Н а 27 февруари 1997 г. списание „Нейчър“ публикува новината, че успешно е клонирана овца. Кратка и съдържателна информация, но глобална революция за човечеството. В предпоследния ден на февруари изследователи от Университета в Розлин, Шотландия, съобщават, че отглеждат първия топлокръвен клонинг – овца, която те кръщават Доли. Няколко години по-късно, на 14 февруари 2003 г., светът отново е разтърсен - овцата Доли умира. Сякаш Денят на влюбените се оказва знаков - колко зловещо и вероятно безперспективно е клонинговото възпроизвеждане на живи същества. По-късно през същата година препарираната Доли е изложена в Кралския музей в Шотландия. Опитите в областта на клонирането продължават. Първите овце, в които са имплантирани човешки гени, се раждат през юли 1997 година и в чест на именитата си “братовчедка” Доли получават сходните имена Поли и Моли.
Доли Партън
Появата на овцата Доли възбуди не просто въображението на научния свят, но и даде тласък на цяла мейнстрийм индустрия на клонингите. Човечеството вече има надежда, че смъртта може да бъде финтирана, че срещу нея има противоотрова. Овцата Доли се ражда на 5 юли 1996 г. В началото тя носи просто лабораторния идентификационен номер 6LL3. Името си получава по предложение на един от ветеринарните лекари, помагали при раждането й. Шотландският екип великолепно борави с английския хумор. Тънката ирония, скрита в името на овцата, е, че генетичният материал за нейното „създаване” е взет от клетки от вимето на друга овца. Дори не е необходимо да се мисли твърде дълго коя е световната знаменитост, която не се притеснява да промотира пищния си бюст, разбира се – Доли Партън. От английския хумор се ражда Доли.
Звезда
Няколко месеца, до съобщението на 27 февруари, появата на Доли е с бриф строго секретно, докато „създателите й” успеят да получат патентните права по метода за клониране. От момента на разгласяване на информацията Доли става най-известната и популярна овца в света. Естествено, както се случва с всяка знаменитост, и около нея се заформят купища слухове, предразсъдъци, митове и легенди. Сред най-популярните е слухът, че Доли проявява необяснима за една овца агресивност. Лъжливите съобщения много детайлно обрисуват примери, чак до такива нелепици като разбити фотоапарати и ухапани журналисти. Всъщност характерът на Доли по нищо не се различава от всичките й милиарди лениви роднини, пасящи по полята в цял свят.
Предположенията, че овцата няма да може да има потомство, също са опровергани от Бони, Сали, Рози, Люси, Дарси и Котън – нейните наследници. Другият бродещ слух е, че клонираната овца старее значително по-бързо от останалите. Няколко години това предположение се оказва вярно. Според едно от научните обяснения бързото стареене при нея се дължи на програмираното в генетичния код ограничение за броя на деления на клетките и продължителността на живота при висшите организми.
По човешки
Доли обаче е само повод да се развихри най-мащабната полемика в цивилизацията ни. Научният експеримент предизвиква човешкия морал. Учени, духовници, философи са обезпокоени от възможността да бъдат клонирани и хора. От шоупрограми до престижни институти не спират дебатите. Представители на различни религиозни течения говорят за настъпващия апокалипсис. В същото време учените предсказват нова епоха в генната медицина и генетиката изобщо. Ако съществува някакъв проблем, то той се състои в това – необходимо ли е човек да създава нови организми, още повече – свои собствени копия?
Привържениците на генната терапия са убедени, че пред медицината се откриват необятни хоризонти – използването на стволови клетки, получени от клонирани ембриони например. Онези, които твърдо отстояват класическата наука, са категорични, че клонирането на висши организми не представлява никакъв интерес.
След като Доли бе създадена, опитите да бъдат клонирани теле, мишка, котка, куче, прасе, маймуна, също се увенчаха с успех, но за твърде кратко. Клонингите живяха едва няколко години и страдаха от куп заболявания.
Южнокорейският екип, който клонира човешка клетка.
Строго забранено
Решението на британското правителство преди повече от 20 години да разреши експерименти с човешки ембрионални клетки при клониране от типа „овцата Доли” предизвика остри политически и медицински спорове в света. Православните църкви и Ватиканът го обявиха за безбожно и намеса на хора в Божиите дела. На 12 януари 1998 г. Европейският съюз постига съгласие между 19-те страни членки за забрана клонирането на хора. Притеснителният факт е, че ако се стига до забрана, можем да подозираме, че науката е била достатъчно близо до постигането на този успех или вече е работила в тази посока.
Деца клонинги
Една от най-зловещите истории, които бродят вече повече от 20 години, е, че все пак има клонирани деца. Легенда, любима за Холивуд. Твърди се, че в повече от 30 ембриони е имплантиран генетичен материал от трети човек. Какво се е случило с тези деца остава мистерия.
Първият хибриден човешки клонинг е създаден през ноември 1988 г. Учени успяват да вземат клетка от крака на човек и да го поставят в яйцеклетка на крава, клетката се премахва и култивира, започва да се развива като ембрион. След 12 дни, когато науката официално доказва, че може да постигне подобен успех, ембрионът е унищожен. Няколко години по-късно в Южна Корея излизат доказателства, че учените там са успели да постигнат много повече. В края на декември същата година корейските учени заявяват, че са успели да клонират човешка клетка от жена. През 2004 г. учените заявяват, че са успели да клонират и създадат първия човешки ембрион. През следващата година дори добавиха, че са успели да доразвият техниката, и смятат, че спокойно биха могли да клонират ембриони от хора с тежки заболявания, а след това от клонинга да използват стволови клетки за лечение.
Валя Александрова
