Д уховете на царете от династията на Асеневци вече 800 години пазят старата столица Търновград. Според достигналите до нас предания от древността след предателствата и покушенията срещу тях от страна на собствените им боляри владетелите Асен, Петър и Калоян продължават да живеят в средновековната църква „Св. 40 мъченици“, но вече в душевен образ - чудо, което е възможно само в пределите на древен християнски храм. Те излизат и приемат физическия си облик всяка година на 22 март, когато по стар стил се чества празникът на Св. 40 Севастийски мъченици. Тогава е и една от най-великите победи на българската войска над епирския деспот Теодор Комнин.
Опасност
Възрастни хора разказват, че по знаен само за Бога начин братята препасват мечовете си и всеки път, когато над старопрестолния град надвисне поредната смъртоносна опасност.
Според легендите първите появи на духовете на българските владетели са по времето на падането на Търново под османско владичество. След покоряването на столицата и клането на непокорните боляри, отказали да приемат исляма, азиатските нашественици решават да превърнат църквата в джамия. „Искам тук, където досега се е чувала камбана, да пее мюезин“, заповядал султан Баязид Йълдъръм на сина си Сюлейман Челеби. И заповедта му е изпълнена. Православният кръст е свален и на покрива на храма е изградено минаре с полумесец. Още същата нощ обаче земята се разтресла и разтворила, а от нея излязъл на кон цар Иван Асен II. С един замах на ръката си той съборил на земята минарето. След това отсякъл главата на местния османски военачалник и отново се върнал под земята. Според историците случката с минарето вероятно е действителна, за да остане в народната памет, но причината за разрушаването му вероятно е било земетресение. Други коментират, че съвпадението не може да е плод на случайност.
Храм
Според преданието никога повече през времето на цялото владичество османците така и не посмели да превърнат „Св. 40 мъченици“ в мюсюлмански храм. Историческата истината обаче е малко по-различна. По някое време църквата е била превърната в мюсюлмански молитвен дом, но на нея повече не е поставяно минаре.
Преданията разказват, че през време на цялото османско владичество живеещите край река Янтра в близост до храма чували късно през нощта изпод земята стенания и тежки въздишки. А понякога от прозорците на домовете си те виждали край църквата да обикалят призрачни силуети, облечени в пурпурни мантии, с корони на главите и мечове в ръцете. Според тях това били духовете на владетелите от династията Асеневци, които, дори и мъртви, продължавали да бдят и да пазят своята държава и своя клет народ.
Цялата статия може да прочетете в броя на 8 март (сряда) на в. „Телеграф“ и неговото сп. „Чудеса и Вяра“. Не изпускайте още уникални и интригуващи четива в списанието за духовност на България, което излиза всяка сряда с вестник „Телеграф“.
Иван Георгиев
