- Етиен, 10-и сезон сте вокален педагог на шоуто за имитации на NOVA “Като две капки вода“. Успяха ли да ви изненадат участниците тази година?
- Този формат е изключително любим за мен. Благодарен съм на Маги Халваджиян, на Дони и целия екип, че отново са ми оказали честта да бъда вокалният педагог на формата. Прекрасни изпълнители и колеги. Непрекъснато ме изненадват с някакви нови нюанси в техните гласове, с начина им на музициране, с огромното им желание да влязат в образа на съответния изпълнител, когото имитират. Подхождат с едно изключително сериозно чувство за отговорност, с професионална дисциплина, което мен много ме радва. Много хора си мислят, че изпълнители, които са звезди, си правят каквото си поискат. Няма такова нещо. Възхитен съм от тяхното желание за работа. Не съм забелязал в никого от моите колеги да има това, което се говори много често – ами лежи си на старите лаври. Непрекъснато се откриват нови неща. Особено за тези, които са в попфолка. Начинът на пеене на поп и рок музикантите е по един начин. Във фолка е друго – там е наситено с орнаментика. При някои от тях тази орнаментика трябва да премине на по-заден план. Тежка е работата. За хората е много сериозно забавление, а за нас е изключително сериозна работа.
- Как ще коментирате участниците? Да започнем с фолкзвездите...
- Мисля, че вече започва да избледнява тази разлика между попфолк изпълнителите, както и между поп и рок изпълнителите. Започвам с една обичана, харесвана и популярна изпълнителка като Анелия. Всички знаем, че Анелия е образован музикант. Тя е завършила музикалното училище в Котел с гъдулка. Тя е самоука. Започнала е с народни песни. Нейната орнаментика веднага си личи. Тя беше студентка в Националната музикална академия и естествено има отношение и към поп музиката. Тя казва – аз искам да пея като вас, поп певците, и много бързо започва да прави нещата. Страшно е музикална. Непрекъснато е до мен, непрекъснато правим музикални упражнения. Страшно е дисциплинирана, много е отговорна. Към таланта й добавям това, че е изключителна работарка.
Алисия е изпълнителка, която според мен тепърва ще показва истинските си възможности. Аз лично съм й казвал – имаш изключителни качества, просто само трябва човек да си повярва, за да могат те да блеснат. Тя моментално отреагира на всичко, което й казвам. Просто съм много приятно изненадан от нея. Тепърва ще разгръща своя талант не само в попфолка, защото ще й се увеличава диапазонът след всички упражнения, които правим, както в низходяща, така и във възходяща посока. Тя ще може да пее песни с по-голям тонов обем.
Есил Дюран е изключително образован музикант, завършила факултета „Поп и джаз изкуство“. Били сме заедно при една учителка – легендарната Ирина Чмихова. Разбира се, тя е доста по-младичка от мен. Освен таланта й, тя е много красива. За броени минути включва от един стил в друг, пее еднакво добре поп, джаз, попфолк.
- Какво мислите за най-малката участничка – Крисия?
- Изключително талантливо дете. Казвам дете, въпреки че тази година тя ще навърши пълнолетие. Тя тепърва се оформя като физика, изгражда се като характер, изгражда се и като глас. Много е работлива, особено в детайлите. Тя просто се втурва да прави всичко с невероятно сърце и е страшно ядосана поради факта, че имаше проблеми с гласа. Тя е човек, който се вторачва в себе си и се критикува. Това за мен за бъдеще е един много голям изпълнител. Като един малък войник е.
- За Мариана Попова какво ще кажете?
- Невероятно богат диапазон. Прекрасни низини, които влизат в мъжкия регистър и много плътни височини. С лекота преминава от един глас в друг, много бързо усеща какво трябва да направи. След като й се падне определен изпълнител на бутона на късмета, още на първите репетиции тя идва на 50% подготвена. Като изпълнител с име от години има много сериозно чувство за отговорност, че трябва да поднесе образа с най-добро качество. Това понякога малко я притиска. Затова винаги съм й казвал да освободи това сърчице.
- Да минем на актьорите.
- Нямате си представа колко отговорно Краси Радков пристъпва към образа. Нито един път той не го е направил пародия или гротеска. В очите му се забелязва неговото желание като актьор да предаде образа. Той започна много силно с едно прекрасно пресъздаване на Елвис Пресли. После и Тодор Колев. Краси може да не е певец, но е изключително трудолюбив, талантлив и много жив. За части от секундата влиза в образ. С него и съпругата му Станислава сме приятели от много време - бяхме заедно в „Денсинг старс 2“ и Краси често казва за онова време „Заедно се излагахме“.
