Ч енге от наркоотдела в петия сезон на сериала „Братя“ става войводата Стефан Караджа, обяви Максим Генчев, който вече започна подготовката на филма за революционера.
Речта е за младия Калоян Катинчаров, който в момента е студент в НАТФИЗ, а широката публика го знае като полицая Георги Русев в отдел „Наркотици“ от сериала „Братя“. Режисьорът Максим Генчев заяви пред „Телеграф“: „Катинчаров е съвременен млад човек, но ще успее да влезе в тази външно мръсна кожа и да запази душата си чиста като героя“.
Проверка
Всъщност Катинчаров се явил за кастинг на друг филм на Генчев, където трябвало да играе епизодична роля. Режисьорът пояснява: „Калоян се яви на кастинг за филма ми за Иван Александър, който ще снимам пролетта за БНТ, това е женски филм с царица и т.н. Десетина момчета извиках за синовете на царя и той се появи. Много ме впечатли. Кастингът ми отиде обаче към Караджата. Оказа се, че Калоян е фехтовач, а Караджата е убил със сабята 35 човека, преди да го пронижат с куршумите. Срещу 100 човека сам е тръгнал, това е гибелта му. Бях се насочил към шампиони борци, но те нямат актьорски умения. Ще взема каскадьори за борбите. Филмът за Караджата започва как той побеждава пехливанин и турците го погват, той бяга в легията на Раковски“. Генчев продължава: „Момчето е много чисто като душевност, такъв беше и Деян Жеков в „Ботев“. Те са запазени като хора, като чистота, емоционалност, като трептене. Много внимавам да се покрива донякъде личността на актьорите с величието на героя, който ще играят. Имам попадения в тази посока. Малко Калоян е по-висок, отколкото ми трябва, но ще взема и другите по-високи“.
Смущения
Максим Генчев обясни част от методите си: „Аз съм актьор по професия и имам нюх към актьорите. На снимки почти не се занимавам с тях, а предварителната подготовка ми дава гаранция, че нещата ще се получат. Пред камерата не ги смущавам с нищо и ги оставям да действат и да имат самочувствие. Катинчаров веднага хваща какво става. Но филмът се прави в монтажа. Снима се разбъркано и не е като театъра да снимаш естествената логика на емоциите. Монтажът тук е много важен“.
Филмът ще се казва „Свободата не ще екзарх, иска Караджата“. Ще се снима следващото лято, а премиерата трябва да е догодина по това време. Максим Генчев смята, че ще успее за тези кратки срокове. Казва: „Правя пет снимачни дни, след това актьорите се изморяват и ходят на работа формално. Затова правя две седмици почивка и пак снимам пет дни. През това време си монтирам заснетия материал и ако се налага, го преснимам. А докато заснема филма, той е готов с монтажа“.
Максим Генчев дава още подробности: „С Деси Ковачева, която освен моя спътница е и съсценарист, решаваме жанрът да бъде уестърн. Не класически с онези шапки, но като бавност, като подробност, като детайл, широта, разкадроване трябва да има тази прекрасна уестърн среда за един герой. Трябва ми пустош. Ще търся някъде, където е горяла гора. Филмът започва как Караджата се връща от българската легия, а знаете там какво се случва. Много битки са водили легионерите и накрая сърбите ги изгонват без пукната стотинка. Всеки се прибира както е могъл, с каквито цървули е намерил, за да измине пътя. В много тежко състояние. И вече на българска земя турците ги преследват. Ще започнем с един изгорял ландшафт и мъж, който е с кървави дупки по тялото. Влачи се. Чува гласа на Панайот Хитов, който му вика: „Ставай, ще умреш!“. Влачи се мъжът, който припада в едно дере... Ще се разтревожим за този герой. Искам го Катинчаров на 100 процента с тази разлика, че героят му няма да умре и ще изживее това“.
Проблем
„Големият проблем е, че Националният филмов център и Министерство на културата не щат и да чуят за мен. НФЦ, като ме видят, и веднага ми пишат двойка. Но тяхната съпротива ще я сломя, защото народът е с мен. И пак ще направя дарителска кампания. И аз имам някой лев, ще намеря оттук-оттам. Големият проблем са набирането на поне 200-300 хиляди лева, защото аз с толкова пари правя филм, не с милиони, каквито се дават на някои филми“. И отсича: „Прословутият израз „Свобода или смърт“, който заимстват нашите революционери, при Караджата е бил: „Който е готов да умре за отечеството, да тръгва с мен“. Тоест при него няма алтернатива. И 176 момчета тръгват с него. Той не отива на самоубийство, а да мре за България! Има една оптимистична обреченост в него“. А след това Генчев добавя с надежда: „Вярвам, че във всеки един от нас живее тази енергия на тия наши предци, тая гордост, която носят тези момчета. Хората се събуждат, помагат“.
Георги П. Димитров
