- Лилия, правим това интервю малко след финала на дебютното издание на фестивала „Свети Влас филм фест“. Бяхте част от журито, какви са вашите впечатления и как прекарахте тези 4 дни с много ваши любими колеги?
- Много ми беше интересно. Смятам, че в България трябва да има такива форуми и да се даде шанс на една такава инициатива, защото тя е много добре замислена. Въпросът беше добре да се организира, което се случи и аз съм много щастлива, че съм част от тази идея и от начина, по който я реализираха, защото един такъв кинофестивал, който е различен от държавните структури и не е зависим по никакъв начин от „машината“, която в киноиндустрията ни обвързва, е една „перла“ и с малко късмет и точните хора, които разбират от това нещо, може да се превърне в един прекрасен фестивал с престиж.
- На фестивала бе и големият холивудски режисьор Мартин Кембъл („Маската на Зоро“, „Казино Роял“). Успяхте ли да се видите, да си поговорите?
- Не. За съжаление, когато той пристигна, ние имахме доста работа с журито, трябваше да гледаме и да довършим последната прожекция, след това да дискутираме наградите и да отидем на награждаването. Той имаше студенти, на които трябваше да обърне внимание, но Мариан Вълев имаше възможността да поговори с него за кино.
- След пандемията изкуството се развива по доста по-труден начин…
- За съжаление не само изкуството.
- Успяхте ли да върнете хората по театралните салони и да се върнем към нормалния ритъм на живот?
- Много по-трудно е сега, но от друга страна тези пандемични времена свършиха една хубава работа, защото хората, които имат нужда от изкуство и от тази духовна храна, всъщност разбраха колко много им липсва ходенето на театър, изложбите, това да общуват с хора, да отидат на балет или опера и бяха зажаднели за нас да ни видят и чуят. Дори и на малък процент публика, с маските се виждаха едни благодарни очи в публиката, които те карат да се чувстваш щастлив, защото ние, артистите, правим всичко това, за да радваме тази публика. С времето ще се върнем към нормалната среда, вече имаме пълни зали, разбира се, не на всички театрални представления, което е нормално, хората си избират какво искат да гледат.
- Къде могат да ви гледат нашите читатели?
- Аз съм част от трупата в театър „София“ и там играя в много представления. Сега обаче нашият театър излезе в ремонт, който най-малко ще продължи година и половина. Ние ще играем на различни сцени на софийски театри и по страната, не знам още точно къде и кога, но вашите читатели могат да следят програмата на театър „София“ и да видят къде могат да ме гледат. Последното нещо, с което се гордея, е „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ - едно представление на Пламен Марков по великия Фасбиндер. Много интересна драматургия и доста трудна. Аз приех ролята като едно предизвикателство и мисля, че се получи едно прекрасно представление, поне отзивите са такива. В моята кариера досега това е най-трудната роля и нямам търпение след почивката да започнем новия сезон, все още нямам идея къде ще играем точно това представление, но и това ще разберем.
- Казахте най-трудната ви роля, това ли е главното предизвикателство за един актьор - да изиграе най-трудното, което може, и всъщност има ли роля, която винаги сте мечтала да изиграете?
- Това е много любим въпрос и аз ще отговоря клиширано, разбира се, аз влагам по нещо във всяка една роля и те са ми като деца, но последната е най-вълнуваща и най-близка. Беше много трудна, защото Петра фон Кант е много интересна и странна личност, която аз трябваше да изследвам. Нашата работа не е да си научиш едни думички и да тръгнеш по сцената да ги казваш, ако някой го гледа по този начин, това е най-елементарното и такъв тип актьори не са успешни. Това е изследователска работа, ти трябва да разбереш какъв е твоят персонаж, как мисли, какво чувства. Разбира се, че той ползва твоя арсенал от изразни средства, но ти трябва да ги канализираш тези неща и да ги представиш през едно друго мислене, което е различно от твоето. Аз излизам на сцената не като Лилия, а като Петра. Тя е една доста независима, доста егоцентрична, властна, объркана жена и всички тези неща ми бяха много объркани. Трябваше този текст така да го науча и направя, че да е истинско и адекватно като представление, така че хората да се припознават. За мен това е единствената ми цел, когато хората гледат, да се припознават в героите ми, за да ги харесват.
- Освен на театрална сцена, вие сте любимка и от телевизионния екран. Къде намирате повече себе си - в театъра или в киното?
