М ладо семейство от Троян отглежда стотици хиляди охлюви в севлиевското село Сенник, родното място на легендарния борец Дан Колов. Идеята за охлювения бизнес хрумнала на Вяра Донова и Калин Димитров, докато били на гурбет в Англия. Признават, че са търсили нещо, което да не изисква прекалено много грижи и разходи, както и да не е свързано с ангажирането на много хора допълнително като работна ръка. Така след като обсъждали различни видове селскостопански дейности, накрая се спрели на отглеждането на охлюви.
Реколта
Започнали през 2010 г. експериментално със 150 хиляди охлюва върху 600 кв.м пасище. Днес вече фермата им е 1,7 дка, а реколтата, която те изкарват от нея, е над тон и половина годишно. Охлювите, които двамата отглеждат, са от вида Helix Aspersa Maxima, Голям сив или Африкански охлюв. Възрастните екземпляри достигат средно до 30 грама и могат да снесат между 100 и 120 яйца.
Отглеждането на охлюви обаче не е евтин бизнес. На Вяра и Калин началото им струвало около 10 хиляди лв. Част от средствата отишли за създаването на самата ферма, а другата за купуване на материала за първоначалното размножаване. За незнаещите охлювът е хермафродит и носи белезите и на двата пола. Това обаче в никакъв случай не означава, че един охлюв си е самодостатъчен за снасянето на хайвер и излюпването на потомство. И при рогатите, както и при повечето от останалите животни в природата за половия процес са нужни двама индивиди от различен пол.
Фермата за отглеждане на охлюви представлява открита площ, върху която да може да се засяват растителни култури за изхранването им.
Детелина
Вяра и Калин засаждат за животинките си бяла детелина. Тя обаче не е достатъчна за пълноценното изхранване. Основната храна е фураж, който, за да бъде усвоен от охлювите, трябва да бъде намокрен. Самите охлюви пък прекарват по-голямата част от времето залепнали от долната страна на специални дървени скари. За да не им хрумне да избягат, фермата е оградена със зебло, на върха на което има тръба със сол, непозволяваща на животинките да минат през нея. Въпреки това се е случвало някои от питомците на фермерите да си тръгнат и на своя глава. За щастие техният брой не е бил чак толкова голям и не се е стигало до истинско „наводняване“ на градините на съседите с рогати нашественици. Размножителният период на охлювите е от април до началото на есента, когато се събират. Дейността на Вяра и Калин по „брането“ на охлювите е истински подвиг, защото те трябва да приберат близо 1,5 тона „реколта“. Тук на помощ им се притичват техните бизнес съдружници и вече дългогодишни приятели Паулина и Пламен, които всъщност били зарибени за този бизнес именно от бъдещите си авери. Днес двете семейства имат две отделни ферми за охлюви и съвместно са изградили цех за тяхната преработка, с което затварят изцяло производствения цикъл.
Процесът на събиране на охлювите през есента е доста продължителен и е изцяло ръчен без участието на машини. Т.е. тон и половина минават през ръцете на фермерите, които ги разделят според категории. Отделно от това най-малките екземпляри връщат обратно сред природата, за да се охранят и угоят. А освен това от цялото количество трябва да заделят и материал за размножаване през следващата година. След като охлювите са събрани, те се поставят на обдухване от вентилатори, за да се хибернизират и да изпаднат в състояние на сънна летаргия. Това е т.нар. процес на сушене. Тогава се поставят в специални мрежички и се оставят в хладилниците до зимата, когато се варят в гореща вода, изваждат се от черупките, старателно се почистват и пакетират. Черупките не се изхвърлят, а се измиват, дезинфекцират и се използват при приготвянето на блюдото “охлюви по бургундски“. При него почистените охлюви отново се връщат в черупките и се смесват или заливат с различна паста. Вяра и Калин предлагат и готови деликатеси тяхна запазена марка.
Един от тях е блюдото „Тримата мускетари“ – охлюви по бургундски с три вида паста: чеснова, орехова и доматена. Освен в измитите оригинални черупки това блюдо се предлага и във вафлени такива.
Заплаха са птици и плъхове
Вяра и Калин споделят, че една от причините да се спрат на охлювите е, че те съвсем не са капризни, лесни са за отглеждане, не боледуват и не се нуждаят от ваксини и лекарства. Единствената заплаха за плужеците са птиците и плъховете. За да ги предпазят от човките и ноктите на пернатите, над фермата има опъната предпазна мрежа. А срещу втория вид нашественици се използва осветление. Най-добрите и оптимални условия за отглеждане на охлювите е между 15-25 градуса.
По отношение на пласиране на продукцията си двамата фермери споделят, че 95% от отгледаните от тях охлюви изнасят за Франция. В началото, а и днес някои от френските търговци и ресторантьори все още продължават да гледат с известно предубеждение на партньорите си от България. Оптимистичен е фактът, че в последно време се наблюдава известно раздвижване и на българския пазар. Хората, които търсят фермерите, са главно собственици на ресторанти, включили екзотичните охлювени блюда в менютата си. Като екзотика и гурме цената на охлювите – 38,40 лв. за 1 кг, все още може да звучи стряскащо и умопомрачително за голяма част от средностатистическите българи. За повечето родни ресторантьори обаче залагането на охлюви в менюто е рисковано. А това е погрешно, тъй като охлювът е едно от най-чистите животни в природата и месото му притежава много добри вкусови качества и е изключително полезно при стомашни проблеми заради слузта, която отделят. В миналото, а дори и днес при язва и гастрит се препоръчва поглъщането на 1-2 живи охлюва 2-3 пъти седмично, нещо, което звучи доста невероятно.
Според последните научни изследвания охлювите са полезни и при ставни и ревматоидни заболявания. Слузта им има антитуморни и антибактериални свойства. Използва се също и за приготвяне на маркови козметични продукти за освежаване и регенериране на кожата.
Иван Първанов
