С тефани Дойчинова и късометражният й филм „Откъснати“ (Rootless) е селектиран за Международния фестивал In the Palace. Той ще се проведе от 31 май до 7 юни в Дома на културата в Перник. Победителите, които ще бъдат избрани от над 160 филма, ще бъдат разгледани от Академията за филмово изкуство и науки на САЩ. Защото In the Palace е единственият фестивал в страната ни, който е сертифициран да изпраща филми директно за наградите „Оскар“. Българското участие на „Откъснати“ е разтърсващо и запомнящо се. Повече научаваме от режисьора Стефани Дойчинова и актрисата Неда Спасова.
- Как се зароди идеята за филма и посланията му?
Стефани: Мъжът ми един ден се прибра и ми каза, че са му разказали една много странна история в нашия квартал. Един дядо загубил съпругата си. Тя е починала в дома им и той е живял няколко месеца с нея. Това ме провокира. Историята се промени коренно след много разсъждения в посока на тази постъпка.
„Откъснати“ е история за любовта и за невъзможността хората да общуват помежду си заради времето, в което живеем. Пропастта, която се образува между поколенията. Новият и старият свят.
Неда: Аз малко се смутих, като разказа сега от какво си се вдъхновила. Не го знаех. Филмът няма нищо общо с тази история.
Стефани: Филмът тръгна от тази любов. Да не можеш да се откъснеш и да приемеш. Децата им бяха в чужбина и единственият начин да комуникират с тях е чрез технологиите. И след като са минали месеци, не се е знаело какво се е случвало с жената. Мъжът й си е измислял някакви неща. Елементите във филма са много. Сценарият мина през много трансформации и няма да крия, че има части от моя живот за взаимоотношенията вътре в семейството ми.
- Неда, как оценяваш филма на Стефани?
- Гледах филма година и половина след като го направихме. Много беше странно усещането, че съм била част от този процес, а сякаш не съм. Гледах го с притаен дъх и стиснато гърло. Аз също го асоциирам с неща от моя личен живот. Например взаимоотношенията между баба ми и дядо ми по някакъв начин наподобяват тези на двамата главни герои на Любо Чаталов и Янина Кашева.
Понеже баба ми е на 92 години и дядо ми почина преди 10, тя абсолютно не може да се откъсне от мисълта за този човек и ежедневието си с него. Постоянно говори за него, въпреки че не присъства. Тя е с него в мислите си. Много ми напомни за героите на филма - откъснати от света, детето си и това как във всичко са си заедно.
Моята роля на дъщерята е като на черен ангел, който се появява да доунищожи всичко, което е започнало да се откъсва. Много ми въздейства филмът. Най-много ми хареса, че не се говори много, но се казва много повече без излишни приказки.
- Koe беше актьорското предизвикателство?
Неда: Влязох много извънредно в процеса. Моя колежка се разболя и трябваше за часове да се адаптирам. Има много емоционални сцени. Те винаги са тежки за снимане, защото трябва да предизвикаш емоция за кратко време. Важно е да покажеш кулминацията в историята, но ти нямаш голямата част от предисторията и трябва да си нафантазираш много от нещата, за да стигнеш до органично емоционално поведение. Тази част винаги ми е трудна. Но не съм имала момент на дискомфорт и притеснение.
Стефи: Според мен не се усеща по никакъв начин, че Неда е влезнала в последния момент в проекта.
- Стефи, ако сега имаше възможност отново да снимаш същия филм, би ли променила нещо?
- В едно нещо съм сигурна - не бих променила актьорския състав. Беше удоволствие да работя с всички хора вътре. Има неща, които не харесвам, но те са чисто драматургични. Не основната линия, а детайли, които аз съм си мислила, че ще бъдат по-ясни, но не са станали.
Всичко беше срещу нас от самото начало. Първо ролята на Янина трябваше да се играе от друга актриса, но тя се разболя и в деня, в който започнахме да снимаме, ми звънна. А ние нямаме право да се отказваме, толкова време готвим филма, не може да спрем сега. За ролята на Неда имаше друга актриса, но тя имаше положителен тест за COVID-19. В къщата, в която снимахме, беше страшно студено. Притеснявах се да не се разболеят… Но в крайна сметка всички неща, които се опитваха да ни възпрепятстват, не са се запечатали в съзнанието ми трайно, останали са само хубавите емоции.
- Любим момент от процеса на заснемане?
Неда: Имаше много животни в ранчото. Беше много хубаво, защото си точно откъснат от шумния град. Въпреки метеорологичните условия мястото беше много приятно за снимане. Мисля си, че хората, когато снимат филм, трябва да изчезват. Да си правят изкуство някъде далеч в гората, за да не им пречи нищо битово и ежедневно.
Стефи: Цялостното ми усещане е много позитивно. Не мога да кажа същото за създаването на предишните ми проекти, за които съм била супер притеснена. Тук имах сериозно спокойствие и това е заради опита на актьорите. Те ми дадоха възможност да работим и да имаме комуникация, обратна връзка. Допринесоха да се чувстваме добре взаимно.
Неда: Дори студът не може да ни победи, когато има приятна емоция на терен.
- Защо би било любопитно да се гледа „Откъснати“ на фестивала In the Palace?
Неда: Финалната сцена е само с Любо Чаталов. По повод нея ми изникна една картина в главата - Иван Грозни убива сина си. Няма нищо общо с нашия филм. Просто самият Любо Чаталов и лицето му, емоционалното състояние, в което беше. Много ми прилича на тази картина, в която Иван Грозни държи трупа на сина си. И си давам сметка, че когато някакво произведение на изкуството предизвиква други асоциации в мен, значи си е свършило работата.
А другата асоциация е с един мой много любим филм на Бела Тарр „Торинският кон“. Там са дъщеря и баща, но имаше нещо общо в тишината. Понеже филмът няма реплики. И конят като едно главно действащо лице, без всъщност да участва.
Стефи: Убедена съм, че бихте могли да намерите нещо от живота си. Историята е много универсална. Това, че действието се развива в България, не значи, че не може да се случва от всяка една друга точка на света. Защото тези взаимоотношения, особено в днешно време, са нещо, с което почти всеки се сблъсква. Голяма част от моето семейство живее в чужбина и тази липса на комуникация, това, че сме толкова разделени, доста въздейства върху взаимоотношенията ни в личен план.
Неда: Особено върху родителите ни. Филмът показва какво се случва с тях. Те са дали живота си за нас, а ние сме се откъснали от тях.
