Д ве български песни от класическия период на естрадата ни в новото време оглавиха класациите за неанглоезична музика в Австралия и Нова Зеландия.
Става въпрос за „След лятото“ на LZ и „Рали“ (известна още като „Със сто километра в час“) на Васил Найденов. За това разказа пред „Телеграф“ композиторът на тези класически естрадни хитове Любомир Дамянов. Тази класация се случила преди няколко години. А Дамянов бил много изненадан, че в един момент започват да пристигат при него отчисления от така далечните Австралия и Нова Зеландия. Като проверил, разбрал, че въпросните песни оглавяват специфични класации на другия край на света. И му станало кеф и уютно. Предполага, че още навремето, когато тези песни са записани, са пратени в далечните земи. В края на социализма имаше такава практика, за която особено силно работеха Тома Спространов и Йордан Георгиев – Данчо Стълбицата, да пращат записи с българска музика по различни краища на света. Двамата особено добре работеха тогава с радиостанции от Австралия и Нова Зеландия. Дамянов смята, че сега може би българи, емигрирали в тези далечни страни, са си поръчали песните и те са се завъртели в ефира, като са били харесани и поръчвани отново и отново.
Всъщност песни на Любомир Дамянов не за пръв път се качват на върха на чужди класации. През 1994 г. „Стъпало към Парнас“, изпълнена от група „Спринт“ на руски, оглави в три поредни седмици класацията на местната национална телевизия ОРТ.
Сандански
В момента композиторът на едни от най-популярните песни в родната музика прекарва времето си между Сандански и София. На въпрос на „Телеграф“ защо точно в Сандански, при положение че е роден в Плевен, отговаря: „Тук ми е много спокойно, а и мога да си почивам, да релаксирам. Има някаква енергия в тоя регион и се чувствам много добре. Пък преди време си взех апартамент тук и през лятото предимно гледам да съм в Сандански“.
Престоят в Сандански обаче навежда Любо Дамянов на мисли за класика, които после реализира в София. Така със Софийски солисти и Пламен Джуров направиха и записаха класически колекции с творби на Моцарт, Бах, Росини, Сук.
Перце
Любо Дамянов е превъзходен цигулар. Дори родни музиканти казват, че ако се бе посветил само на цигулката, сега страната ни щеше да се гордее с още един съвременен Паганини (от класата на Минчо Минчев, с когото са набори и състуденти). Дамянов обаче избира друг път и предпочита естрадата и рока, както и да пише музика за различни изпълнители. Като цигулар рядко се изявява в родната естрада, но незабравимо е неговото изпълнение в „Мариана“ („Имала Мариана шапка с едно перце“) на Емил Димитров. Специалистите твърдят, че точно Любо Дамянов е най-добрият изпълнител на електрическа цигулка у нас. (Само да припомним, че навремето рокът тръгва с групи, в които има точно електрическа цигулка, но скоро връх взимат електрическите китари.)
Виена
Любомир Дамянов особено много се гордее с децата си. И се хвали, че и синът Владислав, и дъщерята Яна са завършили университет във Виена. Сега работят у нас, но и двамата не се занимават с музика.
Композиторът е роден в Плевен през 1950 г., в семейството на военен лекар, полковник. Завършва плевенската музикална гимназия с цигулка, после теоретико-композиторския факултет на Българската държавна консерватория.
Любо Дамянов си спомня: „Като студент в консерваторията започнах да свиря със „Синьо-белите“ – групата, която съпровождаше Емил Димитров. Свирех на цигулка, понякога и на акустична китара. Участвали сме на безброй концерти. По-късно започнах работа в БНТ. В този период активно пишех музика, продуцирах. Станах музикален ръководител на група LZ с вокалистка Силвия Кацарова. За нея пишех и продължавам да пиша музика и след разпадането на групата“.
Веднъж пред БНТ Иван Тенев казва за Дамянов: „И като цигулар, и като музикант и композитор той никога не е свирил втора цигулка, винаги първа. Успяваше и успява да намери тънката струна, най-нежната – и в музиката, и в отношението му с хората“.
Майстор
Любо Дамянов неслучайно е смятан за големия майстор на балади в родната естрада. Публиката отличава „Ти идваше“ и „Ти ме повика“ на Лили Иванова, „Големият кораб минава“ и „Лудо влюбена жена“ на Силвия Кацарова. Самият Дамянов казва, че има три песни за Васил Найденов, като и трите са бързи. „Васко все иска от мен да му пиша много бързи песни“, възкликва композиторът. Неслучайно родните фенове смятат, че „Кафето“ е може би най-хубавата българска диско песен на всички времена, която за жалост Васко Кеца рядко изпълнява в днешно време.
Самият композитор, смятан за един от големите хитмейкъри, за майстор на шлагери у нас, много държи на работата си още с „Трамвай номер 5“, с Маргарита Хранова, с Петя Буюклиева, с група „Спринт“, Стенли и т.н. С особена гордост изтъква и специалния плакет, даден му от столичния фестивал за поп и рок музика за цялостен принос в българската поп и рок музика.
Напоследък работи предимно с поета Атанас Димов и с Иван Тенев. С Димов сътрудничеството им започва сякаш на шега. Поетът дал една своя стихосбирка и попитал дали от това може да излезе някоя песен. Композиторът обаче съвсем сериозно взел стиховете и веднага започнал да си тананика, а след няколко дни бил готов с първата им песен и така като на шега направили три албума.
Големият кораб с 6 версии
„Големият кораб“ - една от най-емблематичните песни на Любомир Дамянов, има шест различни версии, похвали се самият композитор пред „Телеграф“.
Оригиналната версия, разбира се, си е на Силвия Кацарова с LZ, а втората е пак нейна, но с „Ку-ку бенд“ и симфоничен оркестър. Група „Петият елемент“ я направиха в типичен евро диско вариант. Група „Хоризонт“ пък я претвори на класическо рок парче. Йова Иванова обаче я превърна в оперна музика. А Маргарита Хранова, Нели Рангелова и Дони отново върнаха на песента класическия естраден блясък.
Георги П. Димитров
