- Стефане, кога откри гласа в себе си и това, че той е красив и иска да пее?
- От дете винаги съм усещал, че нося този талант в себе си. Наскоро една моя съученичка от първи клас ми припомни, че съм пеел в клас, а и в тролея дори, прибирайки се от училище. И осъзнавам, че винаги съм го правил, когато сме се събирали в детски, а по-късно и в младежки компании. Никога не съм се съмнявал, че това е призванието ми и че именно пеенето и песента ще бъдат моята професия.
- През какви школи премина, за да го изваеш като диамант?
- Един ден сам и без знанието на родителите ми се записах за конкурс за нови хористи в детския хор „Бодра смяна“, когато бях на 7 години. Уведомих ги едва когато трябваше да се явя на изпита. За мое щастие бях приет и през осемте последващи години, в които бях в семейството на тази невероятна школа, се изгради фундаментът на моята музикална култура. По-късно последва Студия за млади поп изпълнители – „Студио песен“ към Младежки дом „Л. Димитрова“. След това учих в Естрадния отдел на консерваторията. Следвал съм безотказно начертания ми път.
- Какво научи от най-добрите ти учители и кои бяха те?
- Хор „Бодра смяна“ в лицето на Лиляна Бочева ме научи на желязна дисциплина и на сцената, и в живота. Нещо, което малцина изпълнители от моето, а и от днешното поколение притежават. Един професионалист, уважаващ себе си, не е безразличен към работата и поведението си пред публика. Вокалното майсторство доизградих при големия български композитор Ангел Заберски по-късно, който беше мой преподавател по „пеене“ в консерваторията.
- Кой от семейството ти повярва в таланта ти и ти помогна да тръгнеш по пътя на музиката?
- Истината е, че родителите ми късно се убедиха в моя талант. Знаеха, че мога да пея, и то не лошо, но като че ли не вярваха, че това ще се превърне в моя отдаденост и сериозно занимание. Не са ми помагали особено, защото не са били свързани с музиката. Достатъчно ми е било да ме подкрепят морално. Но майка ми винаги е била моят най-голям критик и поддръжник.
- Преживя ли вече загубата на майка ти?
- Това не се преживява и не се забравя. Със загубата на близък човек винаги си отива и една голяма част от теб, тръгва си и детството безвъзвратно. Била е всичко, което една майка може да бъде за детето си, но съм сигурен, че тя продължава да ме гледа отнякъде. Много ми липсва и не минава ден и песен да не си мисля за нея с любов.
- Спазваш ли българските обичаи и традиции?
- Да, и ги харесвам също така. В крайна сметка аз съм българин и винаги ще остана такъв независимо къде живея, а те ме държат по-близо до родината ми.
- Какви са най-красивите ти спомени в България? С какво са свързани?
- Много често сънувам, че съм си в България. В крайна сметка аз се преместих да живея в Нидерландия, когато бях на 45 и няма как да изтрия толкова дълъг период от живота си. Но и не съм се откъснал по никакъв начин, защото непрекъснато се връщам, за да пея на различни места. Подбирам интересните за мен ангажименти, свързани с пеенето ми. Това е моята истинска професия и призвание. Спомените ми са свързани най-вече с музиката и целия трънлив и труден път, през който съм преминал, но и с любовта на публиката. Тя ми е най-ценна и никой не може да ми я вземе, каквото и да прави срещу мен.
- Защо е тази обида или неудовлетвореност?
- Защото винаги съм се чувствал ощетен от незаинтересоваността на медиите, визирам радиа и телевизии, от които в крайна сметка зависи нашата работа и популяризирането на песните ни.
- Защо след като си създал толкова красиви и романтични песни и публиката те обича истински, си някак настрана от така наречения тренд и не си сред най-популярните ни изпълнители?
- Много хора са ми помагали през годините, но не успях да намеря толкова голямо финансиране в лицето на спонсор или партия (както много други колеги правеха и продължават да правят), за да популяризирам музиката си и получа необходимата реклама. А всички знаем, че изкуството струва много пари. Цял живот съм инвестирал почти сам в себе си и песните ми. Всичко, което съм изработил с гласа си. Случвало ми се е да взимам заеми, за да правя нова музика.
- Защо реши да живееш в Нидерландия?
- Реших го в етап от живота си, когато вече ми писна тотално от всичко отвратително, което се случва в България. От всичко, което ежедневно ме заобикаляше и дори и интонационния свят, в който бях принуден да живея. Имам близка приятелка, която е в Нидерландия от много години. Два пъти идвах да пея на частни партита и след разговори с нея реших да опитам да заживея и аз тук. Чувствам се добре и спокойно. Чисто е, подредено и приятно – нещо, което за съжаление не мога да кажа за България.
- Страдаш ли от носталгия?
- Не бих казал, но това е така, защото много често съм в България, за да пея. Може би, ако бях по-далече и не се връщах толкова интензивно, щях да имам и носталгия.
- Какво ти липсва от България?
- Липсват ми единствено моите близки, с които не мога да бъда ежедневно. Само това не може да се замени по никакъв начин. Имам си всичко останало, което ми е необходимо.
- Как се справяш там, в Ниската земя?
- Справям се чудесно, вече говоря и добре холандски. Проблем тук може да имат само хората, които не успяват да се интегрират по никакъв начин, но това до голяма степен зависи от умствения им и интелектуален багаж, както и от желанието им да работят.
