В събота, 22 юни, хиляди българи ще почетат Черешова задушница. Тя е втората задушница за годината, а се нарича Черешова, защото в този ден освен традиционните погача, вино и жито за “Бог да прости!” се раздават и череши. Вярва се, че техният червен цвят символизира кръвта на Спасителя Исус Христос.
Молитва
Духовници коментират, че е важно в оставащите дни да намерим време и да отидем в храма, за да запишем имената на своите починали близки. След това свещеникът ги изрича в молитва за тях по време на светата Литургия. Желателно е още да поискаме от свещеник да отслужи панихида за тях в храма или при гроба за упокоение на душите им. Защото след кончината човек вече не може да се моли за сторените приживе грехове. Това могат да направят само неговите близки, като се вярва, че молитвата им помага на душата в отвъдния живот.
Самият ден е свързан и с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. След Възнесението на Господ входът на царството небесно – рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.
Грижа
На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Редно е човек да се спре в забързаното си и изпълнено с грижи ежедневие и да си припомни не само за своите починали сродници, но и за това, че всички ние сме временно на този свят, че дните на нашия живот са преброени и са ни отредени от Бога, за да се погрижим с добри дела и любов за ближния и да подготвим душата си за вечния живот.
Седмицата преди Задушница са и дните, в които православните християни отиват на гробовете, за да ги почистят и украсят с цветя. Заради пролетните дъждове бурените сега са най-агресивни.
В някои краища на България има и интересни ритуали. При един от тях хората покриват гробовете с орехови клонки и листа, дори допират ушите си до разстланата орехова шума с надеждата да чуят гласовете на скъпите си покойници.
