В ъпреки че по времето на комунизма, а и днес, се пренебрегва ролята на България за евангелизирането и просвещаването на Русия, то личности като св. Киприан не будят и капка съмнение. През Средновековието българинът става митрополит на Киев, Литва и Московското княжество, а по-късно е признат за обединител на православните църкви в земите оттатък Черно море.
Българинът св. Киприан митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия.
Има сведения, че приживе е вършил чудеса, но те са загубени през вековете. Днес неговите мощи се пазят в Успенския катедрален храм насред Кремъл, но дори по времето на СССР никой не се престрашил да ги пипа. Още през XV век е установено, че са нетленни. У нас паметта на средновековния гении - архиерей, иконописец, преводач, просветител и дипломат - се чества на 16 септември.
Пътища
Успоредно с това търси пътища за обединение на християните пред османското завоевание на Балканите. Св. Киприан преживявал особено тежко настъплението на османските завоеватели. Същевременно, когато през 1395 година последният от големите завоеватели на Изтока - хан Тамерлан (Тимур), напада руските земи, св. Киприан бил този, който повдигал и поддържал духа на народа. По Божие внушение той наредил от град Владимир в Москва тържествено да се пренесе Владимирската чудотворна икона на Пресвета Богородица, а на хората било наредено да постят и да се молят.
Една от най-ранните запазени икони на светеца от XIV век.
Пред молитвеното усилие и подготовката за отбрана най-неочаквано Тамерлан обръща войските си и се оттегля. Докато св. Киприан държал иконата, тя заблестяла. Според летописците малко преди това Тамерлан дремел в шатрата си. Изведнъж му се явила величествена Жена, Която му заповядала веднага да обърне войските си назад. В ужас Тамерлан се събудил, повикал своите съветници и им разказал своето видение. Те му обяснили, че това е Божията Майка, Закрилницата на всички християни. Още на следващия ден, 27 август, изплашеният Тамерлан обърнал войските си на юг, без да направи никакъв опит да превземе сърцето на Московското княжество.
След този случай митрополит Киприан бил наречен Чудотворец. Събитието се случило на 26 август при посрещането на иконата в околностите на Москва. На същото място през 1397 година св. Киприан издига Сретенския манастир, а на 26 август се организира ежегодно литийно шествие с иконата на Божията майка.
Престолен град
Киприан е роден около 1330 година в престолния град на второто Българско царство Търново. За съжаление историята е запазила малко сведения за първите 30 лета от живота му - не се знае нито светското му име, нито нещо за неговото детство и юношество. Знае се обаче нещо много важно - че е произхождал от известния болярски род Цамблак, за който се споменава в Бориловия синодик. Григорий Цамблак нарича митрополит Киевски „брат на нашия отец“, заради което се счита, че Киприан е бил чичо на Григорий.
Бъдещият светец започва монашеския си път в Килифаревския манастир заедно със своя родственик св. патриарх Евтимий - като ученици на св. Теодосий Търновски. През 1350 г. съпътства своя духовен наставник в Цариград, а след смъртта му остава за една година на Света гора. Замонашен е по негови думи на Атон, където е представител на исихазма. Там със своето безмълвно богосъзерцание прави впечатление на Цариградския патриарх Филотей I Кокин, който по това време е свален от патриаршеския престол и е игумен на лаврата на св. Атанасий Атонски. Срещата и за архиерея, и за монаха се оказва съдбоносна. Оттам българинът отива във византийската столица Константинопол, където става „приближен монах“ на патриарх Филотей.
Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на Цариградската патриаршия (1364 - 1376) - помирението на Сръбската и Българската църква и укрепването на Руската църква, са постигнати именно с активното съдействие на Киприан.
Изявил се като успешен дипломат, Киприан е изпратен през 1373 - 1374 г. с първа мисия в Киев с цел да умиротвори вихрещите се там интриги. По това време там има множество отделни княжества. Повечето князе се стремят да запазят и разширят властта си. Литовският Олгерд, хранещ амбицията да отдели своите поданици от Москва и в църковно отношение, си поставя за цел учредяването на отделна митрополия. Още през 1354 г. по негово настояване Константинополският патриарх Филотей ръкополага за Западна Русия отделен митрополит - Роман. Той със зъби и нокти тръгва да се бори за разширяване на своята власт, но така започва да върши редица противоканонични действия. Без благословението на Московския светител Алексий той служи в неговия диоцез, ръкополага клирици и др., за което е призован на църковен съд от Константинополския патриарх. След смъртта му през 1361 г. патриарх Филотей постановява занапред в църковно отношение литовската земя да не се отделя от Киевската митрополия, за да бъдат избягвани подобни смутове.
Задача
Влизайки в такъв контекст, българският духовник има тежката задача да помири, от една страна, руския митрополит Алексий с княза на Твер, и от друга, тверския княз с литовския владетел Олгерд. Митрополитът по това време е отлъчил от църквата княза на Твер. Киприан пристига в Литва в края на 1372 г. и остава там до пролетта на 1374 г. След това заминава за Твер при княз Михаил Александрович. Там пристига и митрополит Алексий, който се подчинява на указанията на Цариградския патриарх. Алексий и Киприан се отправят заедно в Переславъл Залески. Именно там Киприан се запознава с игумените Сергий Радонежки (обявен след кончината за светец и чудотворец) и неговия племенник Феодор Симоновски.