- Имаш ли много приятели и какви качества трябва да притежава човек, за да е твой приятел?
- Не, нямам много, но пък тези, които са останали, са ми достатъчни. От приятели „само за маса“ ми е писнало. Такива минаха много през живота ми. Мой приятел мога да нарека само честен и добронамерен към мен човек.
- А ти какво даваш на заслужилите да са твои приятели?
- Давам им сърцето си, това е най-важното в приятелството. Сигурно съм допускал много грешки през годините в отношенията си с хората, но няма безгрешен човек. Аз поне винаги имам силата да се извиня, разбира се, когато знам, че грешката е изцяло моя.
- Дипломатичен ли си? Умееш ли да се нагаждаш със ситуациите и капризите на хората?
- Да, и това винаги ми е помагало. Човек трябва да бъде премерен и да не реагира спонтанно и първично на всичко, което му се случва. Капризи мога да търпя, но не безкрайно. Давам шанс, но когато се злоупотреби с търпението и добротата ми, се научих да режа бързо. Като по-млад бях доста по-наивен, сега вече не толкова. Много хора злоупотребяваха точно с това през годините.
- Кои свои качества не харесваш?
- Лесно се разубеждавам. Това доста ми е пречило в живота. Човек трябва да отстоява позицията си и да се бори за постигане на целите си, а аз невинаги съм го правил. „Хиените“ го усещат и те изяждат.
- Какво е музиката за теб?
- Музиката е моят живот, моята професия и моята утеха за всичко. Дори и най-малкият успех ми дава криле, за да продължа напред. За мен тя е жизнена необходимост и го казвам съвсем честно. Ако трябва някой ден да спра да пея, със сигурност ще бъда половин човек.
- С кои автори си работил и работиш сега?
- Никога не съм робувал на имена. За мен е важно една песен да ми хареса, без значение от кого е написана. Но съм щастлив, че в репертоара си имам песни на Краси Гюлмезов, Светослав Лобошки, Димитър Гетов, Пламен Велинов, Нелко Коларов, Иван Михайлов, Антония Рангелова и още много други. Няма как да пропусна Мария Нейкова, която написа за мен моята визитна картичка „Ще ти говоря за любов“ и още няколко други песни. „Река без мост“ е и моята най-нова песен по музика и текст на Вида Пиронкова. За мен е чест и удоволствие, че работим заедно и имаме планове за още хубави песни заедно.
- Важно ли е за теб текстовете на песните ти да носят послания или не държиш на това?
- Не само, че е важно, но това е най-важното. Ако в една песен няма какво да кажеш на хората и то да влезе в сърцата им, то тогава това не може да се нарече песен. Всичко останало минава покрай ушите ти и никога повече не се сещаш дори за него. За жалост в момента 90% от ефира в България е пълен точно с такива песни.
- Правиш ли концерти в България?
- Не съм спирал да участвам в концерти, както и в най-различни други мероприятия, дори и частни партита, това е моята работа.
- Повече жени или мъже харесват и обичат твоите песни?
- Ако можем да вярваме на статистиките на платформите, които разпространяват музика, съотношението при мен жени-мъже е 60-40%. Но това е обяснимо, жените са доста по-романтични и емоционални от нас.
- Какво разказваш на хората за любовта с песните си?
- В повечето случаи им разказвам колко е хубава, когато е споделена, че това е най-приятното чувство. Имам няколко песни, в които се пее и за раздяла, но това са нормални неща в живота. „Няма жребий по-тежък в света от това да обичаш така. Всичко свято на тази земя да е само в обич една“ – както пея в песента „Нещо повече от любов“.
- Какъв подарък би искал да получиш от съдбата?
- Дано ми подари успеха, за който винаги съм мечтал, да се множи публиката и хората, които да ме обичат.
- Какви са мечтите ти?
- Безгранични, но са си лично мои.
- Кога ще те видим на българска сцена с голям концерт?
- Тази година е малко по-специална за мен, защото ще отбележа 30 години от началото на моя професионален път. През 1995 г. буквално за една вечер Димитър Гетов написа и направи аранжимент на моята първа авторска песен „Така дойдох, така ще си отида“. С нея участвах в конкурса за млади изпълнители на „Златният Орфей“. Не мога да опиша щастието, което изживях тогава, че вече имам моя песен, песен, написана специално за мен. По този повод ще направя няколко самостоятелни концерта в България през ноември тази година и много скоро ще обявя датите и всички подробности около това, като ще споделя, че ще имам и гост-музиканти като Вида Пиронкова и др. Спектаклите ще имат заглавие „Ще ти говоря за любов“ от едноименната песен на Мария Нейкова, която тя написа специално за мен малко преди да си отиде.
Това е той:
Роден е на 16 юни 1973 г. в София
С музика се занимава от 1980 г., хорист в детския хор „Бодра смяна“ до 1988 г.
След завършване на гимназия постъпва в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, специалност „Пеене“, в класа на професор Ангел Заберски
От 1990 до 1997 г. има сключен договор с „Шоу и вариететни програми“ в София, където участията му наброяват 370, в този период осъществява и 27 записа в БНР и БНТ
През 1998 г. сключва договор с музикална компания „Милена рекърдс“, с която реализира четири албума и над 7000 концертни участия
Има десетки концертни участия в цяла Европа за българските общности
В репертоара си има песни на български, английски, италиански и руски език
*Автор: Вида Пиронкова
