Н а 25 март (събота) целият християнски свят празнува Благовещение. Това е един от най-големите църковни празници, част от Великденския празничен цикъл. Не случайно на него строгият пост в православието се разхлабва и се разрешава консумацията на риба и вино. На трапезата традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). Празнуват всички хора с името Блага, Благо, Благовест/а, Благой, Вангел/ия, Евелина, Евангелина и др. На този ден е бил честван празникът на столичния храм „Света София“ („Божия премъдрост“), чието име носи и столицата на България.
Назарет
На този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания месия - сина Божий Иисус Христос. И Той ще бъде избавителят на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението.
Според църковните историци празникът се е установил сравнително късно – през VII век, и утвърден окончателно през IX век, по времето на царуването на императорите Василий I Македонец и Константин VII Багренородни и при патриарх Николай II Хрисоверг. Интересен факт гласи, че това е станало по повод на явлението на Архангел Гавриил в килията на един български монах на Атон. Там той му дава химна на Богородица – „Достойно есть“, след като го написва с пръст върху каменна плоча. Така че очевидно за важните послание Бог праща именно този страж на небесното царство. А той открива посланията на Бога не само според християнството, а и според другите авраамически религии - юдаизъм и ислям.
Евангелието
Но ето какво свидетелства Светото писание за момента, в който Дева Мария научава, че е избрана Свише да роди Спасителя на света:
„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея“ (Лука,1: 26-38).
Символ
Гавриил бил изпратен да занесе благовестието поради своето име, което значи "крепост Божия", също - "мъж-Бог".
Според богословите Господ в утробата на Дева се осъществил като съвършен човек, съвършен не по телесна възраст, а по крепкост и разум. От мига на Своето зачатие обладаващ неизповедим разум и непобедима сила. За това говори и пророк Исая:
"и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз; "защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар" (Ис. 8:1-4). Това означава, че преди още да започне да говори, Младенецът ще има вече велика сила и крепкост да побеждава враговете Си. Предобраз било самото име на Гавриил, което значи: мъж-Бог, крепък Бог. И този Бог по време на благовещението чрез слизането на Светия Дух се заченал в нетленната девствена утроба.
Загадка
Но поколения наред са се чудили колко високопоставен е този Божий посланик и по значението на името си, и по своето служение, а най-вече заради тайната, скрита от векове, неведома и за ангелите, която Бог открива първо на него и с която го праща при Пречистата Дева.
Поради величието на тайната за Божието въплъщение, която надвишава всички други тайни, открити някога чрез Гавриил на светите пророци, той се сподобил с още по-голяма чест, сподобил се да бъде почитан от самите ангели като най-близък съзерцател на най-съкровените и неведоми Божии тайни. Той е един от двамата ангели (заедно с Михаил), назовани по име в Библията. Той известява Дева Мария за предстоящото Рождение на Иисус Христос, но и за нейната смърт. Гавриил е пратен да разтълкува видението на Даниил за овена и козела (Дан. 8:16) и да му даде пророчеството за 70-те седмици (Дан. 9:21).
Ранг
Свети отци считат, че Гавриил принадлежи към първия и най-високия чин небесни сили, т.е. серафимския чин, понеже серафимите стоят най-близко до Бога. Той е един от седемте най-близки до Бога серафими. Имената на другите са: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Ехудиил и Варахиил.
Той е известил свети пророк Даниил за освобождението на Божия народ от вавилонски плен и за времето на пришествие на Месията. Той възвестил на свети Захарий раждането на Йоан Предтеча от неплодната му майка. Той наставлявал и свети пророк Моисей в пустинята при писането на книгата "Битие", като му предавал Божието откровение за първите родове и години, започвайки от сътворението на света. Благочестивото предание свидетелства, че той благовестил на светите праведни Йоаким и Анна за зачатието на Пречистата Богородица и бил ангел пазител на пренепорочната Девица от самото й зачатие и раждане, носил й храна в Светая Светих. Ето защо той й благовестил и за зачатието на Божия Син.
Събор
На другия ден (26 март) след Благовещението на Пресвета Богородица Църквата е установила тържество в чест на архистратиг Гавриил, наричано Събор, тоест събрание на вярващите в негова чест. Както гражданските общества почитат представители и пратеници, облечени с висока власт, така и Църквата почита небесния пратеник – архангел Гавриил, който донесъл на земята радостната вест за въплътяването на Сина Божий.
Серафимът напътствал Карл Велики
Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавриил като вестител в контекста на идеята за теократична държава. В "Песен за Роланд" архангелът възвещава на Карл Велики събитията, които ще станат, изпраща му сънища и му напомня за неговия дълг – без умора да защитава християните в целия свят.
Ангелът Джебраил дал Корана на Мохамед
Под името Джабраил мюсюлманите въздават особена почит и прославят архангел Гавриил. За тях той е ангелът, който продиктувал на Мохамед "предвечно съществуващото по небесен оригинал слово на Аллах" - Корана.
В някои юдейски текстове на архангел Гавриил се приписва също особената власт над стихиите: над огъня, над водата и узряването на плодовете ("Песахим" и "Сан хедрин"). В апокрифната "Книга на Енох" архангел Гавриил е поставен за началник на рая и духовните същества, които го охраняват.
Автори: Константин Събчев, Любомир Старидолски
