З а овощна градина се подбират равни или леко наклонени терени по поречията на непресъхващи реки. Подходящи са и подножията на планини и възвишения, защитени от силни ветрове, с добър отток на студени въздушни течения. Повечето овощни култури се развиват успешно при северно или североизточно изложение с достатъчно влага според ст.н.с. Илия Проданов.
Овощната градина обича лек наклон
Семковите овощни видове, прасковите, едроплодните сливи и ягодите трябва да се засаждат на склонове с наклон 5-8о, за да бъде улеснено напояването им. На площи с наклон до 12о се засаждат останалите овощни видове. Надморската височина влияе различно – кайсията, прасковата и дюлята се развиват добре на 600 m, ябълката, крушата, сливата, вишната, черешата и орехът – до 800 m, а ягодата, малината и къпината – до 1300 m.
Коренова система
Почвата е основен фактор, от който зависят силата на растежа и плододаването на овощните растения. Голямо значение за мощното развитие на кореновата система има типът на почвата и нейната пропускливост. Вредно влияние оказват водонепропускливите почви. Те са бедни на кислород, корените на растенията се задушават и постепенно умират. Дърветата имат нормален растеж и плододават много добре, когато почвата е пропусклива на дълбочина над 1,5 m. Нивото на подпочвените води не бива да е по-високо от 1,5 m до почвената повърхност. Когато са присадени върху слабо и умерено растящи подложки, зимните сортове ябълки и круши изискват по-богати на хранителни вещества и по-влагоемки почви. Варовитите почви са по-благоприятни за развитието на круша върху дюлева подложка, на праскова върху праскова, на череша върху череша, а също така и на ягоди, малини и арония.
Самоопрашване
Ябълката, крушата, черешата, афъската, бадемът, орехът и някои сортове сливи, дюли и лешници не се самоопрашват. Това налага между тях да се засадят поне два взаимноопрашващи се и едновременно цъфтящи сорта. Като за най-подходяща се използва схемата 6 реда „лош“ опрашител и 2 реда „добър“ опрашител.
На какво разстояние садим овошките
Препоръчва се групите да бъдат съставени от чифт редове – 2, 4, 6, за да може беритбата или след нея с преминаване на превозното средство да се натоварят обраните плодове от двата реда. За големите овощни видове е подходящо в един квартал да се засаждат по три сорта, дори когато те са добри опрашители. По този начин ще се избегне безплодието на единия или другия сорт, в случай че третият встъпва по-късно в плододаване или е алтернативно плододаващ и не цъфти ежегодно, или е по-малко дълголетен.
Височина на стеблото
Височината на стъблото е друг съществен белег за качеството на посадъчния материал. При сливата, дюлята, прасковата, черешата, ореха тя трябва да бъде над 100 cm, а при кайсията и вишната – повече от 90 cm. Най-често се използва правоъгълната система на засаждане. Посадъчните ямки се изкопават с размери 60х60х50 cm на риголвана почва или 80х80х60 – на нериголвана. При положителни температури засаждането може да се извърши и през зимните месеци, най-късно до края на март. Ако мястото не е наторено предварително, това се извършва по време на засаждането.
Джанките са непретенциозни
Топим дръвчетата във вода преди засаждане
За освежаване дръвчетата се потапят във вода за 1 денонощие, а след това в каша, приготвена от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина. Тази манипулация спомага за по-бързото зарастване на раните и развитието на по-голям брой коренови власинки. Точното място на засаждане на фиданката се определя със садилна дъска. Дръвчетата се поставят на дълбочина, на каквато са били в разсадника – присадката трябва да бъде на 5-6 cm над почвената повърхност. Поставя се кол, зарива се с останалата почва и се полива с 10-20 l вода. Направеният околостъблен кръг се допълва със сламест оборски тор, за да се намали изпарението на водата, и да се погълне повече влага от дъждовете. Ако има опасност от нагризване, дръвчетата се увиват.
