- Г-н Тодоров, някои от най-големите имена на класическата музика ще гостуват на Софийската филхармония през 2022 г. Кои са те?
- Всъщност, през 2022 година ние продължаваме една политика, стартирала през 2017 година. Идеята е българското общество да получи тук – в България достъп до изпълнители, които до скоро се предполагаше, че могат да бъдат видени само по телевизията или в големите музикални издания. Именно това ограничение откъм имената на световния професионален елит е една от причините за ниското ни национално самочувствие, при това във всяка една област. Моята идея е да докажа, че не сме изолирани и в сферата, в която оперираме със Софийската филхармония“, да скъсим тази дистанция между България и водещите сцени по света. Да стане ясно, че ако искате да видите свой любим изпълнител, не е необходимо да ходите до Виена, Лондон или Ню Йорк, а можете просто да намерите в Гугъл адреса на зала „България“ и да получите своето удовлетворение. Това е част от онази политика, която кога съзнателно, кога – подсъзнателно, да ни накара да имаме повече увереност и да знаем, че невъзможни неща няма, че всичко е въпрос на желание и работа за постигане на мечтите.
Поради тази причина, през 2021 година, освен нашите най-добри родни артисти, на сцената на Софийската филхармония се качиха и артисти като Хуан Диего Флорез, Максим Венгеров, Миша Майски, Евгени Кисин, Марта Аргерич, Гидон Кремер, Сергей Накаряков, Мидори, Валентина Лисица, Валерий Гергиев, Марин Алсоп, Владимир Федосеев, Денис Ръсел Дейвис, Томас Хемпсън, Вилде Франг, Кристоф Ешенбах и т.н. Предполагам, че помните и летния концерт пред Александър Невски, за който Соня Йончева успя да доведе Пласидо Доминго. Ясна е посоката в която се стремим да вървим. Наскоро мина и концертът на Юлиaн Рахлин, а през следващите няколко месеца пристигат при нас артисти като Готие Капюсон, Даниел Орен, Емануел Паю, Катя и Мариел Лабек, Сабине Майер, Рей Чен, Борис Березовски, Мария Жоао Пиреш, приготвили сме и продължение на този списък през по-късните месеци на годината. Като добавим към този списък и брилянтните български изпълнители, се получава точно онази атмосфера, която искаме да създадем, за да възстановим у хората вярата, че съвсем не всичко е загубено, че бъдещето е пред нас.
- Балансираната програма на сезона дава възможност за среща с музикални шедьоври от барока до наши дни. Разкажете ни повече за програмата.
- Всеки човек има свои предпочитания – някои харесват бароковата музика, други – модерната музика. Аз обичам романтичната музика и тази от 20 век, мои приятели се захласват пред класическия период от края на 18 и началото на 19 век. Точно поради тази причина сме се постарали, в рамките на областта, в която оперираме, да представим автори и произведения, сред които всеки да намери своите любими. Това не е лесно и изисква доста усилия от страна на нашите музиканти, но в крайна сметка затова сме и националната музикална институция на България. През последните няколко месеца нашите състави са изпълнили трицифрено число произведения от 49 композитора -от Йохан Себастиан Бах до Алексей Шор, от Петко Стайнов до Румен Бояджиев-син. Имахме концерти дори в посока, която да привлече хора, които рядко биха се замислили да влязат в концертната зала, с италианска филмова музика, с музиката на филмите Джеймс Бонд… През следващите месеци до лятото ще изпълним произведения от 89 композитори от всевъзможни нации. Естествено, представяме музиката на композитори от най-различни епохи и нации, базирано на желанията на публиката, за които научаваме от анкетите, които правим, но също и съобразявайки се и със световните музикални тенденции. Стараем се да покажем и мястото на нашите родни композитори сред световното музикално наследство – през последните седмици изпълнихме произведения от Любомир Пипков, Емил Табаков, предстоят концерти с музика от Веселин Стоянов, Александър Райчев… За такива като мен има и концерти с музиката на Шостакович, Хиндемит, Рихард Щраус, Корнголд… Наистина се стараем всеки да намери произведения по своя вкус в нашата програма.
- Интересът към концертите на Филхармонията е огромен и повечето от тях са разпродадени напълно. Според вас, към кои изпълнители и музика имат по-голям афинитет българските почитатели на класическата музика?
