О тчаяно искате да избягате от офиса, но се страхувате дали ще свържете двата края? Французите имат идея как да получите и двете – фермерство на половин работен ден, пише Би Би Си.
Все повече млади хора искат да имат най-доброто от двата свята: града и провинцията; лаптоп и земя; дигиталното и ръчен труд. Те използват възможностите на технологиите и дистанционната работа, за да получат както смисъл в живота си, така и пари.
Обработването на почвата им дава ползите от ръчния труд, както и чувство на удовлетвореност, която им липсва в таблиците и данните, с които се занимават. В същото време получават сигурност от заплатата на човек от града, както и удовлетворение от интелектуална дейност.
Прегаряне
„В корпоративния свят все повече хора си задават въпроса какъв е смисълът на това, което правят. Има огромен стрес и прегаряне“, казва Жулиен Моде, който е едновременно IT и производител на сайдер.
„Във фермата не си задаваш тези въпроси. Очевидно е каква е целта на това, с което се занимаваш. Това е да произвеждаш храна за хората. Но в същото време работиш при условия, които могат да бъдат много несигурни. Тези два свята – фермата и офисът, са в криза. В същото време единият крие решението за другия. Решението е да обединим тези два свята“, добавя той.
Организация
Моде е един от основателите на Slasheurs-cueilleurs – организация, която промотира свързването на тези два вида кариери. Идеята му идва по време на ковид пандемията, когато прекарва време в къщата на своите баба и дядо в Нормандия.
Типичен пример за човек, който съчетава работата си в града с фермерство, е Матю Чарлтън, роден в Англия, преподавател в Сорбоната, който прекарва повече от половината седмица, отглеждайки кресон в малко стопанство на 64 километра южно от Париж. Тази част от Франция навремето е била известна със „зеленото злато“, но много фермери я напускат през 70-те години на миналия век. „Красотата на кресона е в това, че нямаш нужда от техника или голяма инвестиция. Нужни са ти само чифт гумени ботуши и нож“, казва Чарлтън, който продава реколтата си във фермерски магазини и ресторанти в Париж. „В университета съм всеки понеделник и вторник. Останалите дни съм тук в стопанството или по доставки на кресон в Париж, където живея. Този начин на живот ме устройства напълно. Голяма част от времето си прекарвам на открито, след това презареждам батериите си за два дни в Париж. Искам да се занимавам изцяло с фермерство, но сегашният график ми осигурява финансова стабилност“, обяснява той.
Земя
Някои от младите хора, които съчетават работа с фермерство, са наследили земя, други я вземат под наем или я купуват. Някои живеят в провинцията за няколко дни седмично, други работят сезонно. В града те са юристи, инженери или консултанти. В провинцията те са градинари, лозари или работници. Само някои се занимават с животни, които изискват по-често присъствие. Това, което свързва всички тях, е желанието за духовно удовлетворение, както и идеята за по-чиста органична продукция. Всички са съгласни, че кариерата им в офиса ги кара да чувстват живота си безсмислен.
Стрес
Мари Патие – производител на сайдър и консултант човешки ресурси, казва, че тя и съпругът й страдали от бърнаут заради работата си в града. „Вината не е само в моя началник, но и в самата мен“, казва тя. „Работех твърде усилено. Но сега разделям времето си между Нормандия, където живеем, а децата ходят на училище, и Париж, където работя на половин ден. „Не исках да изоставям напълно всичко. Обичам работата си в Париж, а и парите са важни. Но успях да намеря баланса“, споделя Мари.
Градските хора винаги са мечтали за прост селски живот. И преди е имало преселения към провинцията. Разликата обаче е, че сега има много възможности благодарение на технологиите – дистанционна работа, изкуствен интелект, гъвкаво работно време. Увеличава се и ролята на екологията като фактор, когато трябва да правим избор.
„Не става въпрос за това богати хора да си играят на фермери“, посочва Моде. „Нашата визия е фундаментална промяна. Работещите в офиси под заплахата от изкуствения интелект се оглеждат за нови възможности“, казва още той.
