Н а 9 май и православната, и католическата църква отбелязват пренасянето на мощите на Свети Николай чудотворец от Мира (град в дн. Турция) в Бари (Италия). На Ботуша те се пазят в две гробници. В средата на миналия век мощите са изследвани от италианския антрополог Луиджи Мартино. Резултатите дават прелюбопитни подробности, които косвено потвърждават истинността на това, което днес наричаме църковно предание. Така например Мартино установява, че Свети Николай е бил висок 168 см. Бил е също така строг постник, който се е хранил изключително с растителна храна. Мирликийският архиепископ страдал от ревматизъм и артрит - характерни заболявания на костите, които се получават при продължителен престой в тесни и влажни помещения. А това потвърждава достигналите до нас чрез Преданието сведения за престоя му в тъмница по време на гоненията на Диоклециан. Починал е на възраст между 70 и 80 години.
Холивуд
Историята за самото пренасяне на мощите е изключително любопитна, достойна за холивудски филм ала „Индиана Джоунс“. След завладяването на днешната южната средиземноморска провинция Анталия от исляма мощите на много свети мъченици и Божии угодници, прославили се на Изток, били застрашени от поругание или просто от изгубване. Тази опасност надвиснала и над мощите на Св. Николай. Те се намирали в каменен саркофаг, който съществува и днес в неговата черква в турския гр. Мира, област Демре. Преди близо 1000 години там се промъкват барийски търговци с идеята да спасят мощите му. Дотам обаче нямало да се стигне, ако не бе възходът на селджукските турци.
Заплаха
Предисторията реди, че на 26 август 1071 г. византийският император Роман ІV се сблъсква при Манцикерт в решителна битка със селджукските турци, водени от Алп Арслан. Те отдавна създават проблеми на Византия в пограничните райони в Асия и императорът решава с тази битка да отстрани веднъж завинаги проблема с тях. Но византийската армия не само претърпява пълно поражение, но и самият император Роман е пленен и след няколко дена умира от раните си. След тази битка Византия завинаги губи владенията си в Централна Мала Азия, в която селджуците се настаняват трайно и създават своя Рум-Иконийски султанат. От него те продължават завоеванията си и скоро в ръцете им попада и областта Ликия и нейният център град Мира.
Бари
През XI век положението на Византия е наистина сложно. Тя е подчинила България и Сърбия, но отдавна е загубила завладяния от арабите Египет. Той е бил житницата на Римската империя и е изхранвал Рим и Константинопол в продължение на векове. Сега Южна Италия се е превърнала в новата житница, която снабдява със зърно Константинопол. Зърното се е доставяло по море от кораби от италианските градове-републики. Благодарение на тази търговия те се въздигат и започва сериозна конкуренция за първенство между тях. Едно от следствията от тази конкуренция е стремежът за превъзходство в събирането на Свети мощи. Вярвало се е, че по този начин съответният град би попаднал под протекцията на дадения светец и това би спомогнало за укрепването на политическия и социалния му статут. Всъщност тази надпревара за мощи не е нещо ново, като началото е поставено от самия император Константин Велики и майка му Елена още през IV век.
Похищението
Жителите на град Бари, център на областта Апулия (днес Пулия) в Южна Италия, отдавна са знаели за славата на големия Божи угодник Свети Николай, който освен всичко друго е и покровител на моряците. В онези дни те решават да се възползват от този тежък за Византия момент и да придобият за града си мощите на светеца. През 1087 г. на път за Антиохия те правят пръв опит да се сдобият с тях, но в този момент град Мира е изпълнен със селджукска войска, която погребва свой предводител. След като продават зърното в Антиохия, по обратния път към Ботуша барийските търговци решават да повторят своя опит. Селджуците вече са били напуснали града, но голяма част от местното население все още се е укривало в близките планини и гори и градът е бил почти пуст. В храма, където са почивали мощите на светеца, е имало четирима монаси. Те са заловени от моряците и заплашени със сила да кажат къде точно се намира тялото на светеца. Един от тях се поддава на заплахите и показва на търговците едно тайно място под олтара на храма. Мозайката в олтарната апсида е разбита с чукове и под нея се открива дълбока гробищна камера. Един моряк се спуска вътре с въже, но в бързината пада върху благоухаещите мощи на светеца и ги поврежда.
