу Новак Джокович и Стан Вавринка. Най-паметния си удар срещу Мъри нашето момче нанесе в три сета на 1/4-финал на „Уимбълдън“, като прекъсна серията на действащия шампион от 17 поредни мача на свещената трева (включително и игрите в Лондон 2012). Тогава Анди не успя да стигне топ 4 в турнира за първи път от 2008 г., а Григор бе спрян в следващата фаза от Джокович.
Срещу Надал звездата ни измъкна само една победа – с 6:2, 6:4 на 1/4-финал на „Мастърс“-а в Пекин през 2016 г. Любопитното е, че двамата са се срещали цели 4 пъти в Монте Карло, но нито веднъж на „Ролан Гарос“. Най-оспорван е полуфиналът в Мелбърн 2017, когато Гришо изпусна Рафа след 5-часов трилър – 6:3, 5:7, 7:6 (5), 6:7 (4), 6:4 за испанеца. В последния сет хасковлията имаше две поредни точки за пробив при 4:3 и 40:15, но Надал ги спаси. „Повече от благодарен съм ти за твоите постижения, за твоя пример. Беше привилегия да споделяме корта – обърна се Григор към Рафа. - Наслаждавай се на живота, както винаги си го правил. Шапки долу, човече. Всичко най-добро на теб и на твоето семейство“.
Срещу Тийм нашият води с 4-3, срещу Карлович – с 4-2, срещу Джонсън с 6-3, срещу Крайнович с 4-0, а срещу Милман и Соуса – с 2-1.
Таня Манова
