С лед премиерата на филма за Ботев Максим Генчев подхваща нов проект и ще нищи историята на Иван Шишман.
Режисьорът от години повтаря, че държавата трябва да дава приоритетно пари за филми с патриотична тематика. „Имали сме толкова много велики царе, дали сме толкова много за културата на Европа. Трябва да се познава историята. От викингите, където имат няколко герои, направиха световен епос, а ние имаме толкова много“, отсича Генчев. Той смята, че трябва да се направи мащабен и величествен филм за хан Тервел и ако трябва всички пари за кино, които държавата дава годишно – 12-18 млн., да се дадат за този проект, но да се знае, че ще има наистина качествен и голям филм.
Филмът за Иван Шишман ще разработва историята на царя и тя може да започне още от времето на византийския император Йоан VI Кантакузин, който извиква турците на Балканския полуостров, за да го пазят от брат му и така отваря вратата за османските завоевания на полуострова. Ще има и солидно присъствие на образа на патриарх Евтимий.
2000
Над 2000 души са дали лични пари, за да финансират филма „Ботев“, пресмята Максим Генчев. Всичките негови режисьорски проекти са типично доказателство как и у нас може да се правят филми без държавна субсидия и че на практика няма нужда от институции като Министерството на културата и неговия Национален филмов център, поне не и в този им вариант.
„Събирам по 10 000 лева и снимам, после пак събирам и пак снимам. Хората не си пазят парите, те просто ги нямат. Дърпат се, защото в тези времена искат, а и трябва, първо да дадат на болниците и нуждаещите се“, коментира пред „Телеграф“ режисьорът.
Самият филм за Ботев е струвал колкото един епизод от телевизионен сериал – 300 000 лв. Но тук има и много помощ от доброволци. Като прочутата вече сцена за битката при Милин камък, където участвали над 700 души доброволци. Това е най-голямата масовка в новото българско кино след епосите навремето на Людмил Стайков за Аспарух и разделното време. За снимките при Милин камък Генчев заявява: „Тази сцена най-лесно се получи. Защото дойдоха над 700 души. Мотивирани, надъхани, 12 часа тичат по баирите. Това с пари не се плаща. Не можеш да го режисираш. Невероятно усещане за истина се получи“.
Плакат
В момента из социалните мрежи Максим Генчев търси начини за показването на чудесния плакат за филма „Ботев“ на колкото се може повече хора. Като призивът му е да се намерят места за билбордове, особено в региони, където хората нямат голям достъп до интернет или по различни причини не го ползват.
Филмът излиза по кината на 3 март и още от сега се очертава да е от големите киносъбития на годината. Може би най-накрая българското кино ще успее да направи стойностен филм за Ботев. Генчев е известен с проекти, които са харесвани от публиката. И ги прави за зрителите, а не за 12 души комисия или някой фестивал.
Жеков
В ролята на Ботев е младият актьор от Сфумато Деян Жеков. Търсили го над една година, а най-накрая той сам се появил. Генчев се бил зарекъл да прави филма, без да е намерил актьор, който да е като две капки вода с Ботевия образ. За него казва пред „Телеграф“: „Деян се справя отлично с разбирането на епохата и автентичното предаване на Ботевото слово“. Според режисьора един от най-големите проблеми на българското кино е не липсата на талант или нещо друго, а липсата на дар слово и боравенето с него. „Масово българските актьори не могат да говорят“, казва той. Словото, с което актьорите си служат в този филм, е ключово за актьорската игра и за посланието на цялата продукция. Деян Жеков си партнира с Ники Илиев, който е в ролята на убиеца на неговия герой.
Максим Генчев си спомня: „Пътуването в провинцията, особено ако е по работа, е тежък разход. Да не говорим за трудностите, които срещнахме в Калофер и околностите. Хората там са особени. Уговорих един път пушка, която ни трябваше да е автентична за определена сцена. Точно в деня на снимките се обаждам и те ми казват, че пушката е в някакво село, дори не е близо до нас. Сещам се и за един музей, чийто ключ не ми беше даден, докато не се обадих на заместник-министъра на културата за съдействие“.
Една от големите трудности е изкарването на целия екип на продукцията от жандармеристи по нареждане на владиката от Пловдив. „Просто стояхме в двора на църквата и имахме план да снимаме една прочувствена сцена, в която Ботев чете своята молитва и я отправя към Йоан Златоуст. Щеше да се получи един страхотен жест, но уви. Изгониха ни като кучета и искаха да ни съставят акт.“
Актьорът режисьор отсича: „Всеки трябва да знае, че в България свободата се плаща с цената на смъртта - смъртта на тялото, на егото, на достойнството, на Аз-а или някои морални устои. Трябва да прецениш за себе си дали искаш само пари, дали слава, дали емоции, дали да интерпретираш послания към публиката или нещо друго. За да бъдеш свободен човек, не е нужно да изследваш околния свят, а своя личен вътрешен свят“.
А в един от постовете в социалните мрежи Генчев отсича: „Ако вместо за вирус, ни тестваха за простотия, те тогава щяха да видят какво е пандемия“.
Актьорът режисьор за кратко бе и депутат. Той казва за това време: „Избягах като жаба от вряла вода“.
Дънов го впечатлява с мистерия
Максим Тенчев преди време сериозно се бе заел с проект да снима филм за Петър Дънов.
Смяташе да го нарече „Мистерията Елбур“. Казва пред „Телеграф“: „Проектът е свързан с една случка от живота на Петър Дънов, с цялата тази неистова красота на Рилските езера, трагичните събития, в които той попада в една случка през 1936 г. Ще го покажем като човек и преди всичко избрал да се роди в България не случайно“. Названието „Мистерията Елбур“ показва, че събитията ще се въртят около второто от Седемте рилски езера - Рибното. В езотеричната литература то е познато с името Елбур, което означава Божествения и Силния. Дали този проект ще се получи, само времето ще покаже.
Георги П. Димитров