За Дарин Ангелов просто нямам думи. Дарко има такъв певчески потенциал, че аз просто се облещих, като започнах да го разпявам. Страшно музикален е. Като го карам да пее, той не осъзнава точно какво прави, а много бързо влиза. Забелязал съм го как ме наблюдава, попива всяко нещо, което споделям с него. За мен той е една уникална изненада.
Александър Сано е кукловод от класа на проф. Боньо Лунгов, а той караше студентите си да участват в мюзикъли и дори ме беше викал да им показвам стъпката от „Шесто чувство“ на „Трик“. Сано ми каза, че в НАТФИЗ са учили пеене, но тук се сблъсква с някои други неща, които със сигурност му развиват гласа, диапазона.
- Моню Монев пък е завършил музикалното училище с пиано...
- При него няма как да убегнат тоновете. Може да не е от най-изявените певци, но прави образите страхотно. Страшно се забавлявам с него. А за Руслан Мъйнов каквото и да кажа ще е малко. Изключително цветна фигура, изпълнена с много духовност и смирение. Той е толкова дисциплиниран, че чак ме притеснява. Идва, извадил си текста, написал си къде взима въздуха, къде е орнаментиката, къде е високият тон.
- На сцената винаги е забавно. При вас на репетициите така ли е?
- Не знам дали излъчването ми е много строго, може би заради мустаците, но за да ги освободя от напрежението, казвам някой виц. И така отпочиваме. Защото при нас има следния ред – разпяване, разработка на песента, после снимки, след което продължаваме. В съседната стая правят интервютата, а който има хореография, отива в залата за танци. Това е един непрекъснат процес. Затова си говорим смешки, за да разпускаме. Краси Радков в понеделник трябва да имитира „Рамщайн“, днес идва и казва - три пъти изревах и ми отиде гласът. Много се смяхме, но работим сериозно, защото няма много време.
- Идват ли при вас с баница или сладки?
- Аз ги предупредих, че не е хубаво да идват гладни. От упражненията за въздуха и от разпяванията, ако човек е гладен, може да му се завие свят. В никакъв случай не трябва да се пренебрегват тези неща. На първо място е здравето. Но на постановъчната или на лайфа винаги се носят торти, бонбони.
- Съвсем скоро група „Трик“ ще празнува 40-годишен юбилей. Как ще го отбележите?
- Да, на 22 март. Групата е създадена от най-известния импресарио в миналото - Стефан Широков, който за съжаление не е между нас.
Той направи и нас имена и аз винаги съм бил изключително благодарен. Всички знаят, че „Трик“ е голямата професионална любов на Етиен. Каквото и друго да съм правил, аз винаги се връщам към „Трик“. Сега името на групата е „Супер Трик“, защото имаме ново попълнение в лицето на Деля Харалампиева и Витали Езекиев, но винаги основата е „Трик“. Много искаме да отбележим юбилея с един хубав голям концерт. Обаче в такова размирно време ние трябва да потърсим спонсори, за да ни свири група на живо, с беквокалистки, с мултимедия, на една хубава, голяма сцена. Не ни гони грандоманията, че трябва да е на суперголяма сцена. Искаме просто да уважим група „Трик“, създателите, защото след Стефан Широков композиторът Найден Андреев ни стана художествен ръководител. Искаме с този концерт да благодарим на всички автори на музика, текст, аранжименти, на нашите колеги, с които сме били на една сцена.
- За тези 40 години коя история винаги ви връща усмивката на лицето, като се сетите?
- Бяхме още с Диана Дафова и отиваме на концерт в много популярно заведение в Хасково. Бяхме много модерно облечени. Аз съм с един панталон, чийто силует се наричаше „тип морков“. Тази панталон първо се навлича като чувал и след това се завързва с връзки. Но в бързината, за да не закъснеем, съм забравил едната от връзките, която е останала по-хлабава. В момента, в който започва нашата изява, усещам как панталонът ми малко по малко започва да се свлича. Хванах микрофона в другата ръка и от страната, където е хлабавата връзка, се свих, за да придържам панталона, и започнах да танцувам по различен начин. Хората помислиха, че това е нов танц и почнаха да ме имитират и всички да танцуват по този начин. Та по някой път човек може да владее и манипулира публиката, без да иска. Слава Богу, ние сме от тази част, която владее публиката с духовност и в положителна посока.
Това е той:
Роден е на 3 юли 1957 г. в София
Завършил е музикалното училище с пиано, а после и естрадно пеене в Консерваторията
От 1983 г. е част на вокална група „Трик“, като през 1986 г. печелят "Мелодия на годината" с "Шесто чувство"
През 1998 г. започва да преподава - първо в Музикалната академия, после в НБУ, като от 2006 г. вече е доцент
Вокален педагог е на различни музикални формати, а вече 10 г. и на "Като две капки вода"
Лео Богдановски
