С вети отци и духовници казват, че в думите и действията на Иисус Христос се открива онази мъдрост, която я няма в нито една книга, при нито един духовен учител по Земята. Във всяко негово действие личи Божията ръка, но основното е, че Той непрестанно доказва кой е подателят на живота. За това свидетелства и онзи откъс от Библията, който се чете идната неделя в православните ни храмове за чудото на Иисус с възкресяването сина на Наиновата вдовица. Този библейски момент и поуките, които иносказателно са дадени от Бога, донякъде кореспондират и със започналата предизборна кампания у нас. При нея кандидатите за власт стават изключително хрисими, слизайки от лъскавите си автомобили, готови да разговарят и с инженера, и с чистача, и да му обещаят всичко. Докато християнинът трябва да е в кампания целогодишно не само на думи, а с добри дела. Като така хем може да влезе в кметството, но и в царството Небесно т.е. в рая.
Управник
В онези дни юдеите са виждали и в Христос - Месията, който чакали да им стане земен управник т.е. Цар и да ги освободи. Тълпите го следвали очаровани, смаяни, привързани към Него. Мнозина се надявали да видят нови поразяващи чудеса, Той да излекува телата им или да им даде ценно напътствие. Не след дълго обаче същите тези тълпи започват да се възмущават и ще се разбягат, когато разберат, че Иисус е дошъл с друга мисия, да промени човешкия мироглед от стария Моисеев закон Око за око зъб, зъб за зъб в милосърдие и прошка. Тълпите не го разбират и когато чуват от Него необикновените думи: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от този хляб, ще живее вовеки…” (Йоан 6:51).
Старият завет
Христос наближава селото Наин, което се намира в Галилея на шест километра североизточно от Назарет. И двете са малки селища, в които всички се познават. Както Назарет, така и Наин не се споменават в Стария завет. В същия момент от портите на града излиза погребално шествие с умрелия син на една вдовица. Срещат се двете шествия – на Вечно Живия и на временно мъртвия. От уточнението на апостол и евангелист Лука: „Много народ вървеше с нея от града” (7:12) може да се заключи, че майката и синът са известни и обичани от съгражданите си, които публично изразяват скръбта си за тази загуба. След загубата на мъжа си тя оставала напълно сама, без никаква подкрепа. Спасителят видял бедната жена, смилил се над нея и й казал: “Не плачи” (Лука 7:13). После пристъпил към мъртвеца, докоснал се до ковчега и рекъл пред изумените носачи: “Момко, тебе думам, стани!” (Лука 7:14). Тълпата гледала с внимание необикновения случай. Словото на Господа върнало младежа към живот. Той седнал и започнал да говори. Тогава страх обзел всички присъстващи и те казали: “Велик пророк се издига между нас и Бог посети Своя народ” (Лука 7:16).
Тълкувание
Свети отци тълкуват този миг, че само Христос може да превърне мъката, каквато е тази на едно погребално шествие в радост. Всъщност това е третият случай, в който Иисус показва, че има власт над Смъртта. Той възкресява от смъртния одър Иаировата дъщеря, после връща към живот от самия гроб и четиридневния Свой приятел Лазар и с това показа, че наистина е Син Божий, пазещ тайната на нашето съществувание и безсмъртието на човешката душа. По този повод духовници припомнят, че Бог стои в края на нашия земен живот и ни казва: “Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” (Иоан 11:25-26).
Изкушения
В реда на тези мисли за смъртта и възкресението свещеници в родните храмове подчертават, че много по-страшна от телесната е духовната смърт, когато човек изгуби вярата си в Бога и заживее в смъртни грехове. Изключително под риск са поставени както обикновените люде, така кандидатите за власт, хората на високи властови и административни позиции, където изкушенията са в пъти по-големи – пари, слава, корупция, плътски наслади, изкушения. Затова свети Григорий Двоеслов казва: “Възкресяването на един грешник от духовна смърт е по-голямо чудо на божествената сила и любов от телесното възкресяване на умрял”.
Но мисълта за телесната смърт може да ни предпази от много грехове, казват свещенослужители. Ако алчност, суетност, честолюбие и славолюбие ни мъчат, ние лесно можем да се освободим от тях, като се запитаме: когато дойде земният край, ще имаме ли някакво значение за света? “Помни смъртта и никога няма да забравиш Бога” – учи и великият чудотворец св. Серафим Саровски.
Забраниха на клирици да участват в изборите
В началото на предизборната кампания на партиите за предстоящите избори за кметове и общински съветници Софийска митрополия напомни на свещенослужителите от епархията да спазват правилата на Св. синод. А именно, че свещенослужителите не могат да участват в кампания като кандидати за кметове и общински съветници. Разрешено е клирици да извършват водосвети и молебени само в храмовете, а не по площади или партийни централи.
По-конкретно апостолските правила казват следното: Правило 6. Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат. Правило 81. Казали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това, или да се низвергне, понеже според Господнята заповед „никой не може да слугува на двама господари“ (Мат. 6:24).
