И дната събота цялата Христова църква почита св. вмчк Евстатий Плакида. Той е живял близо век след Възкресението на Божия син. Днес е считан за покровител на ловците, които могат да му се молят за защита от инциденти. В католицизма небесният ангел се явява един от Четиринайсетте свети помощници срещу болести и беди, включително и такива, постигащи домашните животни и любимци.
Знамение
Според житията Евстатий е римски военачалник по времето на император Тит Флавий Веспасиан и Траян. Преданията редят, че приема християнство, след като по време на лов (близо до Тиволи според латинско житие) между рогата на преследвания от него елен се появява образа на разпънатия Спасител. В този момент пълководецът чул глас, който му казал: „Плакида, защо преследваш Мен, който искам твоето спасение?“. Разтърсен от знамението, като се върнал у дома, Евстатий скоро приел светото кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист.
Дотогава Евстатий прекарвал живота си в благополучие, но скоро започнали тежки дни. Изгубва цялото си богатство и измират всичките му слуги.
Към големите материални лишения се прибавили оскърбленията от доскорошните му приятели. Станал последен бедняк, той узнал, че повече от тях са обичали в него само богатството му. Те го изоставили в нещастието. Мнозина обвинявали него за постигналите го беди.
Евстатий преживял много тежко загубата на социалния си статус. Въпреки всички несгоди никога не възроптал против Бога. Не можейки да понася това, че хората изменили коренно отношенията си към него и семейството му, той решил да напусне родината си.
Египет
Всички заминали за Египет. Там Евстатий става обикновен работник надничар, за да се прехранват. Тук обаче го сполетяват нови беди. Първо разбойник отвлича жена му, а скоро синовете му се изгубват в пустинята. Останал без единствената земна опора в този свят – семейството си, Евстатий се осланял само на вярата си в Христос. Така той прекарва в Египет 15 години в мъки, лишения и труд. В образа му някои изследователи виждат предтеча на монасите пустинници отшелници, защото въпреки изпитания и несгоди той не се отрекъл от Бога, за което Той накрая го наградил щедро.
По това време варвари застрашават столицата на империята Рим. Император Траян си спомнил за бившия военачалник Плакида, който неведнъж е отблъсквал успешно враговете, и заповядал да го открият, за да поеме отново командването на войската. Евстатий е доведен в Рим, императорът го приема с почести и го назначава за главнокомандващ на римската войска. Евстатий наистина успешно отблъсква варварите и се завръща тържествено, влизайки победоносно в Рим начело на армията. При това завръщане се случва чудо – той открива своите синове сред римските войници и жена си, която прислужвала във войската. Оказало се, че овчари спасили децата му в пустинята и ги отгледали като свои, а съпругата му успяла да се отърве от своя похитител с бягство.
Адриан
По това време се възцарява новият император Адриан, който сменя на римския трон Траян. Той решава да извърши тържествено жертвоприношение в чест на победите на римската армия. Поканеният на празненствата Евстатий обаче отказва да принесе жертва на езическите богове и открито обявява, че е християнин. Императорът лишава героя от военния му сан и осъжда него и цялото му семейството да бъдат хвърлени на арената на Колизеума, за да бъдат разкъсани от лъвовете за забава на зрителите. За изумление на всички зверовете не докосват Евстатий, жена му и синовете му. Тогава Адриан заповядал християните да бъдат изгорени живи в нагорещена пещ, в която те приемат мъченическата си смърт. Това се е случило през 118 г.
Житие
Предполага се, че първото житие за светеца е византийско (около VI-VII век), като то е било преведено на латински, грузински, коптски, старобългарски и други езици. В иконографията светецът е изобразяван на кон по време на лов или пред армията, която води към победа. Край него стои еленът с кръста в рогата, символ на Божия син и Спасител. Шедьовър от възрожденската иконография може да се види в Синята църква в Копривщица. Изписването на светията как преследва чудния елен е дело на Захарий Зограф, а годината е 1838-а.
Любомир Старидолски
