Л ешникът се отглежда повече като храстовидно растение, но може да се формира и като дървовидно, и то когато е присадено на дървовиден лешник. В нашата страна се отглежда лешник основно в любителски градини и в горския фонд. Лешникът е най-рано цъфтящият овощен вид, формиращ отделно мъжки и женски цветове на едно растение, които имат голяма продължителност на цъфтеж, пише Агри.бг. Опрашването се извършва от вятъра.
Повечето сортове лешници са самостерилни и изискват чуждо опрашване. При храстовидните форми плододаването започва на 5-6-ата година от засаждането, а при присадените върху дървовиден лешник - на 2-3-ата година. При подходящи условия на отглеждане лешникът дава оптимални добиви в продължение на 10-15 години, след което се налагат резитби за подмладяване на плододаващата дървесина. Лешникът е сравнително студоустойчиво растение. При нашите климатични условия не се наблюдават повреди от зимни студове, както и измръзване на цветове. Изисква почвена и атмосферна влажност, поради което най-добре вирее в крайбрежните ивици на морета и океани, на умерено плодородни, леки песъчливо-глинести и влажни почви. Не е взискателен към почвената реакция. В районите, където не се чувства влиянието на големи водни басейни, е необходимо да се осигуряват по 2-3 поливки на лешниците през вегетацията.
Разстоянията на засаждане на лешника са 5-6 м между редовете и 4 м в реда. На по-богати почви междуредовите разстояния за засаждане на лешници се увеличават с 1 м. След засаждане едностъблените растения се съкращават на височина около 80 см, а храстовидните - на 5-6 пъпки от повърхността на почвата. Когато при последните се засаждат 2-3-годишни растения, те се съкращават на около 10 см от нивото на почвената повърхност. При едностъблените растения редовно се премахват издънките както от основата на стъблото, така и от кореновата система. На храстовидните форми резитба не се извършва първите 2-3 години от засаждането с цел да се оформи храстът, а след това се провежда редовно резитба на лешника за просветляване и за премахване на силно застарели стъбла.
У нас няма традиция за прилагане на висока агротехника на отглеждане на лешниковите насаждения. Агротехническите мероприятия за отглеждането на лешника са както при останалите дървесни овощни видове. За екологичните условия на нашата страна е най-подходяща угарната система за поддържане на почвената повърхност в насажденията.
Поддържането на черна угар задържа влагата в почвата, подобрява въздушния й режим и я запазва чиста от плевели. Поддържа се чрез оран през есента и няколко плитки обработки в зависимост от условията пред вегетацията - валежи, заплевявания, състояние на почвата и напояване.
Необходимо е есенната оран да се извършва през 3 години, като дълбочината на оранта е не повече от 15 см в средата на междуредието и 8-10 см в близост до растенията. Оранта се извършва непосредствено след прибирането на реколтата, за да може раните по корените да калусират до настъпването на зимата. През останалите две години през вегетацията почвата в междуредията се поддържа с плитки обработки на дълбочина 6-10 см, а в редовата ивица плевелите се унищожават с хербициди или плитки обработки.
Добро влияние оказва зеленото торене, изразяващо се в есенно засаждане на сидерални култури (зимен грах, репико, фий и др.), и заораването им непосредствено преди започване на вегетацията на лешника. На терени с наклон над 8 градуса осигурено напояване, или месторастения с валежи над 800 мм годишно, се препоръчва въвеждане на чимова-мулчираната система за поддържане на почвената повърхност. Изразява се в културно затревяване на междуредията със смеси от подходящи житни и бобови треви и периодичното им окосяване при достигане на височина до 10-12 см. Откосите остават върху площта и образуват мулчиращ пласт от органична материя, подобряващ плододаването и запазващ почвата от ерозия.
В зависимост от качеството на почвата и състоянието на растенията се извършва торене. Ако не е направено предпосадъчно торене в посадъчните дупки, преди засаждане се внася по 10-15 кг оборски тор, 300-400 г гранулиран суперфосфат и 150-200 г калиев сулфат и при така внесения тор растенията не се нуждаят от допълнително внасяне на фосфорни и калиеви торове през първите 5-6 години след засаждането им. След това се торят през 3-4 години с приспособления за дълбоко внасяне. Младите дръвчета се подхранват само с азотен тор (при добре извършено предпосадъчно торене). Първото подхранване се извършва с 10-15 г амониева селитра на дръвче, разхвърлена в междуредията. През следващите 2-3 години годишната торова норма на азот е 6-9 кг/дка в активно вещество, т.е. 20-30 г/кв.м амониева селитра или 10-20 г/кв.м карбамид. Торенето с оборска тор се извършва през 3 години с по 2-3 т/дка добре угнил тор.
При лешника азотните торове се внасят през вегетацията на два пъти - половината към края на юни, а останалата част през август. Препоръчва се внасянето на торовете да се осъществява в междуредията. Най-важният фактор при отглеждането на лешника е напояването. В повечето райони е необходимо през периода на вегетацията да се извършват 2-3 поливки от месец април-август. Не трябва да се допусне засушаване на почвата. Резитбата на лешника се извършва в зависимост от това дали ще се отглежда храстовидно или едностъблено. След засаждане на храстовидно отглежданите растения се съкращават на 5-6 пъпки (30-40 см) от почвената повърхност. Когато се засаждат 2-3-годишни вкоренени издънки, те се съкращават на около 10 см от почвената повърхност.
На храстовидните форми резитба не се извършва през първите 2-3 години след засаждането с цел да се оформи храстът, а след това се провежда редовна резитба за просветляване и премахване на застарели стъбла. Храстът трябва да е оформен с 5-6 скелетни клона, като останалите издънки се премахват ежегодно, за да не сгъстява короната. При едностъблено отглеждане след засаждане растенията се съкращават на около 80 см от почвата. През втората и третата година се оставят 4-5 клончета за скелетни, които оформят бъдещата чашовидна корона.
При едностъбленото отглеждане (при вкоренени на собствен корен издънки) задължително ежегодно се изрязват появяващите се издънки както от основата на стъблото, така и от кореновата система. Премахването им се извършва ръчно през първите 2-3 години, а след това може и с хербициди. Резитбата през периода на плододаване се изразява в ежегодно просветляване и съкращаване с цел да се оформи рехава, добре огрявана от слънцето корона. Премахват се клони и клонки на стара дървесина, както и засъхващи, болни, застаряващи и сгъстяващи короната клонки.
Сушат се след беритба
Лешниците започват да се прибират, когато започне естественото опадване на плодовете. Късното прибиране след физиологичното узряване повишава качеството на плодовете вследствие настъпващите промени в съдържанието на някои органични киселини, водещи до намаляване на чувствителността към гранясване и повишаване на специфичния лешников аромат. След беритбата на лешника се налага и сушене на плодовете поради високия процент на влага – 35%. Сушенето се извършва в специални сушилни или при излагане на слънце до достигане на 5% влажност на лешниковите плодове. Необходимо е лешниковите плодове да се съхраняват в сухи и проветриви помещения, като срокът за съхранение може да се счита успешно до 2 години.
