-Госпожо Божилова, българското саламурено сирене и кисело мляко получиха най-високата защита от Брюксел миналата година. Но ще се осмелят ли нашите мандри да произвеждат продукти, в които мляко и фуражи, с които са хранени животните, да са само български?
-С гордост мога да заявя, че на пазара вече има две мандри, които предлагат тези продукти. Това са Димитър Маджаров и Димитър Зоров. Продуктите се разпознават по надписа „Българско бяло саламурено сирене“ и „Българско кисело мляко“ и задължително логото на Европейската комисия „Защитено наименование за произход“ (ЗНП). Скоро ще се появят на щандовете още три фирми, които са на финала, сред които „Млечен хит“, „Лакрима“, „Милица Лазарова“. В различни етапи на процедура са още 15, като 6 са по-напреднали, а 9 са сключили договор със сертифициращата фирма.
-Значи има български мандри, които ще произвеждат сирене и кисело мляко без сухо мляко, палмови мазнини внос?
-Да, има голям интерес за производството на тези продукти, а от проверките се вижда, че наистина има доставки на български фуражи.
Важно е да се отбележи, че никой няма право да поставя на продуктите си тези наименования, ако не изпълнява спецификациите и не е минал през сертифицираща фирма.
-А държавната фирма „ЕЛ Би Булгарикум“ ще прави ли?
-Те се държаха дистанцирано, въпреки че първоначално казаха, о да, ще правим, но после май се отказаха, може би защото има непрекъснати промени в ръководството.
-Кой контролира дали самите мандри изпълняват изискванията, вписани в Брюксел?
-От една страна, се прави от сертифициращите фирми, а, от друга страна, сертифициращата фирма се контролира от Министерството на земеделието с надзорни проверки как тя извършва контрола над производителите. Агенцията по храните (БАБХ) пък следи за правомерна употреба на наименованието. С БАБХ обменяме информация непрекъснато за това кои фирми вписваме и кои вадим от регистъра.
-Възможно ли е някой да бъде изваден от регистъра?
-Да, възможно е, ако не са спазени елементите, но по-късно същият пак може да кандидатства, да премине сертификация и да влезе в списъка. Имахме такъв случай със Странджанския манов мед, при един от производителите нямаше необходимите елементи в меда и трябваше да излезе от списъка. Но има случаи, в които самият производител се отказва за определен период от време и тогава го отписваме.
-Какви ще са цените на защитените млечни продукти?
По принцип няма драстична разлика с останалите сирена и млека. От предварителни разговори с един от производителите при българското кисело мляко хипотетично ставаше въпрос за оскъпяване с 1 ст. на кофичка. Все пак контролът от сертифицираща фирма се заплаща, като практиката показва, че цялостната дейност е 1000 лв. на година. Но все пак става дума за сериозни производители, които биха могли да си позволят тези пари. Но на тези, които са по-малки, от рода на ЗНП „Странджански манов мед“ всяка година се дава помощ де минимис, като целта е да намалят разходите си, които отиват за контрол. Трябва да отбележа, че в Стратегическия план има отделна интервенция, която е за първи път в схемите за качество, като едно от перата е за поемане на разходите по контрол, за да се помогне на преработвателите. Има и предвидени средства за промоция на продуктите.
-Как ще обясните интереса на фирмите да произвеждат защитени продукти въпреки повсеместните оплаквания колко е скъпо да произвеждаш с местни суровини?
-Европейската комисия прави през няколко години икономически проучвания за защитените храни каква добавена стойност имат и резултатите показват, че са от 1,5 до 2 пъти по-високи от тези на храните без такова лого. Такива са известните грано падано, фета, пармиджано реджано, прошуто крудо и др. Да, повечето от тях се правят за експорт, но се търсят и на националния пазар. Продуктите с лого за защита дават правна закрила срещу злоупотреба в целия ЕС и се включват в споразумения с трети страни, с които ЕК е сключила търговски договори.
-Напоследък много се шуми около договора с Китай. България ще успее ли да се включи с продукти в това споразумение?
