Първа част
Странстванията на Моисей и народа му в търсене на Обетованата земя често се асоциират и с лутането на българския народ през 35-годишния вече демократичен преход. В навечерието на паметната за това дата 10 ноември ви предлагаме интригуващо интервю в две части с библейския археолог доц. Екатерина Дамянова. С родния учен разговаряме как се създава духовен и политически лидер като Моисей, за чудесата и тайните реликви, свързвани с този пророк – тачен от три религии и превърнал се в крайъгълен камък на европейската цивилизация чрез Десетте Божии заповеди, дадени му от Бог. Заповеди, които за съжаление доста слабо се спазват у нас.
Доц. Екатерина Дамянова
А къде точно се намира Обетованата земя, в която отново кипи война, разговаряме с доц. Дамянова.
- Доц. Дамянова, пророк Моисей се почита от три религии - юдаизъм, християнство и ислям. Защо е толкова важен този пророк?
- Свети боговидец Моисей е водач, законодател и пророк. Роден е около 1550 г. пр. Хр., когато притеснението на израилтяните в Египет от страна на фараона, за което четем в библейските текстове, достига до най-високата си точка. Издадена е заповед да бъдат убивани при раждането всички новородени мъжки деца на израилтяните. Целта на масовото изтребление е била да се намали популацията на чуждия народ, станал опасен за Египет.
Въпреки че името на фараона не се споменава в Библията, вероятно става въпрос за фараон Тутмос ІII (1501-1447 г. пр. Хр.) или Рамзес II (1292-1225 г. пр. Хр.).
За да спаси детето си, майката на Моисей го слага в кошница, която намазва със смола и асфалт, и която пуска в тръстиката до брега на река Нил. Там младенецът е намерен от фараоновата дъщеря, която го осиновява и му дава името Моисей.
За разлика от другите пророци Моисей е разговарял с Бог лице в лице.
- А какво значи то?
- На библейски еврейски език името Моше означава, „изваден (спасен) от вода“. След години възпитаният в египетския дворец израилтянин в пристъп на гняв убива един египтянин, който жестоко биел сънародник на Моисей. Налага се бъдещият спасител на евреите да бяга в Мадиамската страна, където се жени за дъщерята на местния свещеник Йотор.
Докато пасял стадото си, Моисей видял горящ, но неизгарящ къпинов храст, от който чул гласа на Бога: „Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И тъй върви! Ще те пратя при фараона, за да изведеш Моя народ из Египет!“ (Изх. 3:7-10).
Фараонът дълго се съпротивлявал и не пускал Авраамовите потомци да напуснат страната му въпреки десетте природни бедствия, които Бог напратил към Египет. Но едва след последното – при умъртвяването на всяко първородно в Египет – било позволено на еврейския народ, воден от Моисей, да напусне страната на фараоните. Тази победа се превръща в същото време само в начало на дълъг и опасен път.
По време на странстването им из пустинята на Синайската планина Моисей получава десетте Божии заповеди и законодателство с разпоредби за различни сфери от живота на израилтяните. Десетте Божии заповеди са дадени на израилския народ, но са задължителни за всички хора. Защото в действителност са същият нравствен закон, който по думите на Свети апостол Павел е написан в сърцата на всички хора, за да постъпват всички съгласно тоя закон.
- Знаем ли що за човек е бил този духовен водач и старозаветен политически лидер?
- В Свещеното писание се казва: „Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята“. За него Господ казва: „Ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него; не е тъй обаче с Моя раб Моисея - той е верен в целия Ми дом: Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа" (Числа 12:3-8).
Авторитетът на този израилски водач се свързва и с Петокнижието, което включва в състава си първите пет книги на Библията (Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие). Тези книги съставляват Тората, която може да се каже, че е сърцето на юдаизма. През XV век пр. Хр. израилтяните вече имат писменост, известна като т. нар. Протосинайско писмо.
И до ден днешен във всяко юдейско семейство на ритуалната семейна трапеза на юдейската Пасха - установения в спомен за избавлението от Египетското робство празник, най-младият задава въпроси на най-старшия – и така, година след година, във всеки юдейски дом отново и отново се разказва историята на Изхода. Тя се оказва актуална и съвременна, и в същото време дълбоко семейна, домашна история.
Старозаветният пророк се явява на планината Тавор по време на Преображение Господне (Лук. 9:26-36).
- Какъв пример дава той на вярващите в Бога хора днес, а и във всички времена?
- Православната традиция чества паметта на Свети Моисей на 4 септември (17 септември по стария стил). Влиянието на тази библейска личност е голямо, тъй като тя остава в историята като пазител на монотеистичната вяра и почит към един единствен Бог във времена, когато езическият свят почита стотици божества. Моисей е пример за християните и за това как за земния човек съвършенството не представлява резултат от пътя, а по-скоро е самият този път във вярното направление. В това преминаване на израилтяните през морето християните още от апостолски времена виждат предобраз на св. Кръщение (1 Кор. 10:2: „Всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето”).
