К ак можеш да изкараш луди пари, но без пари от стар хляб и телешки кокали. Това е образно казано темата на практично обучение за кръгова икономика по проект, финансиран от Норвежкото кралско дружество, което изпълнява фондация “Биоселена” с председател Стоилко Апостолов. Проектът е насочен към микропредприятия и ферми в сферата на храните и е безплатен за пеприемачите. Една от целите е да се покаже на стопаните как могат да използват всяка една част от своето производство, да затворят цикъла и да бъдат печеливши. След теоретичните обучения на всички, които желаят ще лбъде помогнато да кандитаства с проект свързан с кръговата икономика или енергийнат ефективност, разказа Стоилко Апостолов от „Биоселена“. В зависимост от идеите ще се прецини по коя прогпама да се кандитатства, защото в момент вървят две такива, уточни той. Защото въпросът не е просто да се нагодиш към програмата с проект, а да имаш цел за своето стопанство или предприятие и да избереш този начин на финансиране, който ще ти бъде от полза. На участниците от цяла България им бяха показани като примери две успешни ферми една от които е „Дивата ферма“ в Източните Родопи, а другата биодинамични оранжерии в село Лик на фирма „Версол“, за което о „Телеграф“ писа в предишни броеве. Убеден съм, че всеки от присъстващите си тръгна с различни идеи какво може да подобри или да използва в своето стопанство, каза Апостолов.
Брускети
Стоилко Апостолов разказа по време на демонстрациите в“Дивата ферма“, че Норвежкото кралско дружество е една от малкото организации, които работят в помощ с най-малките стопани и предприемачи от 200 г. с цел да се съхрани живота в селските райони. Дават се и се показват различни идеи за съхраняване и разход на по-малка енергия. Например вместо топлата вода от пастьоризаторите в минимандрите да се излива, може да се ползва за миене. Непродаденият хляб от фурните, вместо да се изхвърля, може да се превърне в крутони или апетитна брускета със зехтин и късче сирене или риба, която да донесе принадена стойност.
Чипс от мая
Като много интересен пример за кръгова икономика бе даден пример от Норвегия, за находчив предприемач, който от бирена мая направил чипс, който пък се превърнал в изключително популярен продукт и му донесъл значителни печалби. Благовеста Василиева стопанка на „Дивата ферма“ каза, че те пък я дават на кравите за храна. Управлението на „Дивата ферма“ се оказа истински извор на идеи за кръгова икономика.
Лешояди
В стопанството има пълно оползотворяване на продуктите. Например освен добитото месо от древните телета, с течение на времето фермерите са започнали да правят пастети, бульон, лой, а накрая след като от костите всичко каквото може да се извлече за човешка храна се хвърлят на лешоядите в района. Преди това те се вкарват в барбан, изпичат се и от тях се прави фосфорен тор. Този тор е изключително ценен, защото има особено качество, че е от кости на животни, а не е изкопан, обясни един от експертите. Според него ресурсите в бъдеще ще стават все по-скъпи, а изкопаемите горива още по-скъпи, заради екотаксите и затова ще има сертификат за въглероден отпечатък на всяка дейност. Ресурсите, които са резултат от рециклиране, ще са по-евтини и е възможно такива дейности или оборудване да се финансират директно от банките, без да е необходимо да се пишат проекти.
Белгийски картофи, говежда лой и Омега 3
Един любопитен факт, свързан с кръгова икономика в храните е свързана с прочутите пържени белгийски картофи. Оказа се, че те са истински хит, защото се правят изключително с говежда лой. По този начин пък, вместо да се изхвърля, тя се оползотворява. Това разказа Благовеста Василиева и обясни, че заради белгийските картофи, един от хитовите продукти в „Дивата ферма“ е говеждата лой.
Двамата съпрузи Бети и Ники веднага приложили наученото от колегите си на практика. Започнали да отделят лойта и да я продават като отделен продукт. Междувременно я дали на италианска лаборатория да я изследва за съдържанието на полезни вещества. Оказало се, че лойта от техните древни крави съдържа в 100 гр. четири пъти повече Омега 3 мастни киселини от същото количество дива сьомга. „Аз вече готвя почти всичко с нея, а понякога си мажа лицето вместо крем“ призна Благовеста Василева със смях. Тези качества на тяхната лой
обаче се дължат основно на качеството на пасищата в района на Горно поле, обясни Николай Василиев. Изследване на френски лаборатории за съдържанието на белтъчини и други полезни вещества в тревите в Източните Родопи буквално шокирало французите. Оказало се, че в тях има няколко пъти повече растения и видове детелини, които осигуряват протеини на животните, без да е необходима намесата на човека със засяване на специални за храна за треви. Такива пасища във френските Алпи се поддържат от човека, докато при нас биоразнообразието е естествено, обясни семейството.
Терин и бульон пълни с колаген
Теринът от древното телешко и бульонът също се оказват хитов продукт на фермата и пример за кръгова икономика. Теринът е пастет, в който обаче няма черен дроб. Лабораторното изследване на което го подлагат показва изключително високо количество на витамин В3, който се оказва ефикасен лек за високо кръвно, холестерол, сърдечно съдови болести и прочее.
И бульонът и теринът са с много високо количество лесно усвоим колаген. Всеки ден по малки количества от двата продукта буквално изправя на крак хора, които имат ставни проблеми, нервни заболявания, а отгоре на всичко изглаждат кожата.
Светлана Трифоновска
