И зповедта (покаянието) е едно от големите църковни тайнства. След него човек става като новороден, тъй като товарът на греховете му е изчистен със силата на Бога и застъпничеството на свещеника. Мнозина християни по цял свят свидетелстват, че животът им се е променил за по-добро – оздравели са, намерили са добра работа, задомили са се, тръгнали са в нов път на развитие и т.н., след като са пристъпили към това хилядолетно тайнство. Особено впечатлени са онези, които са се изповядвали рядко или за първи път в живота си.
Но към това не бива да се пристъпва без подготовка, казват Свети отци. За това всеки човек трябва да направи сериозна предварителна подготовка, преди да поиска час за среща със Създателя на Земята и всички Вселени и неговата безкрайна милост.
1. Отделете време за размисъл
Изповед се нарича тайнството на примирение с Бога, когато каещият се в присъствието на свидетеля свещеник открива на Бога своите грехове и обещава да не ги повтаря, а свещеникът се моли за опрощаване на греховете на изповядващия се. В резултат на изповедта каещият се получава пълно опрощаване на греховете (не само изповядани, но и забравени или неосъзнати), ако съзнателно не скрива нещо. Ето защо изповедта трябва да бъде не само искрена, но и подробна. Добре би било предварително да се сетим за всичко, с което сме съгрешили пред Бога и пред Ближния, и да размислим върху него. Може да си помогнем с хубава книга, например „В помощ на каещия се” на св. Игнатий Брянчанинов или друга. Книгата за подготовка за изповед помага да видим и да осъзнаем греховете, които сме позабравили, но тя не заменя собствените ни усилия. Някои миряни правят и списъци от греховете си на хартия. После ги рецитират на свещеника, но това не е желателно, тъй като от духовен акт изповедта се превръща в бакалска сметка.
2. Сълзите не са равни на покаяние
„Като Благ и Незлобив Владика, благоволи тези Твои раби да получат опрощение чрез словото“ – се казва в една от молитвите преди изповедта. С нея ние се освобождаваме от греховете чрез словото, а не само чрез сълзи и чувства. Докато е била жива, Теодора горчиво е плакала за всички извършени от нея грехове, но за неизповяданите после е била жестоко измъчвана. По време на изповед човек често търси в лицето на свещеника отдушник да излее чувствата си, вместо да се покае.
3 Избягвайте общите фрази
Зад общи фрази от сорта „Съгреших отче много с мисъл, със слово и с дело“, често се крие нежелание да признаем греховете си било от его или от страх да не се злепоставим или унижим пред свещеника. Мнозина казват още - „Съгреших с кражба“ - но на какво - на гумичка за молив, на кола, на икона, на банка – това не е без значение. „Понякога – пише отец Александър Елчанинов, изповядващите се се позовават на лоша памет, която уж не им давала възможност да си спомнят всичките грехове. Наистина често се случва така, че ние лесно забравяме своите грехопадения, но дали причината за това е само слабата памет? Случаите, които по особено болезнен начин са засегнали нашето самолюбие или обратно, са поласкали нашето тщеславие, нашите успехи, похвали по наш адрес, ние помним в продължение на много години. Всичко, което ни впечатлява, ние помним отчетливо продължително време и ако забравяме нашите грехове, не означава ли това, че ние просто не им отдаваме сериозно значение?”
4. Започвайте от смъртните
Духовници съветват да започнем изповедта си с най-трудните и най-големите си грехове. Смъртни, ако има такива, и след това други. Но не бива да се забравят и по-малките. Защото именно те могат да обърнат каруцата и да подхлъзнат човека отново по пътя на греха. По-лесно е да хвърлиш от планината един голям камък, отколкото чувал, пълен с дребни камъчета - гласи една мъдрост.
5. Постът е задължителен
Преди изповед е добре човек да пости поне седмица с отказ от блажна храна и от плътски развлечения. Това е необходимо, за да може да бръкне надълбоко. По-подробно пише за това св. Теофан Затворник: „Да влезем в себе си и да започнем да преглеждаме, какво има в нас. Тук намесата на някой страничен човек е неуместна и съвсем невъзможна. Никой, освен вас, не може да влезе във вас и да разгледа делата на вашата съвест, така че моля да го направите… За да разгледаме себе си добре, трябва да обърнем внимание върху три страни от нашия деятелен живот – делата, единичните действия (мисли, думи, постъпки), извършени на определено място при определени обстоятелства; сърдечните разположения… скрити под делата; и общия дух на живота.”
Само така човек си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност. Всъщност Божията любов към хората е основа и смисъл на Христовото Въплъщение, но и призив към човека. Христос по всяко време казва: Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Мат. 9:13).