Сделка
Търговците и моряците от Бари са се страхували, че новината за този варварски акт може бързо да достигне до местното население и да се стигне до кръвопролитие. Ето защо те по най-бързия начин пренасят част от мощите на корабите си, като ги полагат в предварително приготвените за случая свещенически одежди. Взета е и безценната глава на светеца. Въпреки бързината обаче неколцина жители научават за случилото се и се спускат към пристанището с боен вик. Силите на местните хора обаче са били недостатъчни, за да влязат в открит сблъсък с добре въоръжения екипаж на пришълците. Все пак опитът за атака успява да принуди търговците да върнат чудотворната икона на Свети Николай, която също е похитена, както и да пожертват значителна сума за местния храм на светеца.
Така на 9 май 1087 г. мощите на Свети Николай са тържествено посрещнати в Бари. По-късно се ражда преданието, че сам светецът се е явил на барийците и им заповядал да пренесат тялото му, за да не попадне в ръцете на мюсюлманите. Което е по-скоро легенда, опитваща се да оправдае кражбата. Паралелно се раждат и други версии на тези предания, според които мощите са били пренесени в Бари от крадци или пирати.
Венецианците
Бързината, с която са действали търговците и моряците от Бари, не им е позволила да вземат целите мощи на светеца. Вестта за това достига до Венеция - другия град-държава, борещ се за господство в района на Средиземноморието.
Десет години по-късно венецианците, които участват с флотата си в Първия кръстоносен поход, на свой ред щурмуват храма „Св. Никола“ в Мира и отнасят със себе си останалата част от мощите на светеца. Това е било обичайна практика по време на кръстоносните походи. Затова днес много от свещените реликви и мощи на светци на Запад са пренесени тъкмо по това време.
Двете гробници
Днес съществуват две гробници на светеца, които претендират да имат в пълнота неговото нетленно тяло - тази в Бари и тази във Венеция. Гробницата в Бари не е била отваряна до средата на XX. С решаването на проблема с претенциите на двата града и загадката около това какво съдържа гробницата в Бари се заема италианският антрополог Луиджи Мартино. В периода 1953-1957 г. той е имал възможност да изследва мощите от Бари, а през 1992 г - и тези след отварянето на гробницата във Венеция.
Подмяна
Изследването е показало удивителни резултати - в Бари е липсвала част от мощите на светеца, които са се допълвали от тези, открити във Венеция, в съотношение приблизително пет към едно в полза на гробницата в Бари. Към липсващите близо пет части от мощите на светеца във Венеция венецианците са добавили чужди останки, които да ги допълнят, включително детски и женски кости. Това доказва, че в действителност търговците от Бари не са успели да вземат всичко от гробницата на светеца в Мира - нещо, което по-късно са направили венецианците, които са заграбили останалото.
Компютър нарисува лика на светеца
Не само археологията, но и съвременните технологии помагат да потвърдят или опровергаят църканите легенди. През 2009 г. група учени от университета в Манчестър под ръководството на Каролайн Уилкинсън правят възстановка на лицето на светеца чрез компютърна програма. В нея са въведени антропологични измервания на главата на Божия угодник и рентгеновите снимки, направени от Мартино. Интересно, но полученият резултат
Палмова клонка се разлисти над гроба му
Доста знаменателна е и акцията на венецианците, търсещи мощите в град Мира. Когато отворили саркофага, намерили там само вода и елей. След това претърсили цялата църква, като междувременно подложили стражите на мъчения. Един от пазителите не издържал и им показал мощи, но на двама други светци, предшественици на Свети Николай – на мъченика Теодор и на чичото на свети Николай, който също бил свещеник. Когато венецианците вече били готови да отплават, вероятно по Божие допущение те усетили благоухание, което се излъчвало от една страна на църквата. Те се върнали там, разбили пода на олтара, започнали да копаят и намерили под земята друг етаж. Разрушили го и открили плътен слой стъклоподобно вещество, а в средата му – вкаменен асфалт. Когато го разтворили, в него намерили мощите на Чудотвореца. Местният епископът увил мощите на светеца в мантията си и така се случило първото чудо при мощите на Свети Николай. Палмовата клонка, донесена от светеца от Йерусалим и положена с него в ковчега, се разлистила.
