Н а 16 юли се слави името на мъченик Йоан Търновски. Той е роден в тогавашния Осман пазар (днес Омуртаг, Търговищка област). Майка му се казвала Мария, а баща му – Димо, и въртял голяма търговия с Германия и Италия. Но поради обезценяване на парите през 1812 г. главата на фамилията фалирал и наскоро починал. Скоро след него се споминала и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на един тухлар и керемидар. Житието му реди, че тогава се въвлякъл в някакъв бунтовнически заговор (най-вероятно свързан с избухналото през 1821 г. в Гърция въстание против турската власт) и бил арестуван. Осъден бил на смърт заедно със сподвижниците си. Те увиснали един по един на бесилките, а когато дошъл неговият ред, от страх припаднал. Така екзекуцията не могла да бъде изпълнена.
Отречение
Турците го свестили и започнали да го увещават да приеме мохамеданство, ако иска да остане жив. В онова състояние на уплаха той обещал и изпълнил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта – дали не е сторил голям грях. Младият мъж не намирал покой ни денем, ни нощем. Но никой от християните – нито миряни, нито духовници, не смеел да му помогне със съвет, защото голяма била отговорността пред Корана и турските закони, ако някой посъветва вече потурчен да се върне в християнската вяра.
Кутията
Единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си позволил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се приготви за мъченичество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, за да я продаде, защото на Йоан му трябвали пари, а не било редно Йеротей като монах сам да я продава. Като видели в ръцете му кутия с кръст, турците започнали да издирват откъде може един мохамеданин да има такова нещо.
Атонският манастир Каракал.
Издирването стигнало дотам, че Йоан публично изповядал от наболялата си душа Христа и поругал натрапената му вяра. Това било съобщено на градоначалника. Йоан бил отново разпитван, но останал непоколебим в своята християнска вяра. Подложен бил на продължителен жесток бой по краката. Той не издал нито един стон – само тихо говорел: "Помени ме, Господи, в царството Си!".
Чудеса
След като мъчението свършило, за почуда на всички Йоан скочил на крака, като че ли нищо не е било. Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница. По това време там имало множество затворени за неплатени данъци. Те свидетелствали, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. В продължение на седемдневния си затвор Йоан не вкусил ни хляб, ни вода от иноверците. Хранела го Божията благодат.
Голгота
Подир седем дни управителят отново изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с ласки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал дори куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било напразно. Последвал пак жесток побой и поругание, които свети Йоан като истински християнски мъченик приемал с радост. Особено нощно време мъките в тъмницата били тежки, жестоки. Накрая го извели в градското съдилище и три пъти го питали, както повелява Коранът: „Мохамеданин ли си или християнин?“. Той и трите пъти отговарял: „Християнин съм и желая да умра за Христа!“. Тогава съдията произнесъл смъртна присъда – да бъде обесен на определено място вън от града. Когато заптиетата водели осъдения, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел прошка и се молел: „Пресвета Богородице, спаси ме! Обхванат от множество напасти, към тебе прибягвам да търся спасение, о майко на Бог-Слово и Дево, спаси ме от моите тежки и горчиви обстоятелства!“. Пред бесилото помолил да му се разреши да си направи последна молитва. После казал на заптиетата: „Сега изпълнете заповедта!“. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било събота, 12 часа на 16 юли 1822 г. Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Мястото на погребението му е неизвестно.
Разпънали на кръст Св. Юлия
На същия 16 юли църквата почита и паметта на света мъченица Юлия Девица. Тя е родена в Картаген през 420 г. в знатно християнско семейство. Когато вандалите превзели града през 439 г., те отвлекли много хора със себе си. Юлия също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия. Той дълго време се опитвал да я откаже от вярата й, но Юлия не се отрекла от Христос и накрая той я оставил на мира.
Света Юлия приела мъченичеството си в Корсика. Разпънали светицата като Христос (Статуя от Джовани Кара, 17 век)
Веднъж, придружавайки господаря си, тя попаднала на остров Корсика по време на езически празненства. Юлия отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости и накрая разпъната на кръст. Това станало през 450 г. След смъртта й Божий ангел се явил на монасите от манастира, намиращ се на малко островче край Корсика, наричано тогава Маргарита, а сега – Горгона. Там пратеникът на Бога им заповядал да свалят от кръста тялото на жената и да го донесат в манастира си за погребение. На гроба й започнали да стават чудеса, болни получавали изцеление от различни болести. Според преданията чудеса са ставали и на мястото, където пострадала.
