Н а 19 октомври България почита големия празник на Свети Иван (Йоан) Рилски Чудотворец - небесния закрилник на народа ни. За него като че ли всичко вече е казано – живял е като отшелник през X век в Рила планина, основал монашеска общност и най-големия манастир в България, вършил чудеса с молитва преди и след своята кончина (наричана Успение). И все пак има доста апокрифни теории, мистерии и чудновати факти, които са известни само на малцина, но се предават от поколение на поколение вече 1000 г. Ето само някои от тях:
Мощи
Чудотворните мощи на светеца се намират в основания от него Рилски манастир. Те лекуват дори рак, даряват с дълголетие, помагат при житейски несгодни. Десницата на Св. Иван обаче липсва от саркофага му вече 1000 години. А къде е тя, никой не се наема да каже със сигурност.
Рилският манастир възникнал около пещерата на светеца.
Едно предание от родното място на отшелника, близкото село Скрино, реди, че императрица Екатерина Велика е използвала небесната сила на реликвата по време на поредната Руско-турска война (1768-1774 г.). За сраженията тя взима десницата, вярвайки, че ще й помогне. И не сбърква. Но как мощите са се озовали у владетелката. Битува хипотеза, че при падането на България под Византийска власт български монаси емигрират оттатък Черно море със светите мощи, търсейки закрила. Друга прелюбопитна версия отпраща събитията към 986 година. Според нея в битката при прохода Траянови врата в подкрепа на българските войски пристига Киевска дружина. Тя била пратена от княз Владимир в помощ на българската войска, предвождана от Самуил.
Тогава византийският император Василий II търпи най-голямото си поражение. При завръщането на киевци към родината им с тях решили да тръгнат седмина монаси от Рилския манастир. Те взели със себе си и десницата на Свети. Йоан да им бъде закрила в тяхната християнска мисия в чуждите земи. Иноците се установили в днешната Курска област в селище, което и до днес се казва град Рилск. На Рила планина пък кръстили течащата там река Рило. За мощите на Св. Иван Рилски построили дървена църква, където били изложени за поклонение. Тези събития са запазени в паметта както на местни жители там, така и на тези у нас. Например в дупнишкото село Невестино в края на XIX век се пеела следната песен: „Рилци отломиха дясната ръка на Свети Иван и е отнесоха у Русия“.
Князът войник
Покойният проф. Божидар Димитров твърдеше, че като по-млад Свети Иван Рилски е участвал във войните на Българската държава. Според него той е бил просто мобилизиран, след което получил прозрение Свише и се оттеглил в Рила. Според други изследователи обаче бъдещата православна икона наистина е воювал, но в ролята на княз, един от синовете на цар Симеон Велики.
Като свидетелство за знатния произход на светеца се сочи посещението на брат му цар Петър I, което е отразено и в иконографията и житията. Там обаче роднинската връзка е скрита. Наистина буди недоумение фактът, че владетелят изминава разстоянието от 450 км от столицата Велики Преслав и идва на крака при един отшелник, носейки му безценни дарове и злато. Според агиографията Свети Иван не пожелава да се срещне с царя, като приема само плодовете, а благородния метал (вероятно пари, бижута, църковна утвар) връща с думите: „А твоето злато си задръж сам, защото такива неща вредят много на иночествуващите, а най-вече – на пребиваващите в пустинни и безутешни места. Пък и за какво ще потрябват те на оня, който никога не вкусва хляб до насита, нито сама водата, за да утоли жаждата си?
Между „простия“ отшелник и царя тръгва и една кореспонденция с писма. В едно от тях Св. Иван дори си позволява да дава напътствия на владетеля, иначе съветите му са актуални и днес: „Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него. И макар че е писано: „Силата на царя е богатството“, но за да се употребява то за оръжие и войска, а не за свое удоволствие, а повече – за бедните и голите, и бездомните. И така, ако искаш заедно със земното да наследиш и небесното царство, бъди щедър, както е щедър нашият небесен Отец“.
Канонизация
Друг апокрифен факт за Св. Иван гласи, че той е най-големият български чудотворец, тъй като с него се свързват над 400 чудеса. Както отбелязва и доц. Веселина Вачкова, само до времето, когато архимандрит Климент Рилец издава някои непубликувани дотогава (средата на миналия век) чудеса на светеца, наброяват около 380. За сравнение за канонизация на някой праведник християнин са нужни само три, а чудесата на Св. Йоан продължават да се множат всяка година.
Стигнал е до нас един разказ, благодарение на офицери очевидци на самото чудо - прохождане на дете.
Прохождане
Селянин от Самоковско имал 3-годишно момче, което не можело да ходи. При какви ли не лекари го водил, какви ли не лекарства му давал, но нищо не помагало. Близък до семейството посъветвал родителя да отидат в Рилския манастир. Отишли навръх Великден и сложили детето в черга между възглавнички до ковчега с мощите на светеца. След службата богомолците се разотишли, а майката ридаела, виждайки, че помощ и тука няма. По едно време детето протегнало ръчички и се хванало за покривката над мощите. Опитало да се вдигне, но паднало. При втория опит някак си успяло и само тръгнало по мраморния под на католикона. Така детето проходило.
