Г-н Константинов, гласувахте ли?
Да, винаги на всички избори гласувам. Не гласувах само веднъж, когато бях със счупен крак в „Пирогов“.
Съжалявахте ли след това, че не сте упражнили правото си на вот?
Не, чак съжаление не.
Питам ви, защото от няколко години негласуващите хора са много, така се оформи и една нова партия в кавички „Не подкрепям никого“ и тя винаги печели?
Това си е неин проблем и доста глупаво, защото това е една от възможностите, които ни дава демокрацията. В случая, в който е имало да речем балотаж и не харесвам нито един от двамата кандидати, съм пускал празна бюлетина. Но гласувам задължително.
Как виждате сегашната политическа обстановка у нас?
Малко е странна, но в България винаги нещата са такива. Всичко става по-бавно и обикновено се получава, но след дълго време.
Посоката правилна ли е?
От една страна, би трябвало да е, но от друга, не ми харесва това, че навремето бяхме най-верният съюзник на Варшавския договор и Съветския съюз. Съгласявахме се с всичко. Сега, общо взето, правим същото - съгласяваме се с всичко, което идва като директива от Европейския съюз и Америка, и в един момент се забравят някои национални интереси, които би трябвало да са над всичко.
Има доста примери, някои от тях смешни.
Има ли тема или политически въпрос, който може да ви изкара от кожата и не одобрявате?
Чак да ме изкара от кожата ми - не. Когато говорим за политически план у нас и в света, обикновено не зависят от един човек. Затова колкото и да се ядосвам, при положение, че болшинството мисли така, няма как да съм сърдит.
Карали ли сте се с близки или с хора от семейството на политически теми?
Не съм се карал, но сме имали спорове. С брат ми в последно време сме на едно мнение. В момента той е треньор в Новосибирск, Русия.
И тук не става въпрос кой е настроен прозападно или произточно. Когато се говори за войната в Украйна, това е едно от най-гадните неща, които могат да се случат в човечеството. Но не трябва да забравяме Ирак, Либия, Сирия, Йемен, Африка, където години наред има войни.
Избиват се хора, които в много от случаите са невинни. Знаете ли, чувал съм някои наши артисти в пъти да казват „Слава на Украйна“, но никога „Да живее България“.
Изиграхте преди няколко дни ролята на Мефистофел по произведението „Фауст“ на Гьоте. Кое е най-трудно, когато играеш дявола?
Това е изключително трудна роля във всякакъв аспект. Тя ми една от трите най-любими, защото е много богата на различни състояния и може би ще прозвучи странно, но е много ясна като персонаж.
Юлиан Константинов в ролята на Мефистофел
Колкото и да е дълбок и многостранен образът, дава изключително удоволствие.
Можете ли да намерите част от вас в образа на дявола?
Доброто и злото винаги са на 50%. Нито едно не е на 51%, защото ще смачка другото. Във всеки от нас има даден процент от бялото, от черното, от бога и дявола. Ние сме хора и не сме съвършени.
Има ли политици дяволи у нас?
Да, има. Във всеки от нас има частица от Мефистофел и божествена частица. Естествено, политиците също са хора или поне приличат на такива.
Вярвате ли в бог?
Да, вярвам. Аз съм православен християнин. Кръщенето ми е първият ми спомен от детството. Бил съм сигурно на 4 г.
Има и един странен факт. Бях си изгубил кръщелното и в един от многото пъти, когато трябваше да ставам кум, не успях да го намеря. Бях единственият, който се сети в коя църква съм кръщаван.
Отидох на място, помолих отеца да извади тефтерите от 60-те години, когато съм роден, и така намери датата. Лесно беше в началото, защото имаше по 5-10 кръщенета в онези години.
Има ли нещо, което смятате, че няма да ви бъде простено?
Има някои неща в християнската религия, които ми звучат малко нечестно. Например - каквото и да направиш, ако се разкаеш, ще ти бъде простено. На въпроса ви - има някои неща, които аз сам на себе си не мога да простя, но за господ бог наш Исус Христос - не мога да гадая.
Имате ли случай, когато сте се разочаровали от политик, за когото сте гласували?
Лошото в цялата ситуация е, че доста често съм гласувал „против“, а не „за“. Не е протестен вот, а гласувам против някой да не влезе във властта, а не толкова за даден персонаж.
