Г еорги Николов Делчев (Гоце Делчев) е един от малцината български герои, чийто гроб е знаен. Той даже има два - един истински в Баница, Серско, и друг, натресен от Сталин, Тито и Георги Димитров, в Скопие.
Рано сутринта на 4 май (нов стил) 1903 г. в село Баница, Серско, малобройната чета на Гоце Делчев е обградена от многоброен турски аскер. В сражението войводата загива заедно с още петима свои другари. Турците разнасят трупа на войводата до Сяр за разпознаване, после го връщат в Баница, за да бъде погребан заедно със своите загинали другари.
Роденият в Кукуш Апостол на българската свобода за Македония, останал в историята като Гоце Делчев, е погребан на метри от лобното му място над селото. Заедно ги полагат в гроб с Димитър Гощанов, а останалите четирима загинали четници в сражението са положени в съседния общ гроб.
В олтара
Участникът в сражението от 1903 година войводата Михаил Чаков пише в своите спомени след години: “...Срещу Георгьовден 1906 година смятахме да разкопаем гроба, където бяха заровени двамата - Делчев и Димитър Гощанов от селяните в Баница, и които знаеха как са сложени в гроба... На 22 април вечерта започнахме разкопаването, което за щастие остана незабелязано от турците. Щом разровихме гроба и стигнахме до труповете, Димитър Гощанов, който беше сложен вляво от Делчев, се беше окончателно разложил. Прибрахме костите му отделно в един чувал и ги предадохме на чича му, когото бяхме извикали от село Крушево, Демирхисарско.
За голямо наше учудване, когато разкопахме трупа на Делчев - целият му гръден кош не беше разложен и много естествено, че не можеше и не трябваше да го изкарваме. Краищата - ръцете, краката и черепът, бяха съвършено разложени. Прибрахме краищата и черепа, а гръдния кош наново заровихме внимателно и се прибрахме в селото... Сварихме един бакър с вода, в която омихме костите, като ги очистихме от пръстта и понеже не разполагахме с никакви дезинфекционни средства, взех около 4-5 кг суров спирт, поставих костите в едно дървено корито, полях ги със спирт и ги държах три дни в коритото. Вечерта на третия ден ги изкарах от спирта, изтърках ги със сухи кърпи и преди да напусна селото, казах на дядо Никола Мутафчиев, клисаря на черквата, в когото бяхме на квартира: “Дядо Никола, ще вземеш още утре рано да направиш едно сандъче, в което ще прибереш костите на Гоце, но ще имаш в предвид да събереш и другите кости, които останаха в гроба. И когато Господ спи, ще ги пренесеш в черквата и ще ги поставиш под самия Свети престол в олтара. Змия езика ти ще изяде, ако друг освен теб узнае, че това са костите на Гоце Делчев...”
Свидетел
Клисарят дядо Никола Мутафчиев донякъде изпълнява заръката на войводата Чаков. Извадените кости поставя в стената до олтара на черквата, която е под пътя, но не разкопава повторно гроба за останалите. Доказателство е останалото свидетелство на друг участник в сражението - дядо Коце Мутафчиев от Банско, който в седмиците около събитията е най-близо до Гоце Делчев. Разказа ми приживе неговият внук Александър Краваров, бивш кмет на Банско. След Илинденското въстание дядо Коце е заточен 5 години в Диарбекир, после с брат си Димитър бягат в Канада. През 1912 година се връщат с други хиляди българи, за да се влеят доброволци в българската войска за Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Оцеляват и отново тръгват за Канада, където четникът умира през 1969 г. В писма до внуците си в Банско той ги заклева с думите: ”Идете в Баница и вземете Гоце. Половината му кости са още там”.
Перипетии
В Балканската освободителна война през 1912 г. в Баница влиза българската войска, а войводите Михаил Чаков и Таската Серски са в редиците на Македоно-одринското опълчение. Като комендант на Ксанти Михаил Чаков издейства разрешение от главнокомандващия генерал Михаил Савов сандъчето със съхранените кости на Гоце Делчев да бъде придвижено до град Ксанти на по-сигурно място, където до 1919 г. Чаков е комендант на града.
Клисарят Никола Мутафчиев слага сандъчето с Гоцевите кости в голяма войнишка мешка (торба) и се качва на влака Сяр - Ксанти, пълен с български войници. Вниманието на двама от тях е привлечено от мешката със сандъчето в нея. Помислили, че селянинът от Баница пренася ценности. Единият войник забаламосва клисаря, като го кани на по цигара в коридора, а другият бързо развързва мешката. Напипвайки човешки кости, войникът ужасен отваря прозореца до него и изхвърля торбата навън из равното Серско поле. Връщайки се на мястото си и като не намира своя багаж, дядо Никола се развиква из целия влак. Командирът на войсковата част полк. Семерджиев, като разбира от него чии кости се съхраняват в изхвърлената торба, незабавно дърпа ръчната спирачка. Строява войниците отвън и след като емоционално им разказва кой е Гоце Делчев и какво кощунство е извършено с неговата памет, нарежда злосторниците да излязат пред строя. Двамата гузни виновници излизат, разкайват се и посочват приблизително мястото, където е изхвърлена торбата. Колоната войници тръгва обратно по релсите и скоро намират мешката със сандъчето.