- Всъщност, оказа се, че българската публика няма „стандартен“, уеднаквен вкус. И това, колкото и странно да звучи, е хубаво. Докато едни търсят да чуят симфониите на Бетовен, други питат кога пак ще изпълняваме Шьонберг, а трети се стичат към залата, когато видят в програмата Гершуин. Интересното е, че различните групи от публиката също така и реагират по различен начин, когато им хареса това, което чуят. Когато изпълняваме музика на Джон Уилямс, имам сериозни притеснения, че може да се срути залата от бурята от емоции, аплаузи и викове след любимите теми. От друга страна, когато почитателите на клавирното изкуство напълниха залата за да чуят изпълненията на Евгени Кисин, който свири произведения от Албан Берг, Тихон Хренников и Фредерик Шопен, реакцията беше не толкова ураганна, но пък аплаузът ни хвърли в истински смут – наложи се пианистът да свири около 100 минути бисове – това бе повече от продължителността на самия концерт, който трябваше да съобразим с пандемичните условия. Хората просто не искаха да го оставят да си тръгне и не спираха, накрая се наложи аз да застана на вратата към сцената и да го спра, въпреки бушуващите в залата аплаузи, за да свърши все пак по някакъв начин концертът. В същото време, обаче, трябва да споделя, че ударът на пандемията към нашето изкуство бе много тежък. В продължение на две години редуваме спиране на концертите с концерти пред зала на 30% или 50%, в момента се влиза само със зелен сертификат… Всичко това обърква хората, Като добавим и страха от заболяване при една не малка част от публиката, която е толкова наплашена, че не желае да посещава публични мероприятия, получаваме една не чак толкова розова картина. За последните ние започнахме да излъчваме концертите ни онлайн, но има и артисти, които не са съгласни и реално хората не могат да видят любими изпълнения. Получавал съм и ядосани съобщени – „защо правите такива програми в момент, в който знаете, че много хора не могат да дойдат, изпускаме любими изпълнители…“.
Да, но проблемът е, че договорите с големите изпълнители ги подписваме месеци, в определени случаи – години предварително, когато не знаем каква ще е ситуацията в определения период. През изминалата година имаше един драматичен случай, в който дни преди концерта на Марта Аргерич и Евгени Божанов, правителството обяви локдаун. Свързахме се веднага с агента, питайки дали можем да отложим концерта, отговорът беше – ако въобще стане, следващата възможност е след няколко години. Затова в движение решихме да направим концерта онлайн. Имаше групи хора, които заплашваха да щурмуват залата, за да се срещнат с любимите им изпълнители, въпреки забраната. Подобни ситуации объркват публиката и мисля, че на реално възстановяване на онова, което беше до 2019 година ще можем да се надяваме най-рано след една-две години.
-На 17 май ще се състои гастролът на Софийската филхармония във Виена, отложен заради локдауна в Австрия през декември. Каква програма сте подготвили?
- Музикферайн може спокойно да бъде наречен Центърът на света за класическата музика. Дали защото е домът на Виенската филхармония, или защото от него се излъчват на всеки 1 Януари прочутите Новогодишни концерти, или просто защото в него са свирили всички най-големи музиканти от последните 150 години без изключение, Музикферайн с неговата Златна зала, се е наложил като основна цел за всички занимаващи се с класическа музика днес. Точно поради тази причина бяхме толкова щастливи от изключително топлото ни посрещане през 2019 година и от последвалата нова покана почти веднага след концерта. И понеже малко след нашия триумф в Златната зала се срути и светът ни с обявяването на световната пандемия, си мечтая следващият ни концерт там да затвори този черен за цялото човечество период. Предложението от мениджъра във Виена, което дойде след дълго обсъждане, беше да изпълняваме славянска музика. Както той каза, в Музикферайн всеки трябва да покаже най-доброто на което е способен, онова, с което е уникален, а ние определено усещаме славянската музика по-добре от колегите в западната част от Европа, просто защото е нашата музика. При предишното ни гостуване се представихме с произведения от Владигеров, Стравински и Дворжак, а сега сме подготвили програма с Прокофиев, Стоянов и Чайковски – все автори, които са специалитет на Софийската филхармония. С „Монтеки и Капулети“ на Прокофиев искаме да отправим едно скрито послание, че любовта може и да е най-великата сила на света, но дори тя може да загине от безсмисленото противопоставяне, прикрито зад традиционни и исторически „принципи“ – знаете историята на Ромео и Жулиета.
