- Роби, какво ви подтикна да създадете „Налей“ – последното музикално парче, което изпълнявате в дует с Кирил Хаджиев – Тино?
- Преди около две години с Тино разбрахме, че сме съседи. Винаги сме искали да се видим, да си поприказваме... Един ден случайно се засякохме на улицата, каза ми: „Ела у дома да изпием по бира.“ Хванахме китарите, свирихме без никаква цел, изведнъж се появиха акордите на песента. Изпях: “Сълзите ми налей, налей, налей...“ А той отвърна: “...че стичат се в море, море, море“. Знаехме, че вече имаме припев. Оставихме демото на песента да престои. След месец-два отново го чухме, видяхме потенциал и решихме да не губим време.
- Две момчета извън черупката, истински и уязвими... Съвременните мъже попадат ли в тази роля?
- Като че ли днешните мъже слагат маска на чувствата си, същата им пречи да са уязвими. А пък аз и Тино доста акцентираме на терапията, говорим за това, че трябва да изразяваме чувствата си, а не да ги крием дълбоко. Когато не изразяваш чувствата си, те излизат по други начини – чрез токсични навици или агресия... Когато пък това се случи органично, дори когато си поплачеш, се чувстваш по-добре.
- Какво според вас кара един мъж да е в обувките на алфа?
- Това е стереотип от миналото, вероятно е лошо момче, което пуши цигари и се бие... Прави лоши неща в живота си, интересно е, но не знам откъде произлиза. Аз забелязвам различна тенденция, а именно – че мъжете все по-често обръщат внимание на психичното си здраве. Изключително полезно е да се вгледаме дълбоко в себе си и да разберем какво ни кара по един или друг начин да сме токсични.
- Какви бяха очакванията ви за песента, щастлив ли сте от реакцията на публиката?
- Изобщо не очаквах, че ще се хареса толкова много. Минали са само няколко дни, когато правя сравнения с парчета от миналото, безспорно тази песен е най-успешна. Във въздуха се усеща, че ще се превърне в летен хит. Надявам се да е така. Очаквах, че ще има симпатизанти, но определено не чак толкова. Доста хора ми писаха, за съжаление не мога да отговоря на всички. Старая се да пиша на всеки, който е отделил от времето си и ми е изпратил нещо красиво.
- Какви бяха основните предизвикателства по време на снимки?
- Във Варна беше студено. Бяхме насрочили ден за снимки, два дни по-рано ни завари априлски сняг. Получих няколко клипа от града, дори там беше натрупало, а това със сигурност не беше концепцията на песента. Решихме да рискуваме, запалихме колата и потеглихме, на следващия ден всичко се беше стопило, имахме зелена светлина за видеото.
- Разкажете ни за приятелството си с Тино...
- Това, което ни доближава един към друг, са музикалните интереси, както и фактът, че сме на един и същ път в кариерата си. И двамата сме артисти, които се борят за мястото си под слънцето. Тази песен ни сприятели, определено.
- Българската сцена удовлетворява ли ви?
- През последните години се вижда тази нова вълна... Никой не е безразличен към появата на артисти като Молец, Дара Екимова, Тино и други... Сега е времето на мелодичната, истинска и стойностна поп музика. Харесва ми, че съм част от това.
- Собствено музикално студио – това ли беше голямата мечта?
- Да. Преди четири години работех в офис, в сферата на маркетинга, още тогава силно мечтаех да се занимавам с музика. В началото ми беше трудно да си помисля, че ще бъда артист. Затова започнах да давам път на други артисти, през годините натрупах опит, взимах по нещо от всекиго, за да изградя моя собствен бранд.
- Песента „7 дни“ на Молец ли беше първото стъпало към популярността?
- Да. Може би, да. Те са едни от най-известните ми клиенти. Приемам парчето ни като успех, донесе ми много късмет.
- Хващате китарата още в трети клас, кои бяха музикалните фаворити в ученическите ви години?
- Слушах много българска музика, като Графа, Остава, П.И.Ф., Сленг... Харесвах Ед Шийрън, преди да стане суперзвезда. Знаех едни от първите му песни. Но от българската сцена – Графа беше моето вдъхновение.
