Г лавен асистент д-р Петранка Неделчева от НИМ е първата българка, избрана за член-кореспондент на Американския археологически институт. Новина, която трябва да ни изпълва с гордост!
Всяка нация ликува с успехите на своите сънародници, особено когато става въпрос за спорт. Нормално е - вее се трикольорът ни, хиляди чужденци стават на крака в залата или на стадиона, за да изслушат „Мила Родино“. Отдаваме нужното внимание на нашите деца, обиращи златните медали по различни световни ученически олимпиади - те са наистина вундеркинди, с които може да се гордеем. Но някак встрани остават не по-малко забележителните като международно признание успехи на академичния фронт. Особено ако става въпрос не за открития в областта на точните науки или технически изобретения, а за достижения в хуманитаристиката.
Гласуване
Кандидатурата на Неделчева е издигната от нейни американски колеги, обясни пред „Телеграф“ тя. След това специална комисия разглежда предложените имена от цял свят и преценява кой да бъде удостоен с това звание. Гласуването е публично - всеки от членовете на комисията застава с името и авторитета си зад дадена кандидатура. Званието се дава „на изтъкнати учени, които са постигнали признати постижения в някои от областите на археологията или в изкуствата и науките, свързани с нея, включително в областта на образованието, консервацията и музеите“. Така д-р Неделчева става първата българска жена, включена в списъка на член-кореспондентите на Американския археологически институт. Преди нея през годините комисията е избирала още двама българи - д-р Никола Теодосиев и д-р Драгомир Гърбов.
Ето какво разказва самата тя за себе си. Завършила е археология в Нов български университет. И още от първи курс насочва интереса си към праисторическите епохи - от неолита до бронза. „Имах късмет да попадна в курса на професор Иван Гацов, с когото впоследствие продължихме да работим по различни проекти, като основно се занимаваме с каменните оръдия на труда“, разказа пред „Телеграф“ археоложката.
Злато
Д-р Неделчева признава, че най-значимото откритие в нейната кариера е златна апликация от халколита (медно-каменната епоха – бел. ред.), която съвпада като хронология със златото от Варненския некропол, намерена от нея още като студентка по време на разкопки в ямболското село Драма. „Зарадвах се не само заради себе си, но и защото знаех, че това откритие ще развълнува не само професионалните кръгове, но и цялото общество - сподели тя. - Впоследствие работихме с професор Гацов в Троя, Ефес, Коринт и на остров Самотраки, където също има интересни обекти от праисторията. Особено се отличава в това отношение Троя, където има богат пласт от бронзовата епоха. Там разкопките водеше професор Манфред Хартман от Тюбингенския университет, който впоследствие беше мой куратор по време на специализацията ми в Германия“.
Предизвикателства
Самата реставрация и консервация на каменните артефакти не е нещо сложно, твърди д-р Неделчева. Най-голямото предизвикателство според нея е възстановяването на счупените керамични ножове - сред стотиците, ако не и хиляди захвърлени безразборно парчета да намериш пасващите си части и да възстановиш предмета.
Чикаго
Пътят към престижното звание на д-р Петранка Неделчева е минал и през музея в Чикаго, където е била постдокторант под ръководството на професор Уилям Паркинсън, който работи върху праисторически обекти в Унгария и Сърбия и си сътрудничи с колеги, които работят на Балканите и имат съвместни експедиции. Там българката възприема доста идеи относно начините за представяне на праисторията на Балканите и разпространението в тях на определени технологии, а най-вече в областта на музеологията. Това естествено води до предложението на директора на НИМ - доцент Петрунова, да поеме международната и експозиционната дейност на музея, каквато длъжност заема в момента.
Проекти
Д-р Неделчева има доста проекти, които са в Турция, Гърция, Кавказ. Продължава да работи по тях и се надява с колегата й професор Иван Гацов да довършат книга, която е свързана с каменните индустрии при Долния Дунав, работят и на един обект в Румъния. „Продължавам да работя по бъдещите си и текущи проекти, които имам“, каза тя.
Земята ни крие още тайни от древността
От 18 години д-р Петрунова преподава в НБУ. За студентите си тя обяснява, че повечето от тях се ориентират към тракийската епоха и античността, но ги разбира – находките през тази епохи са по-атрактивни. Но не липсват и желаещи да поемата по нейния път. Убедена е, че в България винаги е имало праисторици на световно равнище като Рафаил Попов и Румен Катенчаров, и какъвто в момента е академик Васил Николов. И че Земята ни крие още много тайни от дълбоката древност, които чакат своите откриватели. За това говори и участието на праисторически артефакти от българските земи в мащабната изложба „Първите владетели на Европа“, идеята за която също се родила в Чикагския университет. Изложбата е приключила точно преди две седмици в Чикаго и сега пътува за Канада, където се очаква да бъде открита през април и да бъде представена и на канадската публика.
Константин Събчев
