Т ази година Великденските пости (говеене) обхващат дните от 27 февруари до 15 април включително. При тях християните доброволно се отказват от месото и млечните продукт с цел пречистване не само на тялото, но и на душите си в чест на Христовата смърт и Възкресение. В периода са строго забранени както сватбите, така и църковните венчавки. Ветото върху Менделсон обхваща дори по-дълъг от поста период - до 18 април - вторника на Светлата седмица, когато се празнува Св. мъченик Виктор. Денят спокойно вече може да се нарича и Викторовден, тъй като това се превръща в едно от най-модерните и разпространени имена в България.
Строг
Постът е най-строг в първата и последната седмица. Тогава не се позволява никаква гореща храна и дори ястия, приготвени с растителна мазнина. Това означава, че може да се приема растителна храна, но без олио и вино. Първите три дни от първата седмица могат да се прекарат в тримирене. Това е доброволен пост от най-високата шеста степен, при който се забранява приемът на каквато и да е храна и вода.
След това консумацията на риба се разрешава само на Благовещение (25 март) и на Връбница (Цветница - 9 април).
Все пак безгръбначни животни (охлюви, миди, скариди, октоподи и др.) се считат за постни храни. Според каноните на църквата т. нар. говеене може да не се спазва от пътешествениците, бременните и децата или те да бъдат на по-облекчен режим, назначен им от свещеник. Светите отци обаче учат, че основното е духовният пост, който изисква хигиена на мислите и постъпките. Иначе каква полза, че не ядем месо, сирене или не пием вино месец и половина, ако през това време от устата си бълваме змии и гущери - клетви и клевети по адрес на ближния или се държим агресивно.
Другото грешно разбиране е, че който спазва поста, трябва да парадира с това. Тук сам Божият Син Иисус Христос е казал следното:
"Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).
40 дни
Великденските пости са най-продължителните и най-строгите в православното християнство. Наричат се още Четиридесетница, защото продължават седем седмици или около 40 дни. Това е установено от християнската църква в памет на 40-дневния пост на Иисус в пустинята. В Стария Завет има още много примери за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божи заповеди. Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Така че всички праведници са се подлагали в малка или по-голяма степен на този телесен и духовен подвиг.
Страсти
При него (а и не само тогава) вярващите трябва да се въздържат от пороци и страсти, да се молят да им бъдат простени греховете. Те трябва да се стремят да вършат и мислят добро и да гонят лошите помисли и състояния като завист, ревност, гняв, съблазън. Изкореняването на лошотията от сърцето и душата обаче не е лесно дело както за съвременния човек, така и за някогашните свети отци и пустинници. Именно те съветват през Великия пост да се бяга от светските забавления, от телесните и интимни наслади. Желателно е да се прекарва времето в молитви, вършене на добрини, посещения на църковни служби, като е желателно да се съветваме с духовник, който да благослови и напътства нашия пост. Не на последно място трябва да се има предвид, че от апостолско време светата Църква е наредила, че постът трябва да съпътства и предшества светите тайнства - изповед и причастие. Ако не се пристъпи към тези Христови тайнства, то постът се превръща само в една пролетна диета.
Лъв Велики споменава традицията още в V век
Много се спори откога датират спазването на Великденския пост. Праведници казват, че вярващият човек е в постоянно състояние на пост - на устата или в ума си винаги казва Иисусовата молитва за напътствие и защита, нащрек е за своите мисли и дела. Все пак има данни, че през V век сл. Хр. този тип традиция е била добре позната. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него: "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."
Великденският пост може да се сравни и с планина, която човек, тръгнал по пътя на своята духовна еволюция, трябва да изкачи. В подножието й са т. нар. подготвителни недели, когато в храмовете се четат притчите за Страшния съд, за Блудия син и др. На всяко ниво нагоре вече има празници, през които човек, четейки житията и поученията на светците (като Св. Йоан Лествичник или Мария Египетска), се подготвя още по-добре за празника на всички празници Възкресението на Божия син Иисус Христос.
Св. Софроний Врачански: Въздържайте се от злото
Според Св. Софроний Врачански постът не означава само да не ядем месо, а изисква да се въздържаме от зло. “Затова който пости, трябва да укроти гнева си, да бъде смирен, да има съкрушено сърце, да прогонва от ума си лошите помисли, винаги да има пред очите си Страшния Божи съд, да има щедра към сиромасите ръка и да не бъде злопаметен към никого”, пише Св. Софроний.
Патриарх Неофит: Да обновим връзката си с Бога
Да се очистим от всяка сквернота на плътта и духа, от всеки нечист помисъл, за да обновим по този начин връзката си с Бога, с ближния и с цялото творение. С тези думи се обърна към православните християни патриарх Неофит в своето слово за началото на светата и велика Четиридесетница. Архиереят обясни, че в своя най-дълбок смисъл постът на християнина е средство, а не цел, това е път за през целия съзнателен живот. „Последната спирка от този път е цялостното ни обновление и преобразяване - това, за което говори и свети апостол Павел, когато казва: „Недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия...
Грехът е в нас и навсякъде около нас. Той е инструмент на врага на човешкото спасение, но от Светото Евангелие знаем и най-сигурния начин за освобождаването си от него - „Тоя род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост“ (Марк 9:29)“, припомни Негово Светейшество. В своето обръщение той призова и за молитви за мир заради войната в Украйна. Тя е кървавият знак пред лицето на всички хора, че „злото отново тържествува с небивала сила в този свят“.