Междувременно поради обтегнатите отношения на Московското княжество с Литовската държава и поради политическата неумелост на Алексий надвисва възможността литовците да преминат в лоното на католицизма. Киприан моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. От името на литовските князе той пише писмо до Цариград „да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква“.
Така на 2 декември 1375 г. Цариградският патриарх ръкополага Киприан, българин, за митрополит на Киев и Литва. Целта била след кончината на кир (на гръцки: господин) Алексий, московски митрополит, Киприан да получи духовната власт над всички руски княжества.
Власт
Княз Димитрий обаче желаел да постави на митрополитския трон своя изповедник и довереник Михаил (Митяй).
В онези дни Киприан се озовал между чука и наковалнята. Литовският княз Олгерд бил в обтегнати отношения с московския княз - той се борел с него за влияние над останалите княжества и дори извършил три похода в московските владения, като стигнал до самия престолен град. По тази причина княз Димитрий Иванович не искал и да чуе в Москва да дойде митрополит, който преди това е бил в Литва и е издигнат на катедрата по молба на неговия враг.
Заради това, пристигайки в Москва, Киприан е арестуван и хвърлен в тъмница. Там претърпял множество унижения - държан е гол и гладена, а накрая е прокуден (през 1378 г.) На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със своя стар приятел и брат в Христа св. Евтимий, патриарх Търновски (1375 - 1393 година). Той го посрещнал заедно с цялото население или, както пише по-късно Григорий Цамблак: “И втурнаха се внезапно множество жители от града, сякаш някакъв порой, стичащ се на посрещането му…“ Св. Киприан вероятно е споделил тогава със земляците си за незаслужените унижения, които му нанесъл московският княз. А в писмо до св. Сергий Радонежки сам Св. Киприан пише: „Обвинява ме (княз Димитрий), че първо съм бил в Литва. И какво зло съм извършил, бидейки там? Макар да съм бил в Литва, обаче много християни съм освободил от горчив плен, мнозина от ония, които не са познавали Бога, чрез нас познаха истинския Бог и дойдоха в православната вяра чрез свето кръщение. Свети църкви издигах, християнството утвърждавах, църковни места, запуснати от много години, възстанових. Литовският Новий Городок отдавна беше отпаднал и аз го оправих… Във Волинската земя също колко години Волимерската епископия беше стояла без владика, беше запусната - там и владика поставих, и мястото изправих...”
Патриарх Нил
От Търново Св. Киприан се завръща във византийската столица, за да научи решението на новия патриарх Нил (1379 - 1388 година ), касаеща духовната грижа за руските и литовските земи. В следващите години заговорите и интригите обаче там не спират, а ябълката на раздора си остава постът митрополит на Москва. Пимен, главният конкурент на българина, представил подправени писма в своя подкрепа от княз Димитрий Донски. Така или иначе обстановката се нормализира едва след кончината на владетеля. По-спокойни времена за св. Киприан настъпват в края на 1387 г., когато в Константинопол съборно е определено, че "митрополит Киевски и на цяла Русия ще бъде и ще се нарича кир Киприан, който до края на живота си ще заема този пост". Това решение на патриарх Нил е потвърдено през февруари 1389 г. от неговия приемник патриарх Антоний.
Посрещане
Новият московски княз Василий Димитриевич (1389 - 1425 година) посреща св. Киприан с почести. Благодарение на княжеската подкрепа българинът развива широка духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа дейност. Св. Киприан съдейства за подобряване отношенията между московския княз Василий и новия литовския владетел Витовт.
Архиереят съдейства за издигането на редица храмове като Савино-Старожевския манастир. Роденият в Търново духовник е и иконописец, спомагащ за оформянето на големите иконописни школи - Новгородска, Строгановска и Московска, и подкрепящ дейността в руските земи на големите иконописци Теофан Грек и св. Андрей Рубльов.
Успение
Св. Киприан предава Богу дух на 16 септември (стар стил) 1406 година и е погребан в Успенския събор в Кремъл, Москва. Във връзка с него са запазени Кратко житие и някои икони с лика му. След себе си митрополитът оставя въвеждането на исихазма в Русия, богослужебно-книжовна реформа, нов агиографски стил, нов жанр в руската литература и утвърждаване на почит към св. Петър, митрополит Московски и на цяла Русия.
Ръката с мощите на Кирпиан в Успенския манастир.
Друго важно дело в живота на св. Киприан е въвеждането на Иерусалимския устав в РПЦ, а оттук и в другите църкви в региона. Отчитайки забележителната и разнородна дейност на св. Киприан, българинът Григорий Цамблак се обръща към русите: „Нашето отечество го роди, а вам Бог го дари…”
Установи почитта към Св. Иван и Св. Сава Сръбски
Той установил в Москва да се почита паметта на св. Александър Невски, който, от една страна, бил пряк роднина на княз Димитрий, а от друга - победител на шведските и ливонските рицари. При тогавашната жестока борба на Литва срещу кръстоносците това събитие подействало въодушевяващо за православните.
Св. Киприан работи още като преводач (служби и молебни песнопения) и преписвач (Лествица и богослужебни книги). Много ценно е запазеното му епистоларно творчество. Особен интерес предизвикват писаните с ясен и опростен изказ лични писма до св. Сергий Радонежки.
Под негово давление сред славянските народи на Изток се разпространява славата на българските светии: св. Константин - Кирил, св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски и св. Йоаким Осоговски, както и на сръбските - св. Арсений Сръбски, св. Сава Сръбски и св. Симеон Неман.
