Н а утрешния 30 ноември всички Христови църкви честват паметта на Свети апостол Андрей Първозвани. Той е наречен така, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. А българите трябва да го тачим и защото именно този апостол донася Божието слово по нашите земи. Това се потвърждава и от редица авторитети на Източната църква като Йоан Златоуст, който признава Андрей за основател на християнството във Византия. Нещо повече, легитимирането на църковната власт на Константинополския патриаршески престол се извежда именно от този Христов ученик.
Житие
Андрей стоял на брега на река Йордан, когато Свети Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий“ (Йоан 1:36). По онова време всяко поколение чакало сбъдването на древните пророчества за идването на Месията. Щом чул тези думи, Андрей тръгнал след Иисус и прекарал с Него целия ден.
Христос призовава Андрей да го последва.
След това отишъл да намери брат си Петър, съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия“ (Йоан 1:41) и го довел при Христа. Малко по-късно Спасителя ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Мат.4:19). Оттогава те навсякъде вървели след Христос и били очевидци на Неговите чудеса, кръстна смърт и Възкресение.
Мисия
След Възнесението Господне и слизането на Светия Дух, когато апостолите се разделили по всички краища на света да проповядват Словото Божие, на апостол Андрей се паднали северните страни. Той обиколил всички градове край Черно море, включително и Одесос (Варна) и днешното Царево, където според изследователи основал първите християнски общини. Има още сведения, че е ходил и в Неврокопския край, където също благовестявал. След това посетил Армения и Грузия, планините на Осетия и Абхазия, проповядвал в Севастия (днес Сухуми). Според древния летописец Нестор Светият апостол стигнал по река Днепър до днешния Киев. Като се качил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе оттук по цялата страна“. В град Синоп на Черно море Свети Андрей проповядвал заедно със Светите апостол и евангелист Матей. Там двамата Христови ученици претърпели ужасно гонение от юдеите, които наклеветили апостолите пред властта. Те били затворени в тъмница, били ги до смърт и изхвърлили извън града. Но Свети Андрей се върнал в града, продължил своята проповед и обърнал мнозина към Христа.
Мъченичество
Обхождайки градовете на Гърция, вече в преклонни години той стигнала до град Патра. Много от жителите, като чули евангелската проповед, оставили идолите и се обърнали към истинския Бог. Управителят на града Егеат се разгневил и започнал да принуждава повярвалите да принесат жертва на боговете, начело със Свети Андрей. Светият апостол останал непреклонен и жестокият управител заповядал да го хвърлят в тъмница. Християните, като узнали за затварянето на своя любим учител, с плач обкръжили тъмницата и искали да го видят. Апостол Андрей направил кръст и вратите сами се отворили пред християните. Те влезли и светецът се молил и беседвал заедно с тях, като ги помолил да не пречат на неговото мъченичество. Той прекарал цяла нощ в молитва и беседа с тях, след това благословил всички, разпуснал ги и с кръстно знамение отново заключил тъмничните врати.
На другия ден Егеат започнал отново да убеждава Андрей да се отрече от Господа. След отказа му да се подчини управителят отначало заповядал да го бият, а после го осъдил на кръстна смърт. За да продължи страданията му, наредил не да го приковат, а да го привържат към кръст във формата на Х. От него Светият апостол продължил да поучава обкръжилите го християни и се стараел да ги успокои. Егеат се уплашил от вълнението на хората и се съгласил със желанието им да снемат Андрей от кръста. Светият апостол обаче отказал и предал Богу дух като мъченик. Това станало на 30 ноември 60 г. А след няколко дни Егеат се самоубил.
Цариград
При император Констанций в IV век мощите на Свети Андрей били пренесени от Патра в Цариград. През през 1208 г. кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи. Отговорен за това е кардинал Петър Капуански, родом от този край.
Мощите на св. Андрей в катедралата в Амалфи, Италия.
