Ж елателно е трайните насаждения да се създават върху собствена земеделска земя. Ефектът при неправилно избрани площи се виждат след няколко години, когато насажденията встъпват в плододаване. Затова има няколко стъпки в създаването на овощната градина, посочва в семинар на Национална служба за съвети в земеделието доц. д-р Кирил Славов, експерт по овощарство. От физиологична гледна точка се препоръчва засаждането да се извърши през есенния период. Ако сме пропуснали този период, може да се извърши засаждане в ранна пролет – първият период, в който има подходящи климатични условия. Може да е в края на януари, през февруари, но най-късно в началото на март.
На първо място трябва да изберем подходяща площ. Има няколко неща, които да имаме предвид. Земеделският производител трябва да направи първо една много добра преценка на агроклиматичната характеристика на района. Овощните видове са с различен срок на цъфтеж, а костилковите са рано цъфтящи видове. Прието е, че на 10 г., ако имаме повече от 3 г. в този район да падат ранни пролетни слани, не се препоръчва тази площ да се използва за такива овощни видове. Може да бъде използвана за такива овошки, които цъфтят малко по-късно. Другият момент са екстремалните ниски температури през зимните периоди. Някои от костилковите видове издържат до много ниски температури. Например сливите издържат до – 25-30 °C, но други, като кайсията и прасковата за тях са опасни и минус 20-25 °C, които могат да им причинят измръзване.
Трябва да се проучи също валежният режим. Ако през периода на зреене на плодовете имаме продължително засушаване, рискуваме да получим плодове с недобър търговски вид и продукцията ни да се провали. Що се отнася до надморската височина, овощните видове могат да бъдат разположени на значителна надморска височина. Например, сливите могат да достигнат до 800-100 м надморска височина, други като праскови, кайсии и череши предпочитат по-ниско разположение.
Друг въпрос, на който трябва да се обърне специално внимание, са почвите. Има овощни видове, които успяват на голям брой почвени видове, но и такива, които изискват характерен вид почва. Добре е да се извърши анализ на почвата. Трябва да се определи pH и активен и общ калций. Това са два елемента, върху които трудно можем да въздействаме. Ако те не отговарят на нуждите на дадения овощен вид, нещата не са много добре. Прието е при наличие на по-голямо количество активен калций над 3%, тези площи да не се използват за създаване на овощни градини. Най-добре е овощните градини да се създават на почви с неутрално pH или слабо кисело или слабо алкално. Има видове, които предпочитат площи с по-голяма киселинност като малини, боровинки и касис. Трябва да се определи и запасеността на почвата с азот, фосфор и калий.
Определянето на хранителните вещества е свързано със следващия момент – запасяващо торене. Активната коренова система при овощните видове се разполага в слоя от 50 см до 1 м в почвата. Влагането на торове на тази дълбочина на по-късен етап с повърхностните обработки е много трудно и не е ефективно. Затова при създаване на градина трябва да се извърши запасяващо торене – то е определяне на годишната торова норма, умножена по три-четири пъти. По възможност, ако производителят разполага с оборски тор, да се внесат 6-8 тона на декар. Това е много добра инвестиция. Торовите норми се определят на база резултати от почвените анализи. За запасяващо торене се използват само фосфорните и калиевите торове. Те се разлагат за много по-дълъг период и трудно влизат в дълбочина.
За овощните видове се препоръчват терени, които са с югоизточно или югозападно изложение. Типично южното изложение не винаги е най-добро, защото там имаме много силно слънчево греене и, ако нямаме поливни условия, рискуваме да получим не добра реколта. Наклонът също е важен. Ако имаме равна площ, няма никакъв проблем. Но ако има наклон повече от 12 градуса, се налага да се направи терасиране. Внимание трябва да обърнем на наличието на подпочвени води и материнска скала. Много често площи, разположени в близост до водни басейни, са с високи подпочвени води. В зависимост от тяхната височина те често оказват отрицателно въздействие върху развитието на овощните видове, тъй като при повишаване на нивото в зоната на кореновата система се получава задушаване на корените от липсата на кислород и дръвчетата постепенно започват да умират.