Второто произведение Бай Ганьо. Звучи стряскащо, но докато творбата на Алеко е осмиваща отрицателните някои отрицателни български черти, които за съжаление и до днес се срещат в обществото ни, то сюитата на Веселин Стоянов показва най-красивото от българската музика, съчетано с уникална оркестрация в духа на най-добрите европейски традиции от първата половина на 20 век, като успява да съчетае наглед несъчетаеми неща – например във втората част, която носи името „Бай Ганьо във Виена“, виенският валс преминава по един майсторски завладяващ начин в неудържима ръченица. А изпълнената с тъга и носталгия последна част – „На село“ може да накара и най-коравосърдечния емигрант да пожелае да се завърне в родината. Третото произведение – 5 симфония от Чайковски има също своето основание за включването в програмата. Както може би знаете, Брамс е един от най-видните композитори, свързани с Виена и Музикферайн. Брамс и Чайковски са имали доста особени отношения и в един разговор между тях Брамс обвинява Чайковски, че славянската и в частност – руската музика е прекалено стихийно емоционална и не може да съществува организирано и структурирано – като например немската музика – поради което той (Брамс) не я обича. Чайковски се заканва да му докаже, че не е прави и е абсолютно възможно славянската душевност да бъде представена в немска структурна форма, при което се ражда неговата Пета симфония. И ето ни нас – ще изпълним Петата симфония на Чайковски в залата, в която Брамс е слушал своите собствени симфонии, изпълнени от Виенската филхармония.
- Образователната програма “Фортисимо“ е изключително успешен проект. Какви концерта са включени в предстоящата ѝ програма?
- Фортисимо е една изключително успешна инициатива, стартирала през 2011 година по идея на диригента Максим Ешкенази и с подкрепата на фондация „Америка за България“. Към онзи момент Софийската филхармония е имала друга своя камерна детска програма, наречена „Мечето Фил(хармония)“, но въпреки това оркестърът веднага се включва в новата платформа. А когато през 2017 година „Америка за България“ се оттегли от проекта, Софийската филхармония беше изправена пред избора да го остави да умре или да го „осинови“. Естествено, че избрахме втория вариант! Всеки уважаващ себе си оркестър по света има своя детска програма и националната филхармония на България не е изключение. „Фортисимо“ е нашият начин да покажем на най-младата ни публика, че класическата музика не е тежка, и че това, всъщност, е един огромен и интригуващ свят, чакащ да бъде открит. В рамките на младежките концерти от програмата „Фортисимо“ си позволяваме да бъдем по-различни от онова, което обикновено се очаква от нас, да бъдем по-разкрепостени, по-близо до онези, които ни слушат. Миналата година дори направихме премиера на „Дива симфония“ от автора на световни бестселъри Дан Браун, която е писана от известния писател специално за деца! За този полусезон подготвихме четири теми за най-младите.
През месец януари, свързано с рождения ден на Моцарт, запознахме децата с най-популярните му произведения, някои от които звучат дори и като ринг-тонове от мобилните ни телефони. Съвсем не бе случайно, че през февруари темата ни беше за любовта – само ден преди Свети Валентин представихме най-популярните теми от Уестсайдска история на Бърнстейн с участието на Михаела Филева и Виктор Ибришимов. Получи се много добро съвпадение и с излизането по кината на новия филм „Уестсайдска история“ на Стивън Спилбърг. Темата ни през Март е, логично, Пролетта. В този концерт ще се включи и прекрасната ни млада надежда Лия Петрова, която със своята цигулка завладява вече публиката в цяла Европа. А през месец Април ще изненадаме с „Пътеводител за младите слушатели“ от Бритън – едно произведение, което наред с Петя и Вълкът от Прокофиев е от десетилетия основно помощно средство при запознаването на децата с инструментите в симфоничния оркестър.
- Защо е важно да се обръща внимание на децата в музикално отношение. Разбират ли те същността на класическата музика с оглед на това, че са заобиколени от изпълнители с провокативен облик и откровено глупави текстове?
- Това е една много дълга и тежка тема. Съвсем неотдавна останах изумен, когато разбрах, че дъщеря ми учи в училище през първия срок Рисуване, а през втория – Музика, понеже са прекалено много предметите и децата се затормозяват. На някой в Министерството на образованието вероятно не му е ясна ролята на изкуствата в нашия живот и защо и кому са нужни. А след това се чудим защо обществото ни е агресивно. Изкуствата ни учат на емпатия, а тя е болезнено липсваща на цивилизацията ни днес. Освен това, дори без да коментираме стойността на музиката, процесът на нейното изпълнение е сам по себе си обучение за младите хора да се вслушват един в друг, да разчитат един на друг, да разбират значението на това да се извършва някакво действие заедно с други хора – да разчиташ на тях, но и да носиш отговорност пред тях. Дали някой у нас си задава въпроса, защо в училищата и колежите в Западна Европа и Америка учащите свирят в училищни оркестри и пеят в училищни хорове? За да стават музиканти? Не! Дори не и за обща култура. Смисълът на тази традиция на обучението в западния свят е точно за да научи младите да разчитат един на друг и да се вслушват един друг. Така се създава на подсъзнателно ниво едно функциониращо общество. И точно тук е основната пробойна на нашия народ – ние сме интелигентни, ние сме талантливи, но на нас не ни пука един за друг. У нас принципът е „всяка коза за свой крак“. И затова нищо у нас не функционира. А е толкова лесно да внушим на децата по един съвсем приятен начин основните принципи на едно общество – трябва само да се възползваме от тази традиция на хорово и оркестрово обучение в обикновените училища. При това не става дума за някаква революция, защото такава традиция е съществувала в миналото и у нас. И трябва да разберем – при децата, а и не само, нещата се учат не като се обясняват, а чрез личното преживяване. И точно затова музикалното обучение е толкова необходимо. А когато към всичко изброено добавим и въобще стойността на музикалното изкуство, ще разберем защо в Древна Гърция изучаването на музика е било точно толкова важно, колкото и обучението по математика. Но тази тема дори не искам да я захващам, защото по нея могат да се напишат няколко дисертации.