Той бил назначен от папа Инокентий III във Франция, за да подготви Кръстоносния поход, а след това става и негов духовен попечител. Той успява да вземе мощите на Св. Андрей и ги занася в родния си град с идеята да възроди старата му слава чрез онова, което днес наричаме поклоннически туризъм. Там те почиват и досега в прекрасна базилика, една от най-красивите в италианския юг. На саркофага има изображение на Христос, на Богородица (от другата страна), 12-те апостоли, Св. Николай Чудотворец и Василий Велики.
Църквата Свети Андрей в Патра, Гърция, където се пази главата на светеца.
Честната глава на Св. апостол Андрей Първозвани се намирала в Рим до 1964 г., когато по решение на римския папа Павел VI тази светиня заедно с частици от кръста на Св. Андрей била върната на Еладската Православна църква. Сега тези реликви се намират в един от най-големите на Балканите катедрален храм „Св. Андрей Първозвани“ в Патра, Гърция, т.е. на това място, където е проповядвал и завършил своя мъченически земен живот първият Христов ученик.
Разпънали светеца на Х-образен кръст.
На престола в сребърен ковчег се покои честната глава на апостола, а зад престола – Андреевски кръст реликва, в който са вградени частици от истинския кръст на Св. Андрей, на който той е бил разпънат.
Всеки 15-и италианец е българин
По още един начин Свети Андрей е свързан с нашата история. Според италианските историци той е бил и покровител още на древните българи. Професорите Угели и Орсини, изследвайки историята на Беневентското херцогство (Южна Италия), установяват, че през средните векове тамошният храм се казвал „Сант Андрея ди Палофернус“. Палофернус е римското име на областите на северозапад от Черно море, където според писанията апостолът покръстил 70 000 езичници. По-късно тя влиза в състава на Кубратовата Велика България. Двамата учени са категорични, че този светец става покровител на древните българи, заселили се в южната част на Ботуша през VII век, начело с Алцек – един от синовете на хан Кубрат. На същото мнение е и друг италиански историк - професор Винченцо д'Амико (1877-1965). Той твърди, че повече от 700 селища на Апенините са основани от древните българи. Според него близо 3 милиона италианци са техни потомци (от общо 45 милиона по време на изследването му). Професор Д'Амико обръща внимание на факта, че в Италия навсякъде, където през Средновековието е имало прабългарски общности, са вдигнати и църкви, носещи името на Свети Андрей Първозвани.
Става покровител на Шотландия
Светията е покровител на Гърция, Румъния, Амалфи, Малта и Прусия, армейските рейнджъри, моряците, рибарите, търговците на риба, плетачите на въжета, певците и руския военен флот. В Шотландия на 30 ноември е официален празник. Той става покровител на страната, когато крал Малкълм II Мак Кенет (997-1005) се моли на светеца за помощ преди поредната битка срещу англичаните. Тогава според легендата на небето се появил Х-образен знак. Шотландците победили англичаните в тази битка. Оттогава шотландското знаме е синьо с бял Х-образен кръст. То става официално от 1385 г., а през 1707 г., когато страната окончателно става част от Великобритания, е вплетено в днешния флаг на Обединеното кралство.
Андреевският кръст е знамето на Шотландия от почти 7 века.
Днес в градчето Сейнт Андрю се пазят реликви на светеца – парче от пръст, зъб, капачка на коляно и ръка. Поклонници от цял свят посещават града, който е известен също и с университета си, основан през 1413 г.
На Андреевден започва зимата
На Андреевден според българския народен календар започва зимата. Той се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие. Фолклорните обичаи на този ден са посветени също и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Едрей, Едревден и пр.
В българския, а и в другия славянски фолклор, Свети Андрей е свързан и с мечката – най-едрия хищник, който обитава горите ни. Една легенда разказва как той, след като се оттеглил в планината на пост и молитва, около живелището му често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според другата, по-популярна история, Свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.
Свети Андрей е покровител на мечките.
На Андреевден в много селища се сварявали в общ съд, най-често в глинено гърне, различни зърнени култури. Слагали се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. В отделните краища на България съществуват различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито, наречено за мечката (символ на плодовитостта) и за берекет. На други места варят само жито и раздават на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско освен царевица в гърнето слагат плодове – круши, сливи, тиквени семки.