Следващият момент е основната и допълнителна обработка на почвата. Основната обработка – риголването, е на дълбочина 60-70 см. Трябва да имаме достатъчно дълбок почвен слой. Защо се препоръчва риголването? При такава обработка влагаме торовете на дълбочина, на която се развива основната маса от кореновата система. На по-късен етап да вкараме торове на такава дълбочина е много трудно и може да доведе до разкъсване на кореновата система. Риголването обаче е доста скъпо и не всеки може да си го позволи. Ако нямат тази възможност, производителите да извършат една обработка на почвата на 45-50 см дълбочина, за да може да се осигури достатъчно рохкав почвен слой за по-добро развитие на кореновата система за младите дръвчета. Допълнителните обработки се свеждат до това да доведат почвената повърхност до годност за засаждане на дръвчетата.
Преди да пристъпим към засаждане на овошките трябва да определим схемата, ориентиране на редовете. Класическата схема за ориентиране на редовете е юг-север. Но ако парцелът, който сме избрали, има друга конфигурация, например е тесен и дълъг, ще се съобразим с най-голямата дължина и ориентираме редовете по нея, за да може да се улеснят по нататъшните обработки на овощната градина. Когато имаме наклонен терен ориентирането на редовете се извършва по хоризонтала. Избягват се напречни редове. Другите изисквания са към посадъчния материал. Посадъчният материал е младо дръвче, развито на определена степен. Стандартният материал трябва да бъде с височина не по-малко от 1 м, да има развити три дебели корена и множество влакнести корени. Защото прихващането на дръвчето става от тези влакнести корени. Когато избираме фиданките, трябва да огледаме много добре връвчето дали има добре развита коренова система. Трябва да обърнем внимание за наличие на листни пъпки по стъблото. Много често при ваденето на посадъчния материал от разсадника се получава оронване на тези листни пъпки и то в зоната, в която ние трябва да формираме корона. Това е много опасно, особено за посадъчния материал за череши, защото листните пъпки при черешите са издадени от самото стъбло, лесно се ронят при тези манипулации. При самото засаждане трябва да обърнем внимание на изкопаване на посадъчните ямки. Може да е ръчно или с свредел. Той трябва да бъде с максимален диаметър, най-големият е 60 см. Трябва да се обърне внимание на времето, когато ще се извършва изкопаването на дупките със свредел. Важна е влажността на почвата. Изкопаването на ямките със свредел при преовлажнена почва се получава уплътняване на стените на ямката. Това уплътняване на по-късен етап много пречи на развитието на кореновата система. Затова изкопаването със свредел трябва да става при просъхнала почва.
Трябва да се съобразим с климатичните условия.
Садим на дълбочина поне 50 см
Дълбочината на посадъчната ямка трябва да е минимум 50 см, още по-добре ако е по-дълбока. При ръчно изкопаване се препоръчва 50 на 50 на 50, така че да се създаде рохкав слой около корените на дръвчетата и то по-лесно да се прихване.Технология на засаждане. Независимо дали сме извършили запасяващо торене или не, е добре ямките да се заредят с хранителни вещества – препоръчва се около 250-300 грпама суперфосфат и около 150-200 грама калиев фосфат. При възможност да се сложат около 6-8 кг добре угнил оборски тор. Всичко това се поставя на дъното на ямката. След това се сваля почва, обърква се много добре с тази хранителна среда, след това се сваля един почвен слой около 20 см, който се разполага над тази хранителна среда. И тогава вече се извършва самото засаждане на дръвчето. Кореновата система не трябва да е в непосредствен допир към торовете. Защото при разлагането им солевият разтвор е с висока концентрация в началото и има посаност да окаже негативно влияние върху кореновата система. Дръвчето трябва да достигне до тези хранителни вещества, които ние сме заредили, на един по-късен етап – след 4-5 месеца.
Утъпкваме добре около корена
След като поставим дръвчето в ямката, сваляме почва, много добре я притъпкваме около корена, след това сваляме още малко почва, пак притъпкваме и чак тогава извършваме окончателно зариване. Мястото на присадка трябва да остане над почвената повърхност. Двруг важен елемент е задължителното поливане след засаждане. Водата е тази, която осигурява много добро уплътнение на почвата около кореновата система, което е от изключително голяма важност за прихващането.
София Симеонова