-В Китай успяхме да вкараме две вина, но за пазара от трети страни най-често влиза „Българско розово масло“, което е със защитено географско наименование (ЗГУ), като 14 са дестилерните, които отговарят на изискванията да сложат логото на ЗГУ и името.
-Излязоха новини, че розовото ни масло ще бъде включено в европейската фармакопея?
-Аз не бих могла да коментирам тези факти, но мога да съобщя друга голяма новина, че „Българско розово масло“ ЗГУ получи световна защита.
-Как е получило световна защита?
-„Българското розово масло“ ЗГУ е първото защитено наименование , което вписахме в международната организация на интелектуална собственост в Женева. Тази защита е световна, тя се постига чрез кандидатстване на България пред Европейската комисия, която пък предлага продукта пред Женева. Истината е, че въпреки огромната документация, която се предоставя, и такса, която се плаща от производителите, Женева може да откаже вписването. Но нашето масло вече присъства в световния регистър.
От друга страна, ние изградихме форма на сътрудничество с митницата и производителите на защитеното масло, така че при износ за трети страни да се вижда дали тази фирма я има в регистъра и ако не, да се предприемат мерки за задържане на продукта, с който се прави опит за злоупотреба.
-Знае се, че имаме защитени вина, но малко се говори за ракиите. Популярната Бургас 63 имал ли такова лого?
-Имаме 54 защитени вина, но имаме и ракии. Те са Сунгурларска гроздова ракия, Сливенска перла, Стралджалска мускатова ракия, Поморийска гроздова ракия, Бургаска мускатова ракия, Сухиндолска гроздова ракия, Карловска гроздова ракия, Троянска сливова ракия, Ловешка сливова ракия, Гроздова ракия от Търговище, Карнобатска гроздова ракия, Ямболска гроздова ракия.
-Луканки имаме, Горнооряховски суджук също, а от консервите нямаме ли никакъв продукт?
-Има интерес от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци с председател Антоанета Божинова, които подготвят сладко от рози, като продукт с традиционен специфичен характер. При този тип защита е важно да се спази рецептата, но може навсякъде да се прави. Очакваме скоро и добри новини за Странджански билков чай, който вече е в напреднала фаза и по-добре да не говорим много, защото трябва да се пазим от съседите за възражения. Той е много полезен срещу настинка или да го пиеш за удоволствие. Продукт от невероятната Странджа планина.
-Кой от продуктите, по които сте работили за защита, е свързан с най-приятни емоции за вашия отдел?
-С всеки един сме имали големи емоции. Все пак става дума за конкуренция между държавите.
-Имало ли е възражения срещу наши продукти?
-Имало е срещу наши, но и ние сме пращали възражения.
Срещу Горнооряховския суджук имаше възражения от Кипър. Те имаха претенции заради техен сладък салам с форма на суджук. В крайна сметка се договорихме. Но сме успели да се споразумеем по всички възражения, които сме получавали. Например за Кайзерован врат Тракия Гърция претендира за името Тракия, която според тях е в Гърция, а не при нас.
-А ние срещу кого сме възразявали?
-На румънците, но така е, съседите имат сходни имена на продукти. Ние претендирахме срещу тяхната ЗГУ „Плачинта Добруджана“, това е тяхната баница. Те получиха защита, но с 10 години преход, което означава, че 10 години от регистрацията ние имаме право да ползваме на наши продукти името Добруджанска баница.
-Интересно как не получихме възражение за сиренето и киселото мляко?
-Според мен извадихме късмет, защото процедурата по възражение излезе през лятото и пролетта и аз си казвах и се надявах, че през този период другите няма да обърнат внимание. Ние всеки ден проверяваме какво се публикува на страниците на ЕК за възражение и ако е продукт, който навлиза в нашите интереси, в рамките на три месеца имаме право да възразим.
Коя е тя:
Елка Божилова е началник-отдел „Схеми за качество“ в Министерството на земеделието и храните
Работи от 20 г. в Министерството на земеделието и храните
През отдела са минали всички досиета на продуктите, получили защита
Светлана Трифоновска