Балканската война
Но още по изумително чудо се случило през Балканската война (1912-1913). Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Истанбул се намират укрепените позиции на Чаталджа. Българските лъвове напредвали устремно нататък и Чаталджа скоро щяла да бъде превзета. Виждайки, че българите не могат да бъдат спрени, в безизходицата си турците прибегнали до помощта на арабска кавалерия. Арабите се биели толкова ожесточено, че „се хвърляли чак да късат със зъби”, по думите на очевидците. В българските редици настъпило колебание и смут.
Войнишкият фолклор реди, че светецът се е явил в битката при Чаталджа, 17-18 ноември 1912 г.
В тези толкова критични мигове изведнъж войниците виждат един старец с дълга бяла брада, подпрян на монашески жезъл, и с високо издигнат кръст да ги повежда в битка. Тогава се досетили, че това е великият закрилник на българския род – Свети Йоан Рилски. Гледката била потресаваща! Воините благоговейно паднали на колене, а после, окрилени и с нови сили, въодушевление и бодрост, се хвърлили наново в битка. Макар да не завладели Чаталджа, те удържали позициите край града, блокирайки по този начин турската армия и попречвайки й да се притече на помощ на Одрин. За това изумително събитие разправили дошлите на поклонение в Рилския манастир след войната офицери, които сами били на бойното поле и станали преки свидетели.
Викаха духа му в Рилския манастир
Че светията има сериозно отношение към военните показва и друго изумително свидетелство. Той се явил на един летец, който нощувал в манастира заедно с колеги. Всички водели и жените си. Изглежда компанията била привърженик на спиритуализма и ритуалите за викане духовете на умрелите. През нощта неразумно те решили да призоват и духа на Св. Иван, но безуспешно. Щом поручикът си легнал, засънувал как някакъв възрастен човек е седнал на гърдите му, от което не можел да диша. Събудил се от силна болка. Тогава наистина видял стареца в килията, досущ като от иконите в църквата. Той се скрил зад пердето, а после сякаш се изпарил във въздуха чрез нещо като дематериализация. В рамките на няколко минути авиаторът загубил говора си и двигателните си способности от кръста надолу. На заранта жена му обяснила на монасите какво може да е прегрешението им. Военният бил внесен в църквата, където са му били прочетени молитви пред мощите на просиялия праведник.
Скоро след това окултистът отново проговорил и започнал да ходи, свидетелства монах Онуфрий, който описал подробно случая.
Изцелен византиец пише житие
Малцина подозират, че на Св. Иван Рилски са се покланяли крале и императори. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че докато са били в Средец, мощите на Йоан Рилски са излекували византийския император Мануил Комнин (1143-1180). Един ден конят го хвърлил на земята, а от падането получил сериозна травма на ръката си. Лечители от близо и далеч се опитвали да помогнат с билки, баене и какви ли не мехлеми, но без успех. Травмата причинявала голяма болка на императора, която се засилвала нощем и не му давала сън. В такова състояние на отчаяние и безпътица императорът решил да се обърне към българския светец. Така той дошъл да му се помоли и да му се поклони. Средецкият епископ даже го помазал с елей от кандилото, което горяло при светите мощи на Св. Йоан. Още след първото помазване Комнин усетил подобрение, а след третото – напълно оздравял.
Икона, илюстрираща срещата на Св. Иван и цар Петър.
Любопитен факт гласи, че Скилица се решава да напише житието за българския светия на гръцки език, след като сам получава изцеление след молитва. Този текст обаче е загубен през вековете. Най-ранното старобългарско житие се нарича „Народно“ (безименно) и вероятно също е съставено през XII век. Там разказва, че Св. Иван се е родил в село Скрино в Дупнишката котловина, вероятно през 876 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. В района местни легенди редят, че е вършил чудеса още на младини като пастир. При едно наводнение с молитва разделил водите на придошлата река Струма, за да спаси стадото си. На 25 години остава без родители и става отшелник в Рила. Тогава извършва голямо чудо, като изцелява душевно болен човек. След това славата на православния инок бързо се разчува и започват да го търсят страдащи от близо и далеч. Броди из пещери и хралупи почти из цяла България, за което свидетелстват безчет регионални предания около такива местности. Накрая се установява в една скална дупка над днешния Рилски манастир. Постепенно започват да прииждат други монаси, които заживяват край него. Осен с чудесата си праведникът е бил като магнит и пътеводна светлина за спасението на човешки души, защото се е отличавал с праведност, но и с висока култура и образованост. Това дава основание някои учени да допускат, че Св. Иван не е бил обикновен пастир, а принц, учил в Магнаурската школа. Предава Богу дух на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст.
Най-древният лик на светеца е в Боянската църква
Друг факт гласи, че най-старото изображение на светеца се пази в Боянската църква в София. То е рисувано през 1259 г. Древното изображение на националния светец може да се види в притвора (нартекса) към южната част на свода и стената.
В Рилския манастир има две-три изображения от по-ново време, считани за чудотворни.
Любомир Старидолски
