- Г-н Божинов, честит Ден на българското кино! Къде се намира то днес, на 13 януари 2024 г.?
- Българското кино не се намира на много уютно място. В момента то е в един от сложните си периоди - на поредните скандали, разправии и опити процесите да се урегулират, така че българското кино наистина да заработи и да радва своята аудитория. И най-важното - да се създават разнообразни и качествени филми.
- В началото на годината сме. Вярвате ли в пожеланието, което си отправяме традиционно на 1 януари, че тя ще бъде по-добра и по-успешна от предходната?
- Винаги се надяваме! Смисълът на развитието е да подобряваме всичко около нас и всичко, което правим. Аз винаги около Нова година съм зареден с неприличен оптимизъм. Искрено се надявам, че 2024 г. ще бъде по-добра от 2023 г.
- Вие самият започнахте 2024 г. с премиера на втория сезон на хитовия сериал „Вина“. Какво да очакват зрителите?
- Това, което се надяваме, че ще получат зрителите, е едно надграждане на историята от първи сезон, защото тази история буквално започва 5 дни след края на последния епизод. По някакъв начин развръзката в първи сезон се превръща в завръзка за втория. Това, което могат да очакват зрителите, е една добре разказана история, без особени претенции за това, че ние ще ги разбием, органично актьорско присъствие, чудесни диалози, вълнуващи взаимоотношения и няколко нови персонажи. Сред тях са Лилия Маравиля, която играе собственичка на богата винарна, Мая Бежанска, Милица Гладнишка, Биляна Петринска. Най-голямата изненада обаче ще бъде друга. Благодарение на възможностите на киното и телевизията ще завъртим машината на времето и ще се върнем 100 г. назад, където с изцяло нов актьорски състав ще разкажем една история за това как е започнала винарната „Маркова изба“. Очаквам това зрителите да го приемат като наистина голяма провокация от наша страна. Любопитна ми е тяхната реакция.
- Вярвахте ли, че „Вина“ ще се превърне в такъв феномен, когато започвахте работа още по първия сезон?
- Много е трудно да правиш такива планове, защото ако имаше чиста рецепта за това - всички проекти щяха да бъдат успешни. Нашата основна задача беше да разкажем история простичко, без апломб, която зрителите да почувстват вярна и да се разпознаят вътре в нея. И най-важното - да се развълнуват заедно с героите. Може би това е тайната на успеха на този сериал. Може би всички очакват някакви гръмки и мащабни случки. Ние всъщност заложихме на това какво се случва между двама души, като се погледнат в една малка история на взаимоотношения между поколения. Може би това е ключето към този резултат.
Да, приятно е втори сезон да бъде посрещнат по този начин. Това означава, че може би сме успели да надградим историята, каквото е и нашето желание.
За това как ще се развият нещата - предстоят още доста недели (усмихва се).
- Самото заглавие на проекта е двусмислено. Вие самият преоткрихте ли вината?
- Дали съм открил виното или вината? Недвусмислено открих виното покрай работата си в сериала, защото преди това пиех вино, но много епизодично и без никаква претенция за разбиране, камо ли за някакво по-внимателно отношение. Ако по някакъв начин сме успели заедно с екипа да създадем любопитство у зрителите да научат повече, то е, защото ние самите сме били любопитни по време на самия работен процес. И ако за нас е било интересно, а то беше, и сме успели това да го предадем на зрителите - то това може би е най-голямото достойнство на този проект.
- Вие самият изпитвате ли често вина? Как се справя човек с това чувство?
- Това чувство се изпитва от отговорни хора, и то в ситуация, в която човек може да усеща себе си като сгрешил или пропуснал възможност. Само отговорен човек би могъл да си даде такава сметка. Затова това чувство е много ценно и дава добра характеристика на отделния индивид. От друга страна, ако то започне доста дълго да седи в теб и не бъде споделено и изявено, т.е. да го извадиш от себе си, може да има доста разрушителни ефекти върху човешката психика по някакъв начин. Затова преодоляването на това чувство за вина е етап, който е изключително важен за човек. Да може да се отвори една врата и да влезе чистият въздух, образно казано. Да се проветри душата.
- Вие проветрявате ли често душата си?
- Надявам се! Като всеки човек.
- Хората често сравняват по интерес и гледаемост „Вина“ с „Под прикритие“. Каква е тайната на добрия сериал?
