0

Е дин от най-разтърсващите моменти в Париж ще си остане прегръдката на новата олимпийска шампионка Тара Дейвис-Уудхол със съпруга й параатлет и думите, които си размениха.

След триумфа си в скока на дължина 25-годишната американка се хвърли в прегръдките на Хънтър Уудхол, който й каза колко се гордее с нея.

„Това беше най-трудното състезание в живота ми“, обясни му разплаканата Тара, която спечели със 7,10 м. Тя детронира първата от Токио 2021 Малайка Михамбо (Гер), която сега взе среброто с 6,98 м. Победителката нарича себе си Каубойката на Америка и сложи подходящата шапка на награждаването.

„Ти имаше нужда от това, то ще те подготви за нещо по-добро“, обърна се към жена си Хънтър, който в навечерието на финала й написа трогателно обръщение. „Никой не е бил по-дисциплиниран от теб, утре е твоят момент“, убеден бе Хънтър. Той е с Тара от 2017-а, като през 2022-ра с връстничката му вдигнаха сватба. Двамата имат общ YouTube канал, а скачачката се радва на над 1 милион последователи в социалните мрежи. Тя е завършила университета в Тексас, чийто възпитаник е и баща й, който 4-годишна започва да я тренира.

Когато през 2020-а изпада в дълбока депресия, Тара обаче се чуди дали всъщност атлетиката е нейното призвание. Цялата седмица тя лежи и не излиза от вкъщи и си спомня: „Бях в ада и се върнах. Всичко започна с негативните ефекти от пандемията от контузията на гърба ми. Освен това още от гимназията не се харесвах заради широките си рамене и твърде мускулестите ръце, които непрекъснато покривах. Психически попаднах на мрачно място, но си сложих краен срок до 7 декември 2020-а да реша дали продължавам с атлетиката или не“.

Звездата преживява труден момент и миналата година, когато беше лишена от националната титла на САЩ в зала след положителна проба за марихуана. „Дълго време не се чувствах добре в кожата си и беше гадно, защото не бях свободна, но никога няма да се върна към това“, увери Тара, която вече работи като помощник-треньор на университета в Канзас и вдъхновява всички с историята си.

Съпругът й също преживява подигравки заради външния си вид, което не му пречи да стане първият атлет с два ампутирани крака (заради заболяване като бебе), спечелил пълна стипендия за колежа. Както и сребро и два бронзови медала от Рио и Токио.