М оисей (на иврит името му Мошѐ означава, „изваден (спасен) от вода) е библейски пророк и религиозен водач, почитан от три религии – юдаизъм, християнство и ислям. На Моисей, честван на 4 септември, се приписва авторството на Петокнижието – първата основна част от Библията. Влиянието му е голямо, защото той остава в историята като вестител на монотеизма – почитта към единния Бог във времена на стотици езически божества и култове.
С Моисей се свързват редица чудеса, а най-голямото е разделянето на Червено море на две, докато бягал с народа си от египетски плен. Къде се е случило това и до днес остава загадка.
Левиево коляно
От легендата за Моисей се знае, че той бил третото дете на Аврам и Йохаведа, принадлежащи към Левиевото коляно. Родил се около 1550 г. преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 г. пр. Хр.) издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в Нил новородените мъжки еврейски деца. Целта на масовото изтребление била, за да се намали популацията на чуждия народ, станал опасен за властта.
Йохаведа сложила Моисей в едно кошче и го пуснала в тръстиката до брега на Нил. Там младенецът е бил намерен от фараоновата дъщеря. Тя го осиновила и му дала името Моисей, което значи “От вода изваден". Но макар и възпитан в царския дворец, той не изгубил народностното си съзнание. Веднъж в пристъп на гняв убил един египтянин, който жестоко биел евреин. След тази случка пророкът избягал в Мадиамската страна. Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал за жена дъщеря си.
Мисия
Според легендата през следващите 40 години Моисей се занимавал със скотовъдство. Библейското предание и книга Изход редят, че един ден Бог го призовал да стане водач на еврейския народ. Както пасял стадото си, Моше (името му на иврид) видял една горяща, но неизгаряща къпина, от която чул гласа на Бога: „Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И тъй върви! Ще те пратя при фараона, за да изведеш Моя народ из Египет!“ (Изх. 3:7-10).
Послушен на Божията воля, Моисей се разделил с тъста и семейството си и тръгнал към Египет. Там се срещнал с брата си Аарон. Последният му бил придаден като говорител, понеже сам той говорел тежко, заеквал. Отишли при фараона Аменофис ІІ, който се разгневил и отхвърлил искането им да бъде разрешено на евреите да излязат от египетски плен. Положението на народа още повече се утежнило и хората изгубили надежда, че ще бъдат избавени от робската си неволя. Моисей също започнал да губи вяра, че мисията му ще успее. Тъкмо тогава по Божия повеля се заредили в Египет десет природни бедствия. Но едва след последното – умъртвяването на всичко първородно в Египет – било позволено на еврейския народ, воден от Моисей и брат му да напусне страната на фараоните.
Около 600 000 израилтянски мъже се отправили на път, както и много жени и деца. Те всички взели със себе си и своите овце, кози и говеда. Преди да си тръгнат, робите поискали от египтяните дрехи, а също и различни неща, направени от злато и сребро. Египтяните били много уплашени от последното бедствие, затова дали на израилтяните всичко, каквото пожелали.
Спасение
Като всепризнат вожд Моисей наредил на евреите да празнуват първата Пасха в чест на освобождението си – да заколят пасхално агне, което да ядат с неквасен хляб и горчиви треви. Моисей искал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан (Обетованата земя, обещана от Бог за народа на пророка). Но получил заповед от Бога да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море. Междувременно фараонът се разкаял, че освободил евреите, и пратил войската си да ги върне, а водачът им да бъде убит.
Бог казал на Моисей да протегне тоягата си над Червено море. Когато той сторил това, задухал силен източен вятър. За една нощ водите на морето се разделили и останали така, разделени на две. Това дало възможност на Божия народ да премине по дъното му като по сухо. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова войска.
И до днес остава загадка къде се е случило това чудо. Според едни теoрии това е станало в северния край на Суецкия залив, водещ към Синайския полуостров, с планината Синай.
Има обаче предположения, че Моисей може да е превел народа си „Горчивите езера“ (пресичане на едно от плитките вътрешни езера много по на север от Суецкия залив). Има и още едно предположение Моисей да е превел народа си в залива Акаба, от другата страна на Синайския полуостров - водещ към земя, която днес наричаме Саудитска Арабия. Всички тези маршрути днес имат основания „за“ и „против“.
Освен това, въпреки че преминаването на Червено море е било очевидно чудодейно, се споменават и възможни физически причини (напр. силен вятър). Сред учените има дебати и по този въпрос. Буреносен вятър ли е раздвижил водата – би трябвало тя е да е била доста плитка. Но ако е било така, то морската вода не би могла да се „изправи като две стени“ от двете страни и да издави египетската армия. Противници на тази теория изтъкват, че само вятърът никога не би могъл да раздели вода, която е дълбока близо 400 метра (колкото е в залива Акаба). Дори стоманобетонът не би могъл да удържи толкова голям природен натиск.