Кои избори са най-важни според вас - за местна власт, парламент или президент?
Ние сме парламентарна република, най-важни са парламентарните. Виждам, че ме гледате колко искрено отговарям. Това е така, защото няма какво да крия.
Пели сте в най-големите оперни зали в света - в Миланската скала, Метрополитън, Ковънт Гардън, виенската Щатсопера, Парижката „Бастилия“, Римската опера, Дойче опер Берлин, Лисео Барселона, Театър „Реал“ в Мадрид и т.н. Защо останахте в България?
Защото първо тук се чувствам най-добре. Не го приемам като някаква саможертва, която съм направил, както някои хора опитват да го изкарат.
Винаги ми е било смешно, когато някои известни само в България обясняват, че са останали и не са избягали. Ами ти си известен тук, всички те знаят, печелиш добри пари, а ако отидеш на запад от Драгоман, си никой, трябва да започнеш отначало и успехът е малко съмнителен.
Операта Ла Скала - Милано
Аз предпочитам да живеят тук, защото не искам да бъда никъде чужденец и се чувствам най-добре с всичките ни политически неразбории, разбити пътища, кални градинки между блоковете. В София съм роден, израснал и съм живял цял живот.
Канили ли са ви да останете в чужбина?
Много пъти, включително имаше едностранно от тях подписан договор. Бях на 30-31 г., във Виенската опера имаше такъв договор.
Виенската опера
За Цюрихската опера също имах предложение да остана там. Това не е изненадващо. Отказвах на секундата. От една страна, защото обичам България, от друга, е фактът, че да си член на някоя опера, не е като това да си например член на Миланската скала през 60-те години - топпевец.
Когато си член в операта във Виена или Цюрих, които са също топопери, означава, че си добър певец, но тия, по-добрите от теб, отиват като гости. Аз година или две по-късно отидох във Виенската опера и пях като гост, както ходех през цялото това време в света и пеех първия репертоар, а не втория.
Бихте ли се отказали от тази професия - пас или бас?
Аз се бях отказал на крехките 40 г., когато трябваше да започнат най-силните ми певчески години. Реших, че не искам да пея, и го направих. Отказах всичките си ангажименти. Причините бяха много, но в никакъв случай не и проблеми с гласа или ангажиментите, за които някои колеги потриваха доволно ръце.
Какви са истинските причини?
Много са и само този разговор няма да ни стигне. От една страна, този спортен хъс да минеш през всички топтеатри в света - бях го направил, да пееш с всички топдиригенти в света - също имах щастие да го осъществя. След това всичките роли, които мечтах като студент да изпея, ги изпях. Може би има 1-2, които не съм все още.
Сещам се веднага за „Мефистофел“ на Ариго Бойто и Досифей в „Хованщина“. Друга причина да се откажа тогава се оказа и времето, което исках да съм с приятелите и близките ми.
Детето, което дотогава беше само едно, страшно много ми липсваше. Чаках моментите, в които да се прибера и да го видя. Аз имам едно качество, което не е хубаво за човек, който прави световна оперна кариера - сантименталност и носталгичност. Те са забранени.
Защо?
Защото не ти позволяват да караш напред, да забравиш всичко останало и да се интересуваш само от оперната сцена, както го правят големи певци.
Освен това исках да имам време и малко да посвиря на китарите ми.
Едно време, като бях студент в Консерваторията и свирех по-активно с групата, исках да имам поне още една китара. После разполагах с 10-15 китари, но те не можеха да бъдат ползвани, нямаше кога да свиря на тях. Ако върнем няколко въпроса назад - а именно какво е това, което господ не може да ми прости, казах, че има нещо, което аз не мога да си простя.
Защото тогава с лека ръка забравих това, което ми е дадено като природа, казах, че не искам повече да пея. Нямах право спрямо таланта и това, което имах, да го направя. Това е нещо като грях, който не бих си простил.
През този период, в който сте спрели да пеете, канили ли са ви да се включите в политиката?
Да, но това е друг живот, друга кариера и друг начин на мислене. В началото точно след демократичните промени много хора на изкуството влязоха в политиката, но повечето от тях излязоха с чест, когато разбраха, че са свършили своята работа. Няма да ви кажа кои са ме канили, но никога БСП не е била една от партиите (смее се).
