0

П рез последните две години потопената от язовир Жребчево черква „Свети Йоан Рилски“ възкръсва за нов живот. Доскоро тя бе обект само на арт-фотографи, но вече може да се посещава и без лодка. Причината е, че в последните две лета храмът по волята на Бога се оказа на сушата. Това позволи някои козметични ремонти. А съвсем наскоро се появи и една информационна табела, която разказва следната история...

Безбожници ограбили 3800 керемиди от покрива на изоставената в началото на 60-те години на миналия ХХ век на произвола на съдбата черква. Светотатството станало през лятото на 1977 г. Същата година с трактор „Кировец“ били измъкнати стоманените релси, които поддържали купола на храма, за да бъдат отмъкнати веригите за ръчно кованите полилеи. Месеци по-късно покривът рухнал.

Запалня

Табелата е подарена от някогашна жителка на твърдишкото село Запалня и стои пред възкръсналия от водите на язовира храм, превърнал се в туристическа забележителност от световна величина. Текстът е написан от Стойко Попдраганов Стойков, син на последния служил в храма свещеник Драган Стойков. Той последен напуска на 1 януари 1966 година обреченото на забрава село малко преди да бъде залято от водите на язовир „Жребчево“.

Интерес

Дарителката Калина Гвоздейкова разказва, че направила този жест, провокирана от стотиците туристи, които през последните няколко години посещават района, привлечени от неповторимата гледка. За съжаление нямало кой да разкаже историята на някогашното село Запалня, финансовите възможности на община Твърдица били твърде оскъдни, за да поддържат щат на екскурзовод. Затова прибегнала към спомените на дългогодишния учител по руски език в Казанлък, който последен от запалненци сключил брак в храма на 28 април 1963 година.

По спомените на Попдраганов в селото по онова време живеели близо 1000 мъже и жени. Основите на общо 215 масивни къщи останали под водата.

Основният камък

Запазени са имената на 80 запалненски фамилии, които събрали пари, за да изградят църквата. Основният камък положил 14-годишният Христо Кръстев през 1891 г. Година по-късно, на 19 октомври църквата била осветена от Сливенския митрополит Гервасий, който по онова време отговарял и за Старозагорската епархия. В горната част на каменните зидове тревненските майстори, братята Ненко и Рую Раеви вкопали гърнета и стомни, за да се подобри акустиката. Покривът бил изпълнен във формата на свод с тухли, редени по изключително прецизен начин.

Фрески

За стенописите по тавана се погрижили иконописецът Кирил Кънев и проф. Иван Мандов. Пак те изписали от западната страна имената на 32-мата мъже от селото, загинали по фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. За първи каноничен свещеник е бил ръкоположен Петко Славов от сегашния твърдишки квартал Козарево. За щастие при изселването си запалненци пренесли иконостаса в село Тулово, а камбаната закачили в твърдишкия храм „Света Петка Българска“. Възрастни хора си спомнят, че три от петте 80-литрови казана за варене на курбан заминали за манастира край чирпанското село Златна ливада.

Озова се извън водното огледало

Доскоро през половината време от годината, до самата църква нямаше начин човек да стигне пеша, а единствено по вода, защото тя биваше буквално потопена. Рано напролет водата стигаше до половина на храма, а към края на лятото той се оказваше почти изцяло залят. През последните две години обаче почти целогодишно „Св. Иван Рилски“ се оказва извън водното огледало на язовира. Това е спомогнало за направа на отделни частични ремонти, а по неизвестно чия инициатива над портата е сложена нова икона на свети Йоан. Тя се появила, след като Старозагорският митрополит Киприан отслужил в изоставената църква Света божествена литургия през лятото на 2019 година. Тогава владиката даде обет, че рано или късно църквата ще бъде възстановена, като изрази надеждата си, че това ще стане с помощта на искрено вярващите и милеещите за православието хора.

Самият язовир е построен през 1959-1966 г. В основите му лежат бившите села Жребчево, Запалня и Долни Паничарево, чиито жители са изселени насила. Една интересна плоча гласи: „Село Запалня, заселено 15-и век, изселено 1962 г.“