Т рябва все по-често да се връщаме към Въскресение Христово на 19 април 1941 година, когато българската войска навлиза в днешната Северна Македония.
Посрещната е навсякъде с цветя, прегръдки и сълзи. Възторгът на младо и старо е неописуем, хората с надежда очакват да се поправи несправедливият Ньойски договор от 1919 г.
ВЕЛИКДЕН
На 6 април 1941 г. германските войски започват оперaция „Мaритa“ и завладяват за няколко дни кърпеното над 20 години с гнили конци кралство Югославия. На България е предоставена възможността да администрира изконните си земи в Македония. Цар Борис III и министър-председателят Богдан Филов решават тържественото навлизане и посрещане на български военни части да се извърши в първия ден на Въскресение Христово, 19 април.
Ярки свидетелства за тези дни ни предоставя книгата на поручик Сотир Нанев „Македония 1941. Възкресението”. Книгата е издадена през 1942 година.
Сотир Нанев е родом от Прилеп и още 15-годишен юноша напуска родната Македония, за да дойде в София. Завършва Военното училище на Негово Величество и като поручик има честта да бъде един от първите военни, които навръх Великден се завръщат в родната Македония. Като „фашистички окопатори” според сръбската пропаганда. В книгата си той от първо лице разказва за пътуването си в дните на Възкресение.
Книгата на Сотир Нанев разказва за българското Въскресение в Македония.,
ШЕСТВИЕ
„Спряхме в дома на наш другар, много добър работник в освободителното дело“, пише Нанев. Той току-що се беше прибрал вкъщи, хвърлил сръбската униформа, готов вече да излезе из града в цивилно облекло. Коста като узна кои сме, скочи от радост. Майка му не можеше да се нарадва на щастливото му избавление. Но тъжеше, горката, за другите си двама синове, за съдбата, на които нямаше никакво известие.“
По-нататък авторът описва как майката е ощастливена да прегърне и втория си син. Скопяни не понасят сръбските полицаи в града, които и тогава се опитват да тормозят хората. Някои от тях даже свалят българските знамена, поставени по домовете. Сотир Нанев отбелязва, че над сърбските пришълци не се извършват никакви насилия.
Следобед на втория ден от Възкресение в черквата „Св. Димитър” се стича много народ, за да чуе богослужението на църковен български език. След службата архимандрит Стефан повежда хилядно шествие из скопските улици начело с черковните хоругви. Новата власт се поверява на Спиро Китинчев, адвокат от Скопие.
Дъщерята на домакинята, гимназиална учителка, разказва за преживяното през сръбския режим и за страшната омраза на сърбите към всичко българско. Разказвайки за оскърбленията, които са й отправяли сръбските учители като българка, и особено за подправянето на историческите факти, тя не може да говори спокойно: „Когато сърбите виждаха оборени всичките си доводи за принадлежността на Македония, оставаше им само един: „С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем.”
КАПА
Кмет на Крушево, столицата на Крушевската република от Илинденското въстание, е братът на Никола Карев, един от войводите на въстанието. На третия ден от Великден българските военни са посрещнати с музика и шествие по стръмната главна уличка. Той развежда поручик Сотир Нанев в шпалира от хора и се спират пред мустакат мъж на средна възраст, облечен в българска униформа на стражар от 1918 г.: „Той е син на Питу Гули, беше стражар и през 1918 г. Сега, след като се освободихме, зае отново службата си”, така кметът Карев запознава двамата.
„Гледам униформата му, нахлузил фуражка, препасал пистолет и се почувствал напълно носител на българската власт, какъвто е бил през 1918 г. Едно знае, българско е вече и това му стига“, разказва Нанев. „А един сравнително млад човек се заглежда във военната ми шапка и ме попита: „Оти ти е такава капата?” Носех от новите бойни шапки крумовки, които в Македония още не бяха познати. Там знаят фуражките и само тях признават за български“.
ОХРИД
„Надали старопрестолният град на цар Самуил Охрид е преживявал някога по-голяма радост и надали над бистрите води на Охридското езеро са отеквали по-бурни възторзи от тези при посрещането ни в Охрид“, пише Сотир Нанев. Целият град изпълва централната улица. Първите български посланици във военни униформи са понесени на ръце от множеството.
Сотир Нанев описва и гостуването в българско семейство във Воден: „По едно време в стаята влезе млад човек, за ръката водеше старец, който едва пристъпваше: „Баща ми, казва младият човек. - Научил се за вашето идване, та ме накара да го доведа да ви види. Когато ни наближи, дядото направи усилия да се изправи. Целунах му ръка. Треперещ старецът се опита да ме прегърне. Дядото ме целуна, целуна и кръста за храброст, почна да гали дрехите ми.
Излязохме. На улицата – шпалир от мъже, жени и деца. Вече извън града, немският офицер, който седеше до шофьора, се обърна с лице към нас и каза: „Господа, никога не съм виждал нещо по-покъртително. Навярно това е един от най-силно преживените моменти в живота ми“, разказва в книгата си Нанев, чиято съдба е трагична. В първите дни след 9 септември 1944 г. той е арестуван в софийския си дом и безследно изчезва.
България заделя 4,5 млрд. лева
Въпреки започналата вече война първaтa грижа на българското правителство е прехрaнaтa нa нaселението в Македония. От държaвните резерви се зaделят знaчителни количествa жито, брaшно, хрaнителни продукти и други стоки нa общa сумa 4,5 млрд. левa. Сума, която се рaвнявa на 60% от държавния бюджет за 1939 г. Откриват се училища, а в Скопие – университет, библиотека и театър. Започва усилено строителство на железопътните линии Куманово-Гюешево, Симитли-Валовища, Кочани-Горна Джумая.
През 1941 г. ги посрещнали с цветя и сълзи.
Добре дошъл, царю!
„Днес, 25 април, с небивал ентусиазъм населението се тълпи из улиците на Щип, празнувайки своето освобождение и в очакване на родната войска. Ненадейно, като мълния се разнесе вестта, че цар Борис III идва в Щип. Към 3 часа следобед откъм горния край на града се задава царският автомобил. Застанал прав в него, царят преминава през легендарния град, обсипан с цветя и радост“, описват събитията от в. „Утро“:
В Струмица целият град също залива улиците, за да посрещне своя Цар Обединител, който идва веднага след войската. Чак на 3 октомври 1942 г. цар Борис III пристига за пръв път в Скопие след 24 години. В 10,00 ч. сутринта по каменния мост на Вардар се задават два автомобила. Огромно множество залива централния скопски площад. От автомобила слиза царят, придружен от княз Кирил и малка военна свита. На площада се организира строеви парад, на който присъстват войските от тукашния гарнизон. Отслужва се и молебен. След това царят влиза в Офицерския дом, но народът навън настоява да го види. Царят Обединител излиза на балкона и площадът под него избухва в овации: „Добре дошъл, Царю наш!“ После площадът утихва, а монархът се обръща към множеството с топли думи.
Румен Жерев
