- Г-н Живков, зрителите на БНТ ви гледат в главна роля в най-новия сериал „Аз и моите жени“, лесно ли се превъплътихте в героя си?
- За първи път ми възлагат роля с такъв обем в телевизионна продукция и определено не беше лесно. Нямахме много време да заснемем всичко, в движение трябваше да въведем някои промени. Имам не малко водещи роли в театрални продукции, но там процесът на изграждане и работа е по-различен. Хронологично се работи и се трупа постепенно към завършеност на ролята и спектакъла, а и с премиерата не свършва всичко. Представлението тепърва започва свой живот и се развива. В киното е по-трудно в това отношение. За щастие режисьорът на проекта Боя Харизанова беше неотлъчно до мен, имах страхотни екранни партньори и знаех, че всички даваме най-доброто от себе си. Сега, когато гледам сериала, откривам много свои грешки и неща, които можех да направя по различен начин, но това е. Учим се от грешките си и трупаме опит с всеки нов проект и партньори.
- Имате ли общи черти с него?
- Филип, какъвто го виждаме в началото на историята, има много сходни черти с мен. Тази му подреденост, концентрация, темерутщина дори много добре ги разбирам и познавам. Аз също не обичам шумни компании, предпочитам домашния уют и гледам да спазвам правилата.
- Кое ви различава?
- Имам по-голям контрол върху действията си. Прекалено съм рационален и рядко действам импулсивно, дори прекалено много обмислям всяко нещо, което правя. За разлика от Филип имам по-богато въображение. Израснах като момче, спазващо правилата и неотстояващо себе си. С годините обаче се обърнаха нещата и вече в по-голяма степен се опитвам да подреждам живота си с яснота и откровение, какво искам и какво не съм склонен да допусна.
- Случвало ли ви се е в живота да попаднете в такъв любовен триъгълник?
- Не и в такава конфигурация. Продължавам да вярвам, че изневярата е израз на слабост и акт, който води до много болка. Надявам се да не попадна в такава ситуация, защото със сигурност ще е тест за морала и ценностите ми.
- Да ви върнем малко във времето назад. Как премина снимачният процес и сработването с колегите ви от лентата?
- С момичетата работя за първи път. Те са много различни, страхотно се справят с ролите и беше истинско удоволствие да си партнираме, защото са интелигентни, отдадени и много мислещи творци. И никак не е трудно човек да ги обикне. Башар е изключително добронамерен и подкрепящ партньор с много опит и беше много забавно с него. С Димитър Баненкин и Роси Александрова се чувствах също много комфортно и емоционално, защото и двамата ме заляха с много подкрепа и родителско чувство. С Явор Ралинов, Краси Митов и всички останали колеги беше удоволствие да се работи всеки път, щом сме на терен. А със хората от отделните департаменти и екипи, с които бяхме всекидневно, се чувствах като на семейна сбирка. Липсваха ми в почивните дни, помагаха ми и работата течеше леко. Само обич и подкрепа. Това усещах през цялото време и това е най-голямата награда от участието ми в този проект.
- Кой е най-забавният момент от снимките, който може да споделите с нашите читатели?
- Нещата, които със сигурност няма да видят. са импровизациите на Башар. Двамата с Райна са страхотна и много забавна двойка и страшно много се забавлявахме на общите ни сцени.
- През 2013-а получихте „Аскеер“ за изгряваща звезда за авторския ви моноспектакъл „Живак', продължавате ли да го играете и днес?
- За щастие, да. Тази година, през месец май ще навършим 10 г., откакто „Живак” е на сцена. За частен спектакъл с непопулярен актьор да се играе без прекъсване и да наброи близо 250 изигравания си е постижение. Най-много се гордея и радвам, че нашият спектакъл ни свърза и сближи с много хора и вече възпитаваме своя публика. Не знам колко още, но имам намерение да го изживявам колкото мога повече.
- Имате много успешни театрални роли, както и такива в киното, къде се чувствате по-комфортно?
- С работата по „Аз и моите жени” още повече ми се услади работата пред камера. Особено с роля с по-голям обем, опознах процеса по-отблизо и има толкова много неща, които искам да науча и развия в себе си. Важното е да има провокация, да търся и разказвам интересни истории. А иначе моментът с комфорта е и опасен, защото притъпява сетивата. При всички положения театралната среда ми е по-позната, но работата на сцена и пред камера имат такава сладост, предизвикателства и богатство, че не мога да избера.
