- Бързото развитие на изкуствения интелект в живота ни най-скоро ще ни отнеме професии като преводач, продавач, куриер и дори готвач. Какво мислите вие по този въпрос, г-н Бъчваров?
- Хората, които помнят рецепти наизуст заедно с грамажите вътре, са големи папагали. Защото да помниш мерки и теглилки, е много трудно нещо. За това имаме книги, има интернет, има всякакъв тип справочници. Аз затова си признавам, че в стила на този диапазон от рецепти не съм добър, защото там всяко едно съотношение е критично важно за ястията. А като човек и истински ценител на кухнята папагалското помнене е слабост на всеки един готвач. Смятам, че изкуственият интелект може да служи за подсказване. Така, както Гугъл ни е на една ръка разстояние, и умът на много хора става мързелив, защото те не се опитват да помнят каквото и да било, да сравняват определени факти. Просто търсят в телефоните. Но информацията в последно време става толкова много, че не можем без подобен тип помощник.
- Какво имате предвид?
- Готвенето става със сърцето, а яденето на храна става с уста. Смятам, че изкуственият интелект може да ни бъде в полза, но не може да бъде пряк изпълнител. Защото онзи момент на импровизацията, на онова удоволствие от кулинарния театър с приятели, отделеното време по време на приготвянето й няма как да бъдат заменени от виртуалното усещане. Изкуственият интелект може да бъде приятен събеседник на готвенето, ако човек е забравил нещо. Но останалото, те вече са свързани нещата, 3Д принтинга на храна, принтерите, които моделират стекове, кашкавали и всичко останало, са част от краха на бохемството, краха на удоволствието, на истинската целувка, било с жив човек или жива храна. Ако има движение към това да обичаме и да готвим истински, съм готов да се включа в един, макар и да звучи леко ретроградно, прогрес срещу тази вулгаризация на хуманното усещане за живот.
- Също така един робот не може да има своите тайни рецепти като всеки добър готвач.
- Тези изкуствени интелекти, които се намесват във всякакви области на нашия живот, са една реална опасност да изгубим тази зона за чувствителност. Поредната си зона за усещане на реален живот. Те са метавселени, в които по-младите за съжаление се включват и спират да си купуват място в този безумен и виртуален свят. Смятам, че това е много страшно. Всички ние трябва да взимаме мерки срещу това да си убием усещанията, особено в храната и любовта. Все си мислех, че там виртуалният обсег няма да посегне, но вече очила и всякакви други джаджи показват друго. Все пак поетът ни е учил силно да любим и мразим. Което минава през усещането за жив човек, живите му очи, живите ни настройки към ежедневието и всичко останало. Много дегенериращо за нашите сетива. Аз като човек на усещанията смятам, че човек трябва да развива усещането си за това да е жив.
- Тези дни бяхте на представянето на книгата на Максим Бехар "Сейшелски рецепти и още за рая на земята", с какви впечатления останахте?
- Като истински пътешественик мога да кажа, че едно от местата, на които не съм бил, са Сейшелите. Бил съм в района там, покрай бреговете на Мозамбик на риболов. Но до Сейшелите не съм стигнал. Завиждам на енергията на Максим, който винаги успяла да намери повод да накара всеки да се запали по едно или друго вкусно явление. Кухнята на Сейшелите за 99% от хората не означава нищо, но той успява да ги накара най-малкото да се поинтересуват. Винаги вярвам, че подобни кухни, освен че са разказани добре от Максим, трябва да бъдат вкусени с устни и почувствани със сърце. Всяка друга интерпретация е много трудна. Самият Бехар има тази бойна мисия да преведе тамошните рецепти и да ги побългари, както се казва. Другото е да ни накара дори и емоционално да попътуваме. Което е много важно. Някои дестинации се амортизираха с годините, говоря за дестинации като Малдиви.
- Видели сте се и с колегата си Адре Токев...
- Да, моят близък приятел, с когото много съм пътувал по света. Истинско удоволствие е да се забавлявам с него, сядайки тук и там. Като трима кулинари - хора, които обичат храната и разговорите, бих могъл да кажа, че когато човек ходи на нови дестинации, не трябва да подхожда критикарско. Защото въпросните дестинации ще му отмъстят, нито ще си прекара добре, когато мрънка и се оплаква. Или сравнява с други места, как е ял много по-вкусна храна, това е погрешен принцип за туризма. Както казва Максим: „Кулинарията е едно от водещите емоционални наши мотивации да пътуваме. Човек трябва да пътува с открито сърце, без да се налага да сравнява едно с друго или да изтъква, че той е най-добрият. Това означава, че нещо с егото не е наред със самия пътуващ“.
- По традиция на 6 май приготвяте курбан с екипа ви. Тази година е имало и състезание по майсторско обезкостяване на агне. Разкажете ни малко повече.
-Това е една страхотна традиция. Традиция я наричам в рамките на етическия баланс, но и на българските традиции. Гергьовден е денят, в който приемаме и посрещаме пролетта, която е много емоционален и духовен преход от един сезон в друг. Тези курбани на балканите, има една поговорка или истина, не мога да бъда сигурен. Чърчил е казал, че там, където започват курбаните, свършва Европа. Както знаем, американците не обичат България, имайки предвид и бомбардировките над България през Втората световна война. Ние обичаме да се веселим на този ден, това е стар балкански празник. Пее се една много тъжна песен, има и нейна интерпретация, много популярна - Ендерлези. Това са песни за агънцето, тъжна песен за раздялата. Но така или иначе пролетта е, когато нещо умира, но се ражда друго и неслучайно и Великден е през този сезон. На Балканите ние изпращаме зимата с тези храни, които са част от балканския манталитет.
- Да се върнем на курбана...
- Курбанът беше в Петропавловския манастир, който се намира до Търново. Там се правят големите курбани. Аз не бях там, моят екип направи този курбан. С Васко Петров празнувахме в Родопите. Тази година успяхме да приготвим над 2000 порции вкусно агнешко, което са готвили в продължение на повече от 4 часа. Допълнихме и състезание за майсторско обезкостяване на агне, след което имаше награди. Една от тях беше панорамно издигане с балон за двама. Тези жертвоприношения, дали във вид на курбан или агне в тава, са част от обичайте ни. Тръгването на всички по различни пътища. Всъщност овцете са тръгвали на различни пасбища и затова са разделяни от агнетата си. Малко е тъжно, но агънцата са разделяни от майките си.
ТОВА Е ТОЙ
Роден е на 1 март 1970 г. в София като Петър Бъчваров
Майка му, Галя Бъчварова, е директор на Телевизионния театър на Българската национална телевизия от момента на неговото създаване през 1960 г. до 1990 г.
Неговият прадядо Стоян Бъчваров е един от най-големите български актьори, театърът във Варна носи неговото име
През 1990 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където завършва „Театрална критика“ и „Кинорежисура“. Снима филми и тв предавания
В продължение на 6 г. е водещ на предаване за лов и риболов по БНР, а през 1996 г. започва първото по рода си кулинарно предаване в телевизионния ефир на България, по БНТ, наречено „Вкусно“, като години по-късно го преименува на „Бързо, лесно, вкусно“
Лидия Драгомирова
