Н а 18-ия си рожден ден Рафиня седеше сам в малката си стая във Флорианополис и зяпаше телефона си. Нямаше съобщения, обаждания или предложения. Контузен и извън отбора на Авай до 20 г., той беше на ръба да се откаже.
Футболът бе неговото бягство от фавелите на Порто Алегре, но сега изглеждаше като задънена улица. Мечтата му се изплъзваше и за първи път - макар и не за последен - той се чудеше дали не преследва нечия чужда мечта. Тогава дойде гласът, който промени всичко. Неговият най-верен фен – майка му, отказа да му позволи да се предаде. „Ако спреш сега, ще трябва да живееш с това до края на живота си. Готов ли си за това?“, каза му тя. Този момент стана неговата повратна точка. Днес същият играч, който почти се отказа от футбола, е в центъра на възраждането на Барселона, изработва голове и вече надмина и най-смелите очаквания.
Приказка
Пътят на Рафиня от Порто Алегре до съблекалнята на Барселона е приказка за твърдост, дисциплина и непрекъснато самоусъвършенстване. Неговата трансформация в топ футболист не е в резултат единствено на таланта. Тук е мястото и на психическата устойчивост, саможертвата и непоколебимо желание за успех. Ако Барселона успее да спечели Шампионската лига, това ще бъде и личен триумф за 28-годишния играч, който през миналото лято беше в ролята на разменна монета в опита на Барса да привлече Нико Уилямс от Атлетик (Б). Той за пореден път показа колко струва, като вкара два гола в осминафинала на Шампионската лига срещу Бенфика и така обезсмисли реванша срещу португалския тим.
Бедност
Рафиня израства в крайна бедност, сред купища боклук и набързо сковани бараки, които служат за жилища, във и около квартал Рестинга в Порто Алегре. В гетото, където насилието и търговията с дрога често са единственият начин на живот, Рафаел Диас Белоли още от ранна възраст осъзнава, че футболът не е просто спасение - той бил единственото възможно спасение. Казвал е неведнъж, че е виждал как негови талантливи приятели поемат в грешната посока. За разлика от тях обаче той имал подкрепата на семейството си, особено на майка си и чичо си, които го окуражават да продължава напред със спорта въпреки финансовите проблеми. Майка му работи без почивка, а семейството му трябва да мизерства, за да му купува футболни обувки и да плаща за транспорта му до тренировките. Футболната му кариера започва с първичен стремеж за оцеляване. Първоначално е принуден да играе бос срещу по-големи противници на улицата, но така станал издръжлив и изградил техниката си. Свикнал да играе под напрежение. Отхвърлен е от клубове като Интернасионал и Гремио, защото го смятали за твърде слаб и лек за професионален футбол. Въпреки тези провали той не губи присъствие на духа и твърдоглаво решава да докаже на всички, че бъркат в оценката си за него. В крайна сметка получава шанс в Авай, по-малък клуб, но с добра школа, където трупа мускулна маса. Там се сблъсква с първата от многото си кризи. Сериозна контузия го оставя за дълго извън терена и го кара да се замисли за бъдещето си във футбола. Повратният момент идва, когато майка му заявява, че ако се откаже, ще трябва да си намери „истинска” работа. От този момент нататък неговата отдаденост и дисциплината стават безалтернативни. За него футболът става не просто страст, а единствен път към по-добър живот.
Европа
За разлика от много бразилски звезди, които първо блестят в големи местни клубове, Рафиня трябваше да се докаже в Европа от нулата. В Португалия, първо във Витория Гимараеш, а след това със Спортинг, той демонстрира вродения си талант да преодолява защитници и да създава голови ситуации, а в Рен доказва, че може да бъде играч, който обръща мачове. Той привлича вниманието на по-големите клубове и за негово щастие това на най-строгия наставник - Марсело Биелса, който го взима в Лийдс, слага го на брутален режим и ускорява развитието му като играч. Там Рафиня развива изключителна физическа издръжливост, която става неизменна част от неговия експлозивен стил на игра, подобрява движението си и се научава да пресира противниците. Попада във фокуса на Барселона, която подписа с него петгодишен договор и плати за правата му трансферна сума от 50 млн. паунда, която потенциално може да нарасне до 55 милиона с бонусите.
Битка
Първоначално Рафиня не можеше да се наложи. Треньорът Шави го виждаше повече като част от групата за мачовете, но не и като твърд титуляр. Дори когато започваше в стартовите 11, той рядко записваше цял мач и обикновено биваше сменен.
Неспособността на Барселона да купува, без да продава, и натрупаните по тази причина финансови проблеми, го поставиха начело на списъка със скъпи и потенциално ненужни играчи, които трябва да бъдат продадени - особено на фона на амбицията на Барселона да привлече Нико Уилямс от Атлетик (Б) миналото лято.
Фокусът беше и другаде, тъй като формата на изключително талантливия Ламин Ямал го направи несменяем и практически недосегаем. За два сезона в клуба Рафиня беше използван като резерва 11 пъти и игра само в 42 от възможни 76 мача. Посланието, което идваше от Барселона, беше просто – „Не искаме да те губим, но мислим, че трябва да си тръгнеш". Рафиня обаче имаше други планове, въпреки че беше близо до това да приеме сделката. „Имаше няколко момента, когато обмислях да напусна“, признава той сега. „Имам лошия навик да се критикувам тежко, така да се каже, и този натиск ме накара да мисля за напускане."
Флик
Уволнението на Шави през май и последващото назначение на Ханзи Флик промениха всичко. Германският треньор му даде по-централна роля и му позволи да играе неговата игра. Сега той е прероден играч. Флик го насочва към умната игра и вземането на решения кога да дриблира и кога да подава. По-директният стил на игра също му пасна. С днешна дата Рафиня губи топката по-рядко и е по-ефективен и спокоен пред гола. Неговите постижения са забележителни. Той има 24 гола и 18 асистенции в 39 мача и е отбелязал във всеки мач, в който е играл в Шампионската лига този сезон. Утвърди се като един от ключовите играчи на Барселона и истински претендент за „Златната топка“. Също така беше избран за един от капитаните на отбора, получавайки четвъртия най-висок брой гласове след Марк-Андре тер Стеген, Роналд Араухо и Френки де Йонг. Ламин Ямал пък публично обяви, че Рафиня е неговият ментор. Той се превърна в основна фигура и в бразилския национален отбор.
Неговият победен гол в в добавеното време за зрелищната победа с 5:4 срещу Бенфика в груповата фаза на Шампионската лига бе ключов момент за ролята му в клуба. Неговото празнуване, с цялата резервна скамейка на Барса, която тичаше към него в проливния дъжд, стана символичен образ на единството на отбора и утвърди статута му на лидер в съблекалнята. Гласът на Рафиня се чува, въпреки че говори тихо и не крещи. Не дава своето мнение толкова в мачовете, колкото в тренировките, защото отдавна е разбрал колко капризна е футболната съдба. В един момент си на върха и веднага след това може да се озовеш на дъното. Единственият начин да управляваш този процес е с много упорит труд. Той не оставя нищо на случайността. Отказал се е от нощния живот и купоните. Предпочита да прекарва времето си у дома със семейството или да се фокусира върху тренировките. Именно тази дисциплина е ключът към неговата физическа и психическа устойчивост. И ако Барселона стигне далеч в Шампионската лига, никой няма да се изненада, ако той получи приза за най-добър футболист в света.
