З апомнете името на Ярослава Махучих. Златен медалист в скока на височина на Световното първенство в зала в Белград. Удивителното момиче запали света на спорта през 2019 г., когато скочи 2,04 метра само дни след 18-ия си рожден ден и спечели среброто на Световното първенство в Доха. Тя не спря дотук, миналата зима скочи 2,06 и през цялото време в залата беше на трето място, а добави и титлата европейска шампионка в зала и олимпийски бронз в Токио. И всичко това преди 20-ия рожден ден... Много специалисти са убедени, че тази тийнейджърка е напът да изпрати след няколко години в историята и световния рекорд на Стефка Костадинова, който родната легенда държи от три десетилетия.
Ярослава е планирала да спечели световното злато на закрито тази зима и въпреки че все още твърди, че това е нейната цел, след всичко, което й се случи през последните седмици, сигурно ще бъде доволна, ако се върне от Белград с някакъв медал. Родната й Украйна е подложена на яростни атаки от руската армия и Махучих не успя да се подготви адекватно за Световното първенство при подобни обстоятелства - нито физически, нито психически. Нейните показания са шокиращи, както и много други, идващи от Украйна през последните седмици.
„Беше 24 февруари, 4:30 сутринта, когато се събудих в апартамента си в Днепър заради ужасните звуци от експлозии, артилерийски огън и стрелба. И преди да се обадя на родителите си, разбрах, че войната е започнала. Ужасно е чувството, когато се сетиш, че такова нещо е възможно в XXI век. Не мога да опиша с думи как се чувствах в тези моменти. Не бих искал никой по света да изживее това“, каза Махучих в навечерието на Световното първенство.
„След часове на паника напуснахме града и се преместихме в малко селце недалеч от дома. По това време никой не мислеше за тренировки, защото бяхме принудени да прекарваме дни в мазето, следейки ежеминутни новини от Киев, Суми и Харков. Едва след няколко дни започнах да тренирам, но не и на стадиона“, добави тя.
„Бяхме в контакт с Украинската федерация по лека атлетика, с нейния мениджър и неговия украински помощник. Всички търсихме най-добрия и сигурен начин да продължим да тренираме и едва тогава започнахме да мислим за възможността да участваме в Белград. Трудно ми е да си представя как успяхме, но в сътрудничество със Световната федерация по лека атлетика, румънската и сръбската федерация по лека атлетика уредихме пътуването ми до Белград, пътуване от почти 2000 километра“, разкри Махучих.
След това той говори за самото си пътуване до Белград. „Отне ми повече от три дни, за да дойда тук, беше нервно пътуване. Стотици телефонни обаждания, много промени на посоката, експлозии, пожари и сирени за въздушно нападение. Бих искала да мисля, че това беше просто кошмар, но това е реалност в моята страна. Пристигнахме в Белград на 9 март. Сръбската федерация по лека атлетика се погрижи за нас и ни осигури подготовка, но е невъзможно да запазим фокуса. Всичките ми мисли са в Украйна и с всички украинци, които сега защитават нашата родина“, завърши Махучик.
