Р оманът „Времеубежище“ на Георги Господинов влезе в краткия списък за наградите „Букър“, казано направо, той е на финала за най-престижния приз в жанра.
„За мен е много добро нещо, хубав пробив, това е първата българска книга, която е избрана за тази класация. Дай Боже, това да повлече крак и да ни се обръща повече внимание, защото много рядко попадат наши и въобще балкански книги в полезрението на западния читател и критика“, заяви писателят пред „Телеграф“, когато романът влезе в разширения списък на призовете.
Път
Пътят на „Времеубежище“ към англоезичните читатели започна с прекрасния превод на Анджела Родел. Британските вестници „Гардиън“ и „Таймс“, както и няколко американски издания, сред които „Нюйоркър“, направиха пространни рецензии. Запитан от „Телеграф“ дали войната в Украйна е помогнала да се обърне повече внимание на литературата в Източна Европа, Господинов отговори: „Войната е нещо, което няма как да заобиколиш. Много е трудно да се направи пробив във Великобритания, особено за преводни книги, дори от езици като испански, френски, немски. Там преводните книги, които стигат до англоезичния читател, са под три процента. Но започва да се обръща внимание и на други европейски литератури. Защото точно тези книги описват кризите в Европа. И ако искаме да разберем войната, няма как да минем без тези книги. Едни от темите, които са много популярни напоследък, са темата за миналото и темата за паметта. „Времеубежище“ също е роман върху тези теми. Това е тенденция, която се забелязва в последните години – сякаш не сме си свършили работата с миналото. В рецензията за книгата ми в „Гардиън“ се пишеше по много добър начин за използването на носталгията като оръжие. Това, което се случва с манталитета напоследък в Европа, е обръщане към миналото и въоръжаване на миналото. Това е и едно от обясненията на тази война, която Русия тръгва да води в името на миналото, в името на носталгията да върне историята назад. Това е термин на „Гардиън“ – „въоръжаването с носталгия“. Те написаха, че все пак в моя роман с топлота се говори за този разпад, който се наблюдава в Европа, но в същото време и за тези клиники за миналото и за връщането на миналото през тези клиники“.
Лист
Господинов сподели още пред „Телеграф“: „Букър“ е мечта за всеки писател и издател, защото там самата номинация е много престижна и се списват всички номинации. Едни от най-големите писатели са били номинирани, но не са взимали „Букър“, като Марио Варгас Льоса, Филип Рот, Маргарет Атууд... При „Букър“ самата номинация е много важна. Един от фактите, на които акцентират, е, че за пръв път български автор е в този списък“.
Запитан дали има разговори за филмиране на романа, писателят добави пред „Телеграф“: „За „Времеубежище“ има интерес от чужди продуценти, режисьори. Това е дълга работа, в която аз не вземам участие, но няма още нищо конкретно. Не съм мислил кои актьори биха играли, по-скоро това е виждане на режисьора. Смятам, че трябва да се намери по-скоро достатъчно луд режисьор, който да направи филма“.
Председател на журито за „Букър“ е френската писателка от марокански произход Лейла Слимани. Другите автори в краткия списък са френско-мексиканската Гаудалупе Нетел, френският писател, роден в Бряг на слоновата кост, Гауз', наричана Грандамата на карибската литература Марисе Конде, кореецът Чеон Мьонг-кван и каталунската писателка Ева Балтазар.
Георги П. Димитров