- А какво е ислямското предание за този пророк?
- В Корана Моисей (Муса) е един от 25-те пратеници на Аллах, които ислямът почита като Божии пратеници. Коранът (Сура 28:9) говори, че фараоновата съпруга е осиновила Муса.
- Той извежда еврейския народ от Египет към Обетованата земя Ханаан с прекосяване на морето – любим сюжет и на холивудските филми. Знае ли се началният маршрут на това преселение/бягство?
- Няколко са теориите за прекосяването на морето. Според т. нар. южна теория те преминават близо до днешната Суетска област, а според северната теория се приема, че библейското Червено море всъщност се намира в района на Сербонското езеро край средиземноморския бряг. Втората версия не е убедителна, защото противоречи на заповедта да не преминават през земята на филистимците (Изх. 13). Американският археолог Уилям Олбрайт предлага трета възможност, според която израилтяните вървят първо на юг от Рамсес, към Питом и Сокхот, след това се връщат на север към Еваал-Цефон и в тази област пресичат Червено море.
- Емблематичен е моментът, при който гонен от потерята на фараона, Моисей с народа си стига до Червено море и за да прекоси, разделя водите му с жезъла си. Има множество опити за обяснение на този свръхестествен момент – засушаване, брод, отлив. Според вас какво се е случило?
- Бог казва на Моисей да протегне тоягата си над морето. Когато той сторил това, задухал силен източен вятър, който разделил водите. За една нощ водите на морето се разделили и останали така, разделени като стени отдясно и отляво. Това дало възможност на Божия народ да премине по дъното му като по сухо. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова войска.
Описаното като чудо събитие при преминаването на Червено море привлича вниманието на редица изследователи, които търсят възможни физически причини, които да обяснят съобщението в библейския текст.
Във всички съществуващи по темата теории е заложен стремежът на човека към търсене на истината, който Сам Бог влага у нас. Не бива да се остава с впечатление, че подобни търсения винаги имат за цел да подкопаят авторитета на Библията. Бог действа по различни начини и често виждаме да прави това чрез природните закони. По пътя за Синай с Божия помощ Моисей превръща горчивата вода при Мерра сладка за пиене. Насред пустинята той изпросил от Бог чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим извежда вода от една скала.
Още не е ясно при кой фараон се случило бягството на Моисей и народа му от Египет.
Ако буреносен вятър е раздвижил водата – би трябвало тя да е била доста плитка. Но ако е било така, то морската вода не би могла да се „изправи като две стени“ от двете страни и да издави египетската армия. Противници на тази теория изтъкват, че само вятърът никога не би могъл да раздели вода, която е дълбока близо 400 метра (колкото е в залива Акаба). Съвсем наскоро обаче, с помощта на компютърен модел, Карл Дрюс от Националния център за изследване на атмосферата в САЩ прави опит да защити изложената хипотеза. Ученият твърди, че преходът е могъл да се случи само в източната делта на р. Нил, на север от Суецкия канал на средиземноморския бряг. За да се отдръпне водата, е бил необходим ураганен вятър със скорост от около 100 км/ч, духащ в продължение на 12 часа. Той би могъл да образува проход с 2-метрови стени от вода от двете страни. Според компютърния модел такъв проход може да стои около четири часа – достатъчно, за да се случи описаното в Библията.
Д-р Брус Паркър, бивш главен учен на американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата, пък изказва хипотезата, че Моисей не е чакал чудо, за да раздели Червено море и да преведе през него народа си, а е познавал много добре приливите и отливите от въздействието на Луната. Смята се, че преминаването е станало през Суецкия залив, в северния край на Червено море. Там при отлив части от дъното остават сухи за часове, а след това водата внезапно се завръща. Според Библията през нощта на драматичното бягство е имало и пълнолуние. Привържениците на тази теория изтъкват още, че през 1798 г. Наполеон Бонапарт с малък отряд войници на коне пресекли именно Суецкия залив в северната част на Червено море.
Във филма на режисьора Ридли Скот „Изход: Богове и царе" се предлага и идеята за земетресение, което е предизвикало цунами и внезапно отдръпване на водата. Това явление обаче може да продължи само минути – време, крайно недостатъчно, за да премине голямо множество от хора.
Необяснимото, което остава и в което се открива чудото при преминаването на Червено море е: защо точно в този момент водите се отдръпват и израилтяните преминават морето и как така, в точно този момент, когато колесниците на фараона доближават бягащите израилтяни, водната стихия ги поглъща? За вярващия човек случайността не съществува, но ако може да използваме тази дума, бихме могли да кажем, че чудото е налице, когато няколко „случайности“ се случат на едно и също място по едно и също време.
Следва продължение...
Във втората част на интервюто (на 9 октомври) очаквайте:
-Къде Бог е спуснал скрижалите на Моисей
-Защо кивотът е най-търсената реликва в света
Любомир Старидолски
