И звестни традиционни европейски храни са под заплаха заради високите температури, сушата и повишението на морските нива.
Климатичните промени вследствие на човешката дейност имат огромно влияние върху състоянието на земеделските стопанства и фермите по целия свят. В Европа пармезанът, оризът от Камарг, пиперът Еспелет, сиренето от Савой, маслините от Каламата и иберийската шунка са сред местните специалитети, които страдат от този ефект, съобщава euronews.com.
Иберийският хамон е известен с високото си качество. Но за да бъде то постигнато, свинете трябва да разполагат с поне хектар земя, за да ровят за жълъди.
Дъбовите дървета обаче страдат от жестока суша и не са произвели достатъчно жълъди, като миналата година. Фермерите трябва да се адаптират, като осигурят на всяка свиня повече земя, за да имат животните достатъчно храна.
Площ
Вместо да осигурим на всяко прасе два хектара, ние трябваше да осигурим три, за да постигнем същото качество на шунката, казва Рафаел Барандирян, иберийски фермер. Друг вариант да се поддържа качеството и да се осигуряват на прасетата достатъчно жълъди е да се разнообразяват видовете дъбове във фермите.
„Предпочитаме ферми с два или три вида дъбове“, обяснява Мария Кастро Бермудес, шеф на комуникациите на един от най-известните брандове иберийска шунка. По думите й, когато един вид дъб не дава добро количество жълъди, това се компенсира от друг вид.
Най-важното е да се осигуряват на прасетата жълъди и трева по време на периода на угояване от октомври до януари. Тази традиционна диета придава на месото и мазнините типичния вкус. След заколването шунката се държи в изба за период до 5 години, за да узрее. Тя е с тегло около 8 килограма и струва към 700 евро.
Паша
В Савой, Франция, от другата страна на границата, страдат от същите проблеми. Савойското сирене също е засегнато от сушата вследствие на климатичните промени. Жан-Люк Дюкло отглежда в долините между Анси и Женева 150 крави, за да осигури мляко за производството на различни видове сирена като ементал, том и реблошон.
Във фермата му тревата обикновено е зелена, но не през цялото лято. „Това е заради сушата“, казва фермерът, посочвайки пукнатини в земята. Липсата на вода води до това почвата да се стяга, да се свива и да образува пукнатини като тези. Когато отново завали дъжд, те ще се затворят, казва фермерът.
Основното предизвикателство е кравите да пасат трева, за да се покрият стандартите за качество и да се запази защитеното географско указание. „Но пашата е под заплаха заради високите температури“, казва фермерът. Когато живакът стигне 30 градуса, тревата спира да расте.
Миналата година производителите на 28 вида сирене са поискали промяна на спефицикациите, заради високите температури. Промяната на изискванията обаче няма да реши всички проблеми с традиционните храни, тъй като самият добитък не се справя добре в жегите.
Кравите се чувстват най-добре при температури в диапазона минус 5 плюс 25 градуса по Целзий. Когато стане по-горещо, говедата са под стрес. По думите на фермера някои крави дават от два до три литра мляко на ден. Качеството на млякото също е засегнато, което забавя процеса на производството на сирене.
Средиземноморие
В региона Камарг, на южния средиземноморски бряг на Франция, проблемът е почти противоположен. Има твърде много морска вода. Най-голямата влажна зона във Франция е под угроза заради повишаването на нивата на Средиземно море. Скоро солената вода може да навлезе в оризовите полета.
„Солта е чудесен унищожител на плевели“, казва Бертран Мазел, оризопроизводител и президент на местния съюз на оризопроизводителите. „Солеността на морето е 37 грама сол на литър. Но още при 2 грама на литър оризът страда“, казва Мазел.
„Ако морето продължи да настъпва към Камарг, ще се получи огромно солено блато, което ще направи не само районът стерилен, но няма да има биоразнообразие, флора, фауна“, посочва производителят.