- Обмислили ли сте живот и кариера зад граница?
- Към момента не. Харесвам нещата, които ми се случват тук. Аз съм от хората, които са попътували... Бил съм на бригада в Америка три пъти, отделно съм посещавал различни държави, градове... В България се чувствам най-добре. Не си представям живот в чужбина.
- Как ви се отрази престоят в Америка?
- Това беше първото ми излизане, преживях културен шок (смее се). Бях мияч на чинии, работех по петнадесет часа на ден. Дори на две места. Исках да изкарам пари. Беше тежък физически труд. Чак на финала отидох до Ню Йорк и Лас Вегас. Купих си китара, свирех на улицата, отделно през втората година работех като сервитьор. Свирех кавъри на английски парчета, хората бяха доста щедри. Това ми даде опит, започнах от улицата.
- Кои бяха учителите по пътя на музиката?
- Завършил съм „Маркетинг“ в УНСС, преди това – Математическата гимназия в Монтана. Посещавал съм вокален педагог, тя ме отвори да пея пред хора, да имам самочувствие. По-късно записах курсове за музикално продуциране, там прекарах една година. Изгледал съм много видеа, бях проактивен и учещ се в годините, до ден днешен ми е интересно.
- До каква степен сте обединили личния и професионалния си живот?
- В началото се опитвах да ги разграничавам, днес обаче не е така. Моят живот е публичен... Дори годеницата ми Плами е неотлъчна част от бранда ми. Тя е на сцената с барабаните, тя е на концертите, тя е актриса във видеата ни... Не крия това, ние имаме хубава любов.
- Ако върнем лентата назад – как се запознахте?
- Беше преди четири години, организирах първия си концерт. Търсех си барабанист, един приятел ми я препоръча. Приказката е от приятелство в любов. Спомням си, че много я харесвах. Влюбих се в добротата й, в красотата й, в общите ни възгледи. Тя ме разбира изключително лесно. Грижи се за мен.
- Как й предложихте брак?
- Тя е от Добрич. Миналата година решихме да попътуваме малко за празниците. Бях купил пръстен, исках да го направя в една спокойна обстановка. Отидохме до Каварна, бяхме на морето, бях си приготвил реч и паднах на коляно. Трепетите бяха силни, когато се лутах в мислите си – кога и къде да й предложа. Знаех, че това е най-правилното решение на света.
- Подарявате ли си романтични моменти?
- Гледаме да показваме любовта, правим си почивки. Аз й пиша песни, а тя ми прави малки подаръци. Изненадва ме всеки ден, от сорта на вкусна вечеря и още. Вечер гледаме филми.
- Кой е любимият ви филм?
- „Генезис“, с Леонадро Ди Каприо.
- А книга?
- Много са. Аз обичам да чета биографични книги. Успешните истории ме мотивират. Любими са ми на Фреди Меркюри, Ед Шийрън... А от авторите на класическа литература обичам Ерих Мария Ремарк, любимата ми книга е „Нощ в Лисабон“.
- Къде е вашето бягство?
- Обичам Бургас и морето. Там плажната ивица е много дълга, прекарвал съм време, разхождайки се или тичайки. На залез вървях чак до солниците. Извън България – харесва ми Португалия, бях в Лисабон за осем месеца.
- Какво дете бяхте?
- Кротко, спокойно, бях зарибен по спорта, особено по волейбола. Разбира се, тренирахме и футбол, но определено волейболът беше моята игра. Бях в градския отбор, това беше известният спорт при нас, това, което ни палеше. Играехме на различни игри, живеех близо до детската градина, имам страхотни спомени... Не съм бил пакостлив, нито като дете, нито като тийнейджър. Всъщност в ученическите си години обичах да ходя по дискотеките, явно тогава съм си наваксал, тъй като сега не искам да излизам, предпочитам да си легна рано.
- С половинката ви мислите ли за семейство, за появата на още един член?
- Готови сме и мечтаем в тази посока. Това ще е най-голямото щастие.
- За финал – за какво мечтаете?
- Да оставя следа в историята на българската музика.
Стефани Тонева
