„С Краси Спасов си играехме заедно като деца“, сподели пред „Телеграф“ големият актьор Стефан Мавродиев по повод кончината на режисьора. „Израснахме заедно в родния ни град Варна. Той е две години по-голям от мен и родителите ми ме оставяха на него да ме гледа в театъра, докато те си вършеха работата. После сме се засичали във ВИТИЗ, където съм участвал в негови постановки, но после пътищата ни се разделиха – той отиде във Военния театър, аз – в Младежкия. Снимахме заедно в киното, във филма „О, Господи, къде си?“, където ми даде главната роля“, добави още Мавро.
Краля Слънце
За загубата на театралния колос съобщи неговата дъщеря Десислава, известна с артистичния си псевдоним Касиел Ноа Ашер:
„Тази нощ моят баща Красимир Спасов отпътува зад далечния, изгряващ хоризонт... ❤ И да! Усещам с цялото си същество, че първата му репетиция в небесния театър вече е започнала... Отвъдните артисти са прегърнали баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги въвежда в тайните на света, планетите, звездите, вселената... А неговите ученици и актьори го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най-невинното дете на Крал Лир, предано пред осанката му на Крал Лъв. Моят баща беше режисьор с цялото си същество. Обожаваше театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж... Но най-много си умираше да разказва истории там - на сцената под прожекторите... Беше майстор на анализа, на чувствата, на реденето на пъзела, наречен „Герой“. Беше мечтател, който вълшебстваше с душите на публиката... Беше екстремен, точен, мощен, завладяващ, непреклонен и беззащитен... Знаеше много, но не спираше да учи до последния си миг...
Беше репетиция, моя любов! Уважаваше и се прекланяше както пред звездата артист, така и пред портиера на входа... Те бяха неговите хора. Неговият живот. А аз пък като негова дъщеря се омайвах от спектаклите му... особено от тези, в които дръзваше да сподели без задръжки и част от тревожно сърцебийната си сложна природа... „Трамвай желание“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Васа Железнова“, „Мъртвешки танц“, „Нощта на Трибадите“, „Игра на любовта“ и „Случаят“, „Чаровно лято“ с неизбежните му там неприятности, „Мизантроп“... Заради тези спектакли станах актриса. Баща ми ме научи на характер. О, боже, колко е нужен той в нашата професия. Научи ме на „топки“. Научи ме на храброст и вкус. Научи ме на почтеност. Научи ме да чета внимателно, да бърникам и търся невидимото между редовете. Научи ме да бъда лице от неизвестен автор, белязано със страстта да се занимава с изкуство. В моменти на нежност го наричах Красюнки - Пилюнки... В последните си години ме гледаше с очи на синя малка птица... Вчера моят баща си отиде бързо и леко, с мигновена диагноза без шанс. Отиде си като войник. Или генерал. На сбогуване ми каза: „Животът продължава...“ Той беше щастлив. Живя докрай с обич, вяра и доверие в човеците. Така че, скъпи мой татко... Ариведерчи... Смъртта е състояние. И нека шоуто да продължи“.
Армия
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 г. във Варна. Завършва „Режисура за драматичен театър“ във ВИТИЗ (НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“). Той се превръща в един от най-значимите театрални режисьори в България. Неговата театрална естетика остава вечна, дори през най-големите промени неговите виждания продължават да са непоклатими и именно затова той се превръща в изключително важна фигура за българския театър. От 1985 г. до днес името му е трайно свързано с Театър „Българска армия“. Там той поставя едни от най-важните си театрални спектакли. Постановките му „Много шум за нищо“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ продължават да събират многобройни зрители вече над 25 години. Други негови представления са „Вкус на мед“ от Шийла Дилейни, „Тартюф“ от Молиер, „В полите на Витоша“ от П.К. Яворов, „Албена“ от Йордан Йовков, „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, „Любов, любов, любов“ от Майк Бартлет. Последната си постановка той поставя именно в армейската трупа – „Мизантроп“ от Молиер.
Театър
Няма театър в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. През годините е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, руски, западноевропейски и американски автори. Красимир Спасов се превръща в един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски поколения, които са основата на театъра в България в наши дни. Той е учител в академията, в театъра и в живота. Неговите истории, знания и опит живеят между театралните стени. През 2012 г. получава награда на Съюза на артистите в България „Икар“ за цялостно творчество, а през 2021 г. му присъждат награда „Аскеер“ за цялостен принос в театралното изкуство. Носител е и на многобройни международни награди.
Покорява и международната сцена
Неговият талант се разпростира и в киното, където прави два забележителни филма. За единия от тях, „Забравете този случай“, получава награда на кинокритиката и награда за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 г. Другият му филм е „О, Господи, къде си?“, като и двата са представени в чужбина. Освен българската сцена Спасов покорява и международната. Неговите знания, възгледи и невъобразима любов към театъра достигат до Русия, Америка, Македония, Германия, Украйна, Латвия: Театър на Ленинския комсомол, Петербург, Русия – „Краят остава за вас“ (1997) от Георги Данаилов; Театър „Естудио“, Хавана, Куба – „Сако от велур“ (1980) от Станислав Стратиев; Драматичен театър Битоля, Македония – „Стъклената менажерия” (1997); Битоля, Македония – „Васа Железнова“ (1999) от М. Горки; 2001 г. - Битоля, Македония – „Развратникът“ (2001) от Е.Е. Шмит.
Приятели и почитатели на Красимир Спасов ще могат да си вземат последно сбогом с него в Ритуалната зала на Централни гробища в сряда, 17 януари, от 12:30 часа.
„Телеграф“ изказва съболезнования на семейството му!
Лео Богдановски