- Вие сте огромен фен на „Междузвездни войни“, вероятно и на музиката на Джон Уилямс. Кой е любимият ви герой и любима музикална част от космическата сага?
- Без да внушавам каквото и да било, харесвам Люк Скайуокър, прекрасен е и Хан Соло, но любимият ми герой е Дарт Вейдър. А ако се замислим и върху причината за падението на Анакин Скайуокър и в последствие – причината за връщането му обратно към светлината, ще навлезем в едни философски теми, които рядко можем да очакваме от холивудски филм. Съответно и една от най-любимите ми музикални теми от оригиналната трилогия е Имперския марш. Всъщност, Джон Уилямс е един от най-любимите ми филмови композитори, телефонът ми, в който контактите са разделени на групи, звъни изцяло с негови теми – основната тема на Междузвездни войни е за групата на Софийската филхармония, с Имперския марш (без лоши чувства) са настроени телефоните на Министерството на културата, дъщеря ми звъни с основната тема от „Извънземното“, жена ми звънеше доскоро със Списъкът на Шиндлер, а за баща ми е запазена темата от Индиана Джоунс. Да, обичам филмовата музика и, доколкото мога да преценя, не съм сам в тази си любов. И това е нормално – в началото на 20 век класическата музика се разделя образно казано в две посоки – интелектуална и илюстративна. И докато интелектуалната има своя ограничен кръг поддръжници по една съвсем проста причина – за нейното разбиране се изисква сериозно образование в сферата на изкуствата, то илюстративната се превръща в основа на киноиндустрията.
Днес всеки един филм залага преди всичко на музиката за да ни увлече в своята история. Филмовите композитори търсят точно тези качества на музиката, които въздействат на човешките чувства. За мен композитори като Алфред Нюман, Ерих Волфганг Корнголд, Джери Голдсмит, Нино Рота, Енио Мориконе, Алън Силвестри, Дани Елфман, Ханс Цимер и, разбира се, Джон Уилямс са абсолютни класически композитори. От онези, които ще накарат да настръхнат дори хората, които никога в живота си не са предполагали, че биха се влюбили в звука на симфоничния оркестър. Това е и причината да залагаме поне веднъж годишно в нашия сезон концерти с филмова музика – за да запознаем от една страна постоянната ни публика с постиженията на композиторите в илюстративната сфера на класическата музика, а от друга страна – да покажем и на най-неизкушените, че Класическата музика не е тежка. Важното за всеки един човек е само да разбере, коя част от нея е „неговата“ музика. И точно това е нашето послание към онези, които все още не знаят къде е зала „България“ – запознайте се с този нов за вас свят и ще се влюбите в него!
-За какво мечтаете?
- Мечтите ми са много и разнопосочни. Но не се променят във времето. От малък мечтаех да бъда диригент. От дете мечтите ми бяха свързани и с Виена. Засега се справям с тяхното осъществяване. Мечтая за силна Софийска филхармония, която да бъде призната у нас и зад граница като водещ оркестър, заедно с най-големите в света. Мечтая за една обновена зала „България“, в която да гледаме и слушаме изпълнителите, които гледа и слуша публиката в Музикферайн и в Карнеги Хол. Мечтая за публика, която да влиза усмихната в залата и да излиза щастлива и мечтаеща от нея. Както казах, имам много мечти. Впрочем, има една теория, че изкуството процъфтява по време на война, по време на репресии, както и при тоталитарни режими. Ако тази теория е вярна, мечтата ми е изкуството да не цъфти, да бъде в застой. Застой, изпълнен с музиката на Бетовен, Брамс и Брукнер.
Екатерина Томова