- По-интересното е, че ако се погледнат цифрите, резултатите като рейтинги и пазарен дял, „Под прикритие“ имаше по-малко зрители от „Вина“, чисто формално го казвам. Това, разбира се, е с разлика от 10 г. Между двата сериала няма абсолютно нищо общо, освен че ги излъчват по БНТ. Това показва нещо друго, а именно, че общата гледаемост на националната телевизия се е вдигнала, което е белег за развитие.
А има ли тайна? Аз вече споменах най-важното - да ти е интересно. Другото също вече го споменах - трябва да се разказва история, в която хората да се припознаят. Не да се видят, да се припознаят с преживяването на героите. Ключът към успеха са добрата история, добрият сценарий, добрият диалогът, добре подбраните актьори. Някои казват, че и режисурата имала значение. Сигурно е така, но аз не мога да го коментирам (смее се), могат да го направят други хора.
- По-лесно ли се работи със съмишленици и приятели, с каквито вие често работите?
- Аз предпочитам да работя с приятели, не само със съмишленици. Затова и се опитвам в проектите, в които участвам, да водя със себе си едно ядро приятели и ентусиасти, благодарение на които работата става. Влизали сме в много битки, излизали сме от тях с малко рани. Това е, защото те са способни да се вградят в един проект, да работят с душа и сърце, а не само за определеното заплащане в определеното работно време.
- Преди няколко години се включихте в предизвикателството FaceApp, което състарява лицата ни, и показахте актьорите от „Под прикритие“, шегувайки се, че така ще изглеждат в шести сезон. Възможен ли е такъв?
- Ако има шести сезон, те няма да изглеждат така със сигурност, защото тези снимки бяха дело на една апликация. Едва ли биха изглеждали по този начин (смее се). Но пък тогава беше забавно.
- Говорейки си за по-добра 2024 година, не мога да не ви попитам за една горчивина от миналата година, когато обявихте, че ще съдите продуцента на „Голата истина за група Жигули“ Кръстьо Ламбев. Докъде стигна делото и всъщност г-н Ламбев свърза ли се с вас в крайна сметка?
- За съжаление той не се свърза с мен. Очаквам съдът да насрочи делото. В българския съд нещата се случват бавно. Аз защитавам определени принципи с това дело, които смятам, че са верни, правилни и справедливи. Вярвам, че българският съд по своята компетенция ще прецени на базата на фактологията кой крив и кой прав. Аз г-н Ламбев не желая да го коментирам по никакъв начин, защото всички негови действия са доста далеч от това, което смятам, че трябва да се случва в професионалните среди, особено в нашата индустрия.
- Изхождайки от този казус, според вас какво би могло да се промени в БГ киното, за да функционира по-добре?
- Отношенията между хората! Нашата работа е екипна. Когато човек извади егото си на преден план и наруши базови етични принципи и разбирания за отговорността на другия, тогава започва да става „манджа с грозде“, както обича да казва българинът. Когато работим в балансирана среда, изградена на верни принципи, тогава и резултатите за всички ще бъдат по-добри. В противен случай ние се оказваме като една шайка крадци, в която всеки гледа да открадне нещо от другия и бързо да избяга. Ама ние не сме голяма държава, в която можеш да избягаш и да се скриеш. Всеки се знае с всеки. Тайно се надявам, че именно средата ще направи така, че хората, които не могат да съществуват адекватно в тази професия, просто ще изпаднат или просто ще се занимават с нещо друго. Киното не е територия, в която да се шмекерува за ден, за два, защото държавата дава някакви пари и те са за взимане.
- Националният филмов център дава милиони левове всяка година за филмопроизводство, но те не се усвояват и тя ги връща на държавата. Каква е причината?
- Причината е, че част от колегите опитват да наложат правила, които работят само за тях. По моето скромно разбиране, а и не само по него. Неслучайно се създава такова усещане, в резултат на което част от сесиите се блокират. Оптимизмът ми за 2024 г. е свързан с това тези колеги да разберат, че ние трябва да си говорим и че това, което човек има в главата си като концепция, може да не е единственото вярно и възможно. Нашата работа е да създадем среда, балансирана, която да работи за хора с всякакви разбирания. Разбира се, не говорим за евтина и долна халтура. Това е проблемът на българското кино генерално. За 2023 г. отливът на зрители от български филми е доста сериозен. С около 30% спрямо 2022 г. Това би трябвало да е проблем. Аз не се чувствам комфортно в такава ситуация.