Перипетиите с костите на Гоце не свършват дотук. До 1919 г. дървеното сандъче се съхранява в Ксанти. Когато става ясно, че градът трябва да се предаде на гърците, Михаил Чаков натоварва на файтон съпругата си Костадинка и нейна приятелка, също жена на български офицер, с поръката да пренесат костите на героя в България. Двете жени с ценния багаж потеглят за Пловдив, където семейство Чакови имат къща. По неравния път, осеян с ями от бомби, файтонът се накланя и почти преобръща, а багажът се разпилява. Жените прибират мешката със сандъчето и се прекръстват: “Това е Божи знак, Божия поличба е. Гоце не иска да напусне Македония, защото тя остава пак под чуждо робство”, казва Костадинка на приятелката си.
Доказателство
Друго доказателство, че част от мощите на Гоце са още в Баница, е панихидата и откриването на мраморен кръст на мястото, където са погребани Гоце и другарите му до 1906 година. Панихидата е отслужена на 3 май 1943 г. в чест на 40 години от гибелта на героите. Тогава Баница отново е в българското землище. Има запазена снимка от панихидата, която е отслужена на 3 май 1943-та в чест на 40 години от гибелта на героите. На снимката се виждат и три от сестрите на Делчев - Руша, Велика и Елена, коленичили до кръста. На мраморния паметник отпред е изписано: “Тук почива Гоце Делчев, легендарният борец за свободата на Македония“, а на гърба на паметника - “В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово - войвода; Стефан Духов от с. Търлис - четник; Стоян Захариев от с. Баница - революционер; Димитър Палянков от с. Броди - революционер. Заветът им бе - свобода или смърт!" Паметникът е взривен от гърците през 1946 година и така са заличени всички тленни останки на погребаните.
Историята на предателството в 52 кадъра
52 кадъра разказват историята на предаването на тленните останки на водача на ВМОРО Гоце Делчев от София на Скопие преди 77 години. Снимките разказват и за глутницата от български и македонски предатели, всички с общ български корен", разказва Евгений Еков, главен експерт в дирекция „Централен държавен архив" при Държавна агенция „Архиви".
"Тези негативи са останали в архивите, без да бъдат показани поради гузната съвест на управляващите България през първите 45 години след 9 септември и нехайството на следващите. Така цели 77 години", заяви пред БГНЕС експертът.
Инициативата за предаването на костите на Гоце Делчев, колкото и невероятно да звучи, не идва от македонска страна, както е разпространено, а от видния деец на БРП (комунисти) и междувременно председател на Илинденската организация Стефан Аврамов от Чирпан.
"Един 100-процентов българин предава на Скопие друг 100-процентов българин", подчертава Евгений Еков.
Стефан Аврамов много старателно скрива предателството в своите биографии. Той пръв издига идеята за пренасянето им още през октомври 1944 г. Трябва да минат цели две години, за да успеят ръководителите на София и Скопие да се разберат и да се стигне до датата 7-8 октомври 1946 г., пише БГНЕС.
В България дори възниква конкуренция кой да бъде по-голям предател. Първенството на Стефан Аврамов се оспорва от Христо Калайджиев, председател на Македонския национален комитет. „В резултат на това се появява едно много дълго писмо от страна на Стефан Аврамов, което представлява хроника на неговите заслуги за предаване на костите на Гоце Делчев и описание на опитите му да склони близките, основно сестрите на Гоце Делчев, да се съгласят да ги предадат. В крайна сметка в резултат на голям натиск, включително и от страна на управляващите начело с Кимон Георгиев и Вълко Червенков, самият той родом от Македония и зет на друг известен „македонец" - Георги Димитров, се стига до решението те да бъдат предадени", твърди Еков.
Лицата на предателите са запечатани на негативите, които представят „тържеството", както е кръстено тогава траурното шествие. Освен Стефан Аврамов и Христо Калайджиев там е Кирил Петрушев - министър на труда в НР Македония, който е ръководител на делегацията; посланик Никола Ковачевич - българин от днешна Северна Македония, преименувал се от Ковачев; ген. Кирил Михайловски Груица, един от набързо произведените от диктатора Тито генерали, чието партизанско име говори достатъчно за неговата ориентация; Диме Бояновски - Дизе - министърът на търговията и бивш бръснар от Прилеп; Лазар Станев, председател на Народния фронт в Скопие.
Румен Жерев