- Много е различно, това са много различни изкуства. Винаги съм казвала, че голямата ми любов е театърът. Това, което се случва там, се случва всеки път различно. Няма как да е еднакво. Хората, които идват в салона, са различни, носят различна енергия.
В киното имаш право на дубли, но там всичко се запечатва и хората могат да го видят, докато в театъра остава само в сърцата и спомените на публиката.
- Съвсем скоро ще ви видим и в ролята на преподавател по актьорско майсторство.
- Предстои в края на юли моят уъркшоп в Несебър, организиран от театрални школи МОНТФИЗ. Там ще се срещна с хора, които искат да се занимават по някакъв начин с театър, с кино, независимо дали ще поемат професионално по този път или не. Когато ми се обадиха, аз бях малко притеснена, това е отговорна работа, а аз съм отговорен човек. Знам, че трябва да ги насоча с правилните средства по правилния път.
- Кое е най-важното за вашата професия?
- Много е важен характерът, това е едно от основните неща, защото нашата професия е изключително трудна. Аз знам, че хората отстрани си мислят, че си казваме текста и забавляваме хората, но не знам доколко си дават сметка колко е трудно дори да разсмееш един човек. Това е отговорна професия, която изисква много подготовка, много умения, характер, мислене. Което значи, че ти трябва да имаш теоретична, интелектуална подготовка. Трябва да си любопитен. Актьорът не работи от 8 до 5, а 24 часа. Ако си в процес на изграждане на някакъв образ, ти непрекъснато мислиш.
Повечето хора искат просто да са известни. Номерът е не само да се покажеш на екран, а да имаш какво да кажеш и това да остане в хората. За да те харесват, те трябва да те разбират и да се припознаят по някакъв начин в героя ти. Не винаги те разбират, не винаги си оценен както трябва. Късмет също трябва, истина е, че птичето каца веднъж.
- В днешно време е много лесно сякаш да станеш известен, но защо е толкова трудно да задържат славата?
- Лесно е да станеш известен, въпросът е с какво ставаш известен. Защото ако популярността ти е заради няколко снимки, които си качваш в социалните мрежи, е много мимолетно. Аз не подценявам никоя работа, но е много важно съдържанието. Някои стават известни с глупостите, които говорят. Ние имахме модели на подражание. Не е номерът искам да приличам на този човек, защото той е облече с това и това, а да кажеш, че искаш да приличаш на даден човек, защото той има излъчване, говори по този начин. Това идва от една друга, вътрешна красота. Когато умът ти е красив, е друго нещо. Това консуматорство сега, всичко е много повърхностно, без съдържание, без мисъл, това не е интересно. В началото може да е много забавно, но е мимолетна слава. А другото остава - един хубав филм, една силна роля.
- Вие сте изключително красива жена, как приемате масовата истерия по пластичните операции и подобрения?
- Ако помните рекламите едно време, имаше супермодели - различни, красиви, естествени, а сега не можеш да познаеш коя коя е. Преди се стремяха към автентичност, към онзи тип оригиналност да си единствен, да си по-различен, да си модел на подражание. Младите момичета да казват колко си красив, готин, макар не всичко да е идеално като пропорции или черти, но е интересна. Вече по-трудно го намираме. Онзи ден бях качила една снимка с Мишо Билалов и виждам хора, които коментират отдолу. И явно от осветлението се е получило все едно съм си коригирала устните. Една дама отдолу коментира:“И ти ли си развали хубавото лице с джуки“ и виждам как се ядосват, будиш разочарование и аз бях длъжна да отговоря, че е било само от снимката, за да не разочаровам хората, които ме обичат. Аз не искам да променям нищо, искам да се чувствам добре. Много ми е приятно да знам, че повечето ми почитатели са жени, не мъже. Това е отговорност и аз съм длъжна заради тях да се поддържам във всяко отношение.
- Как ще прекарате лятото?
- Ще отида да направя уъркшопа на морето и след това ще си почина.
Това е тя:
Родена е на 18 януари 1969 г. във Варна
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г., в класа на проф. Крикор Азарян, Елена Баева и доц. Тодор Колев
След това завършва майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин на тема „Мейерхолд – уроците на майстора“
През 2014 г. е отличена с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики
Носителка на „Икар“ за водеща женска роля в „Госпожа Министершата“, Театър „София“, 2014 г. През 2016 г. печели „Икар“ за поддържаща женска роля в „Театър, любов моя!“
Елизабет Методиева