Една от емблематичните ви роли е на Атила. Добре ли се чувствахте в кожата му?
Обичам тази партия, като богатство на нюансите обаче не може да се сравнява с Мефистофел, но пък е приятно за пеене. Добре е да се почувстваш за 2 часа бич божий, както е бил известен Атила.
Като Атила на сцената на Старозагорската опера
Какво следва след Мефистофел?
Живот и здраве „Евгени Онегин“ на великия Пушкин. Премиерата ще бъде на 23 и 24 ноември в Старозагорската опера. Аз съм бас, затова не мога да съм Онегин, колкото и да го искам.
Още преди интервюто много колежки ме помолиха да ви питам за брат ви...
Още не е женен (смее се), ако това трябва да кажа. Той работи много усилено с отбора, сезонът започна. Това са непрекъснати тренировки, непрекъснати пътувания. Знаете, че там разстоянията са големи. Има и часова разлика, която допълнително създава проблеми. Много активно работи.
Да разбирам, че е предпочел работата пред личния си живот?
Обикновено спортистите или се женят много млади, което е ясно и логично, или почти не се женят, или се женят по много пъти. Брат ми не се е женил никога.
Не му ли се карате?
Как да му се караме, той е голям и си е самостоятелна личност. Има свой живот, не съм го и разпитвал има ли си гадже и какво става. Ако иска да сподели, това е съвсем друго.
Сега в момента си има гадже българка, но тя не е с него в Русия. Спортистите, когато се оженят рано, е защото са млади и хубави момчета, в добра физическа форма, спечелили някой лев честно.
Естествено, че имат много кандидатки и се чувстват готови да имат деца и да са глави на семейство. В съвременния спорт и всичките пътувания и проблеми около децата е трудно. Ако играеш в друга държава и децата са ти 1-2 клас, какво правим?
Братът на Юлиан Пламен Константинов е треньор в Новосибирск
Нито ще са първите, нито последните деца на спортисти, които се отглеждат по този начин. Да не говорим, че така са половината деца на активно работещи родители.
Да, така е, но брат ми така е решил и така му се е стекъл животът. Като беше на 25-26 г., имаше едно гадже, с което нещата бяха аха преди женитба, но не се случи тогава.
Тогава да кажа – момичета, спокойно, имате още шанс да спечелите сърцето на Пламен Константинов.
Да. Той скоро направи 50 г., не можем да кажем и че е млад ерген, защото е дърт мъж (смее се). Едно време все исках да изглеждам по-голям, и то с моя ръст от над 1.90 м. Викам, ето сега ще се представя за 18-годишен, а хората ме гледаха и викаха - ти си на 16 г.
Като ходите по улиците, в магазините, на бензиностанциите, спират ли ви хората?
Да, естествено. Телевизията прави популярни хората за 1 ден.
При вас не е само телевизията, а и световната опера.
Е, да, но са вече по-рядко хората, които ходят на опера и познават певците. Преди всичко популярността ми в последните няколко години се дължи на телевизията.
Млади момичета спират ли ви?
Имало е и такива случаи (смее се). Приятно ми е, когато се изкажат добре за мен и за предаването на „На кафе“. Знаете, че това е голям екип, от който зависи всичко, и Гала, която е недостижима за мен.
Започнахме с политика, нека завършим така. На балотаж ще гласувате ли?
Да, разбира се. Задължително е.
Това е той:
Роден е на 17 август 1966 г. в София
Тренирал е волейбол в отбора на „Левски“, докато в 8-и клас не се увлича по музиката.
Участва в няколко рок групи, най-известните от които са „Тротил“ и „Кокаин“
Завършва Консерваторията и става оперен певец – бас
Изнасял е представления в Миланската скала, Метрополитън, Ковънт Гардън, виенската Щатсопера, Парижката „Бастилия“, Римската опера, Дойче опер Берлин, Лисео Барселона, Театър „Реал“ в Мадрид и т.н.
Наричан е от западната преса „Младият Гяуров“ и „Новият Борис Христов“.
От септември 2018 г. е част от панелистите в предаването „На кафе“
Виктория Пенкова