- Като преподавател в НАТФИЗ каква оценка давате на идващото поколение актьори?
- Във всички случаи не им е лесно. Особено сега с пандемията и всички трудности, които създаде в общуването и нагласата на публиката към живото изкуство. Опасявам се, че масово има голям процент на функционална неграмотност. Консумиране на информация, без да се задълбочават в нея, без да потърсят как тя им влияе и променя. Страх или невъзможност за търсене на откровение в работата и контакта си с изкуството. Естествено, че има страшно много талантливи хора, които се борят с масата около себе си, но и професионалната среда става все по-ожесточена. Зрителското око е все по-задоволено от всякакви продукти и се надявам новите поколения в по-добра степен да имат адаптивност към тези поколенчески процеси.
- Кое е най-важното, което трябва да притежават, за да успеят, и стига ли само талантът, или са нужни и други качества?
- Разбира се, че трябва талант, но и много, много работа. Аз това не спирам да повтарям на младите хора, с които работя. Повтарям си го постоянно и на себе си. Каляване на характера, издръжливост и емоционална пластичност, постоянно провокиране и развиване на въображението. Ежедневно обогатяване на културата и емоционалността си, грижа за тялото и най-вече да не забравят, че са хора и че работят с хора. Добро отношение и искреност в работата. Това са неща, които съм си поставил още като малък и които повтарям и на студентите.
- Живеем в трудно време. Как се прави изкуство по време на пандемия?
- Трудно. С много търпение, пластичност, несигурност и вяра. Днес пада представление, но пък до последно вярваме, че ще се случи. Наградата да видим пълните погледи на хората в публиката е още по-задоволителна. Пандемията ни доказа колко сме крехки, заменими, на моменти дори ненужни. Но след временния страх хората сами потърсиха театъра и киното. Публиката иска своите артисти, иска своята театрална магия и тръпне пред екраните. Тя ни спасява със своето внимание и затова сме длъжни да сме още по-добри и перфектни.
- Вие озвучавате и героя на Рупърт Гринт в хитовата поредица за магьосници „Хари Потър“. Какви са тънкостите в дублажа?
- Не съм човекът, който може да ви говори за тънкости, защото нямам достатъчно опит. Но съм имал късмета да присъствам на работата на едни от най-умелите, най-опитни гласове в българския ефир. Мога да кажа едно – дублирането, създаването на образ, чрез гласа е едно от най-фините проявления на актьорско майсторство. Точност, усет за ритъм, усет за характер, перфектно познаване на собствения глас са нещата, които съм виждал да правят тези много талантливи артисти, и неща, които страшно много обогатяват актьорската природа.
- Вие самият почитател ли сте на фентъзи историите?
- О, да! Обичам както фентъзи, така и фантастика. Винаги ме пленява безграничното въображение в историите, разказани в тези жанрове.
- Освен успешен актьор вие сте и щастлив баща. Какво обичате да правите със сина си по мъжки?
- Всяко време, прекарано със сина ми, ми носи много радост. Уча се и се улавям, че все повече го наблюдавам. Скоро ще навърши 5 години и вече по различен начин възприема света. С много въпроси, любопитство, проявление на черти от характера си. Обичаме да играем с фигурки на супергерои, да гледаме филми за тях. Рисуваме и правим заедно упражнения и гледам много да се смеем.
- На какво искате да го научите в живота?
- Да е колкото може по-осъзнат. Кой е, какво чувства и какво го вълнува. Да е емпат и да търси винаги доброто в една ситуация. В същото време съм далече от идеята да му създавам розова представа за света, защото се опасявам, че този свят, в които ще живее, ще става все по-жесток и самотен. Вероятно съм по-изискващ и строг на моменти, но се опитвам да създам в него навици и отношение към света, за да е подготвен за всяка ситуация.
- Какво ви прави щастлив?
- Усмивката на сина ми и работата с талантливи хора. Надявам се дълго да се наслаждавам и на двете.
Това е той
* Роден е на 19 ноември 1984 година във Враца
* През 2007 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
* Носител на „Аскеер 2013“ в категория „Изгряваща звезда“ за авторския си моноспектакъл „Живак“
* Освен с театър той се занимава с кино, телевизия и дублаж на филми
Елизабет Методиева