- А защо не се говори за това?
- Защото кинаджиите предпочитат да не се говори и да се премълчава. Държавата плаща за развитие на този сектор. А какво е развитието? Или да се печелят много награди и постепенно да се увеличава признанието на българското кино в чужбина и паралелно с това посещаемостта на киносалоните на български филми да се увеличава. Киното да създава интерес към себе си. Иначе защо държавата да плаща на нас? Само за да се изхранваме? Това малко прилича на едни времена от преди 89-а година.
- Много хора обаче биха задали въпроса защо днес не се правят филми като „Топло“, „Вчера“, „Господин за един ден“ и т.н.?
- Тогава в държавата имаше стройно изградена индустрия и стройно изграден алгоритъм, който водеше до добри резултати. Да, имало е политическа цензура, политически сложности. Но всъщност структурата е била различна - държавата финансира, имало е редакционни съвети, различни творчески екипи, които правят различни неща. През 2023 г. на екран са излезли над 20 филма, което е съизмеримо с годините на развития социализъм. Тогава излизаха между 20 и 25 филма всяка година.
- Докъде сте стигнали с работата по екранизирането на романа на Милен Русков „Чамкория“?
- Аз вече не работя по него, а го чакам да тръгне. Постоянно ме питат хора какво става, казват, че го чакат. Заради всички тези сложности, за които дори не ми се коментира вече… Как да им обясня какви са причините? Във всяка една нормална държава този филм вече щеше да е реализиран. Надявам се, че тази година и по отношение на този проект ще има положително развитие.
- Казахте нормална държава. Това означава ли, че голяма част от проблемите идват именно от управлението?
- Държавата сме ние. Тя не е едни хора, които административно ни контролират и ние им викаме колко са лоши. Не! Държавата сме ние. И принципите, в които ние битуваме, ние комуникираме, ние споделяме, създават тази сложност. Основният проблем е отказът да си говорим един с друг и априори да смятаме, че правото на нашето мнение е уникално и ние задължително трябва да го наложим на всяка цена на другия. Това придобива вече болезнени стойности в такъв тип общество. Все нещо не можем да се разберем. Вижте и в политиката какво става, въпреки че те намериха решение - на пръв поглед несъбираеми величини се събраха, за да се случи нещо. Не знам по каква причина. Процесите имат естествен характер и нещата се наместват. Въпросът е докога ще чакаме да се наместят. Дайте ние да ги наместим.
- Любопитни неща се случват в държавата. А вие самият продължавате ли да бъдете любопитен към света?
- Надявам се. Светът е интересно място, няма друго такова място (смее се). Интересен е заради хората. Те са интересните. На мен продължава да ми е любопитен човекът като създание и причинноследствени връзки. Някои смятат, че е много просто устроен, а други, че е много сложно устроен. Струва си.
- След „Вина“ какво следва за вас тази година?
- Тайно се надявам, че ще ми остане време за почивка. Малко човек да погледне себе си.
- А как си почива Виктор Божинов?
- Почива си, като не прави нищо (смее се). Шегувам се. Ще имам повече време да почета книжки, да погледам филми, да попътувам, да обърна повече внимание на дъщеря ми Калина и да прекараме повече време заедно. Простички неща, не е нещо впечатляващо (смее се). Малките неща винаги са най-важни. Аз се опитвам на най-близките си да казвам, че личната претенция трябва да остане на заден план. Това прави нещата по-прости, честни и смислени.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- В началото на 2024 г. им пожелавам една здрава и успешна година. Да помислят малко повече за този до тях, а не за себе си. Тогава е сигурно, че и някой до тях ще мисли повече за тях и няма да са изоставени. Иска ми се хората да мислят повече за другите, а не само за себе си. Макар че светът отива повече в обратната посока - всеки да мисли само за себе си!
Това е той:
-Роден е на 23 януари 1972 г. в София
-Работил е по сериалите „Стъклен дом”, „Под прикритие”, „Столичани в повече”, „Кантора Митрани”, Връзки“, руския „Кости”, „Вина“
-Бил е асистент-режисьор на чужди продукции - „Изток Запад”, „Спартак”, „Цезар”, „Мисия Лондон”
-Режисьор на филмите „Възвишение”, „Голата истина за група Жигули“ и „Бягство“
Екатерина Томова
