Н а 2 януари милиони християни по цял свят почитат паметта на един от най-големите чудотворци в лоното на Христовата църква - Свети Серафим Саровски (1795-1833). Приживе той лекувал и пророкувал, а след кончината си помага като ходатай за човека пред Божия престол. Счита се, че неговите икони помагат безотказно подир искрена молитва за здраве или за избавяне от материални трудности. Преподобният помага и да не изпаднем в униние или отчаяние при сложни житейски ситуации, давайки ни душевна хармония и кураж за справяне с всяка ситуация. Има случи, при които е избавял хора от набези на крадци и разбойници подир молитва.
Малиновият храст
Приживе казвал, че всичко, от което имаме нужда, Бог може да ни го даде. Веднъж в неговата отшелническа колиба посред зима дошъл един владика. Св. Серафим го поканил да влезе, но тъй като нямал нищо да го почерпи, се помолил. Тогава в ъгъла от нищото изникнал малинов храст, отрупан с плодове. Чудотворецът откъснал няколко плода и ги дал на своя високопоставен гост със следните думи: „Яж, отче, яж! Не се смущавай. От Бог има много. И чрез убогия Серафим по неговите молитви и по Неговата милост неизречена Той всичко може. Ако имаш вяра колкото синапено зърно, и в планината да кажеш: премести се в морето!, тя ще се премести. Просто не е нужно да се съмнявате, отче. Яж, яж!“
Съвети
Праведникът правил много чудеса, но по-голямо чудо са били мъдрите му съвети за поколения. Той казвал така: „Избягвайте дори проявата на острота във вашите отношения. Радост, искряща радост извира от лицето на оногова, който дава и поддържа радостта в сърцето на другия. Всяко проклятие е от дявола. Никога не се кълнете, дори онези, които сте сварили да правят злодеяние. Ние кълнем другите само защото не познаваме себе си. Щом се взрем в собствените си падения, виждаме толкова много поквара, че нищо в другия не може да се сравни с нея... Пазете се от словоизлиянията. И вместо да кълнете другите, стремете се да постигнете вътрешен мир. Запазете мълчание, въздръжте се от осъждане. Това ще ви извиси над смъртоносните стрели на клеветата, обидата, яростта и ще защити сияещото ви сърце от пълзящото наоколо зло“.
Грях
Свети Серафим учил още, че е голям грях да съдим ближните, като трябвало да правим разлика между постъпката и самия човек. „Съди себе си - и ще спреш да осъждаш останалите. Осъди лошата постъпка, но не и този, който я върши. Необходимо е да считаме себе си за най-грешни от всички и да простим на ближния всяка лоша постъпка. Човек трябва да мрази само дявола, който го изкушава.
Често човек няма Божията премъдрост да прозре отвъд днешния ден и затова често се гневи. „Може да изглежда, че някой прегрешава спрямо нас, но всъщност поради добрите му намерения то да е добро дело“.
Голямо внимание Саровският чудотворец обръщал на даровете на Св. Дух, към които според него хората трябва да се стремят в своята духовна еволюция. „Само доброто дело, сторено заради Христа, ни носи плодовете на Светия Дух. Всичко, което е сторено не заради Христос, макар да е добро, не носи награда в бъдещия живот, нито Божията благодат в този живот. Затова и Господ казва: Който не събира с Мене, той разпилява“ (Лука 11:23).
Този велик подвижник на XVIII и ХІХ век се родил на 19 юли 1759 г. в Курск, 37 години след преподобни Паисий Хилендарски и 20 години след свети Софроний Врачански. Житието му напомня за величието на св. Иван (Йоан) Рилски.
Патила
Като втори син на строителя Исидор Мошнин и на благочестивата му съпруга Агатия той получил името Прохор. Още в най-ранното си детство вдъхвал у мнозина увереността, че е определен от Бога за велики дела. Това дълбоко убеждение се засилило още повече при двете чудеса, които спасили необикновеното момче от неминуема смърт. Когато бил на 7 години, Прохор паднал от самия връх на високата камбанария и останал невредим, а на десетата си година бил излекуван от тежка болест чрез Курско-коренната чудотворна икона на пресвета Богородица.
След като прекарал в Саровската пустиня осем години като послушник, на 28 август 1786 г., на 27-ата година от раждането си, Прохор станал монах, при което му било дадено новото име - Серафим. После той се оттегля в гората в близост до манастира. Живял в една колиба на пост и молитва години наред. Надарен бил от Св. Дух с дарове да пророкува и лекува. След отшелническия си период се заема да вдигне манастир, известен като Дивеевски.
Свидетелство
Това разказал на преклонна възраст на послушница на име Ксения Василиевна за първото явявана на Богородица, случило се на младини, когато гаснел от воднянка в белите дробове. След причастяването му се явила в неизказана слава пресветата Богомайка с апостолите Йоан и Петър и сочейки към лежащия Прохор, казала на свети Йоан: „Този е от нашия род“. Дясната си ръка тя положила върху главата на болния послушник, а с жезъла в лявата докоснала бедрото му, от което изтекла всичката насъбрана в тялото му вода. На докоснатото място останала ямичка за през целия му живот и напомняла на Божия угодник за дивното първо Богородично посещение.
Св. Серафим е дал и много пророчества, които вече са се сбъднали. Онова, което още не е, гласи, че Антихристът скоро ще се яви. Монахът предрича и своята кончина на 2 януари 1833 г.
Най-големият капитал идва от Св. Дух
Счита се, че като лечител Серафим Саровски е помогнал на императрицата да роди наследник на Николай I. В Русия се вярва още, че светията помага от небесата на онези, които имат някакъв бизнес, но не грабителски, а в служба на обществото. Неговият баща Исидор бил голям строител, който дарявал средства за строежи на църкви.
Мощите на чудотвореца в основаната от него обител.
Все пак Св. Серафим приживе учел: „Целта на християнския живот се състои в придобиване на Божия Дух... Целта на живота на обикновения светски човек е придобиване на имоти, пари, а на дворяните - повече от това - получаване на почести, отличия и други награди за държавни заслуги. Придобиването на Дух Светий е също капитал, но благодатен и вечен."