Сензация
Д-р Брус Паркър изказва сензационна хипотеза. Според него Моисей не е чакал чудо, за да раздели Червено море и да преведе през него народа си, а е познавал много добре приливите и отливите от въздействието на Луната. Смята се, че преминаването е станало през Суецкия залив, в северния край на Червено море. Там при отлив части от дъното остават сухи за часове, а след това водата внезапно се завръща. В Библията през нощта на драматичното бягство е имало и пълнолуние.
Как Моисей е разделил морето и е превел народа си и до днес учените спорят.
Тогава отливът е най-силен, както и приливът, обяснява д-р Паркър, бивш главен учен на американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата. Фенове на тази теория изтъкват още, че през 1798 г. Наполеон Бонапарт с малък отряд войници на коне пресекли именно Суецкия залив в северната част на Червено море. Самият Моисей е имал още едно предимство пред гонителите си – живял е в този район и е знаел много добре местата, където керваните са пресичали водите в определените дни. В същото време жреците на египетския фараон, познавали добре мястото, където Нил се влива в Средиземно море. Но там приливите били рядкост и никой от водачите на египетската армия не подозирал колко опасни могат да бъдат.
Ридли Скот
Има и друга интерпретация на чудото, включена във филма на режисьора Ридли Скот "Изход: Богове и крале". Според нея е имало земетресение, което е предизвикало цунами и внезапно отдръпване на водата. Брус Паркър обаче казва, че тази аномалия може да е траела само 20 минути – време крайно недостатъчно, за да премине толкова голямо множество от хора.
Все пак за вярващите дори да е имало трус, то това е била Божията воля.
Чудеса
По пътя за Синай с Божия помощ Моисей направил горчивата вода при Мерра сладка за пиене, което пак е доста трудно за обяснение. Насред пустинята той изпросил от Бога чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим извел вода от една скала. Тук именно той станал посредник между Бога и своя народ.
Когато Израилевите колена в негово отсъствие изпаднали в идолопоклонство, Бог ги заплашил с унищожение. Тогава Моисей проявил своето духовно величие, като казал: “Ако тях не простиш, тогава и мене заличи от книгата на живота!“
Спори се и къде е била Синайската планина
Господ често се явявал на Моисей на планината Синай. Там му дал Десетте заповеди и много други наредби и закони. Но къде се е намирала тази планина днес също е обект на проучвания и спорове. Локализацията на Синай е важно, тъй като тя е отправна точка къде е извършил чудото си Моисей с разсичането на морето на две.
Червено море на фона на Синайската планина при египетския курорт Шарм ел Шейх.
Библията дава две синонимни имена за Божията планина, Хорив и Синай. Според класическите исторически разкази легендарната планина е била най-високата в околността. Това гласи описанието на еврейско-римски историк Йосиф Флавий. Описанието на Филон пак от I век също я споменува като „най-високата и най-свещената планина в тази област“. Къде обаче е била тази област. Поддръжниците на преминаването на Червено море в залива Акаба посочват думите на новозаветния апостол Павел, който споменава „планината Синай в Арабия“ (Галатяни 4:25). По същия начин се посочват, че планината Синай е свързана със земята Мадиам (Изход 2-3). А Мидиам традиционно се намира в съвременна Саудитска Арабия. Различно от Синайския полуостров, това е верига от вулканични планини, които се свързват с легенди за „дим и огън“ все проявления на Божието присъствие, свързвани и с легендите за библейската планина Синай.
Според преданието на Синай Бог се явява на Моисей под формата на горящ храст, като знак Свише и известие, че той е избран за пророк.
Поклонници катерят Джебел Муса
В Синайската планина в Египет е построен прочутия манастир „Св. Екатерина“. Там се намира прочутата икона – Моисей с неопалимата къпина. Според преданието Бог се явява на Моисей под формата на този горящ храст, като знак Свише и известие, че той е избран за пророк.
Синайският манастир Св. Екатерина.
От манастира тръгва поклоннически маршрут към връх Моисей (висок 2240 м ), наричан от арабите Джебел Муса. Там според библейския текст пророкът е получил скрижалите с 10-те Божи заповеди. За да стигнете до горе, се тръгва вечерта заради голямата жега. Половината маршрут се минава с камили, а другата половина пеша.
Манастирът на върха в планината на Моисей (2285 м), южната част на Синайския полуостров.
На върха има православен храм „Св. Троица“. В скалите е оформена една вдлъбнатина, където според преданието е стоял Моисей. Вярва се, че човек може да получи опрощение на всичките си грехове на върха на Синайската планина.
Св. пророк Мойсей при горящата къпина - икона от 12 век, пазена в Синайския манастир "Св. Екатерина", Египет.
Пещерата на Св. Илия е тук
В Трета книга Царства (гл. 19) се разказва как по-късно (в VII в. преди Хр.) друг велик пророк - Илия, бягайки от преследванията на царица Йезавел, дошъл на Синай. Тук и той се удостоил да беседва с Бога. Там има пещера в параклис на Мойсеевата планина, посветен на прор. Илия.
