Б лагоевград – 7, Кресна – 3. Общо 10 – толкова са наградите „Футболист на годината“, спечели от играчи от Пиринския край. А на Десподов много му подхожда, нали играе при „орлите“.
Всички те, от Благоевград надолу, са ми голяма слабост. Затова и няма как да не го попитам: Какво е това, магия ли е някаква? Или е от климата. „Не знам какво е, но явно нещо има. Оттук са тръгнали много, моят край е дал не един и двама играчи на България и националния отбор. Явно трябва да ни се обръща внимание“, отговаря ми Кирил Десподов. Нападателят на Лудогорец, който вече има хеттрик от награди „Футболист на годината“. След първата през 2018-а и втората през 2021-а сега грабна нова. Спечели я в надпревара с младата вълна в лицето на Илия Груев и опитния боец, калил се по терените в Италия, Ивайло Чочев.
Това го нареди до Христо Бонев и Ивелин Попов. Повече имат само Димитър Бербатов – 7, и Христо Стоичков – 5. „За мен е огромна чест да се наредя до големите. Те са оставили следа, надявам се да оставя и аз“.
Нападателят на шампионите и националния отбор не крие, че именно те били неговите идоли. „Стоичков, Бербатов. Ивелин Попов също ми беше идол. Успелите български футболисти. Иначе винаги съм харесвал Кристиано Роналдо“.
Подадена ръка
И как да е иначе! Когато 15-годишният Десподов дебютира за първия отбор на Литекс, 15-години по-големият Димитър Бербатов току-що беше приключил престоя си в Манчестър Юнайтед. Беше станал два пъти шампион на Англия и един път голмайстор на най-гледането и най-скъпото първенство. На Острова феновете се влюбиха в уж небрежното, но всъщност като на художник докосване до топката. Феновете все още говореха и продължават да говорят за хеттрика му срещу Ливърпул, за шедьовъра срещу Рома и онези пет гола срещу Блекбърн. Всичко това се случваше, докато Кирил растеше. А когато той растеше, всяко второ хлапе искаше да е като Бербатов.
Когато талантливото момче от Кресна вече тренираше в школата на тима от Ловеч с необятната мечта да пробие в големия футбол, а не просто да гони топката, звезда при „оранжевите“ беше Ивелин Попов. После Попето направи трансфер – първо в Турция, а след това и в Русия, където стана лидер и играч за пример. И всичко това пред очите на 9 години по-младия Десподов.
И когато си талантлив, инатлив и много искаш да пробиеш, и съдбата ти подава ръка. В случая съдбата прати по същото време и на същото място – край река Осъм в Ловеч, Христо Стоичков. Единственият българин, носител на „Златната топка“, единственият, спечелил Шампионската лига, видя таланта на слабичкото, но снажно момче от школата, дошло от Пирин 2001 в Ловеч да става футболист.
„Той ми беше треньор в Литекс, той ме взе и в националния отбор. Даде ми пътя. Казвал съм го и преди – Стоичков е голям мотиватор, голям човек. Чест е, че ми е бил треньор“.
Луда глава
Може пък да го е харесал и защото видял в него лудата глава. Видял възможност да го хвърли в боя рано-рано. „Бил съм по-буен, по-хард, по-твърд характер. Но пък това е било и за добро, за да мога да оцелея, да не ме смачкат другите“.
През декември нападателят посети децата от своето СУ Паисий Хилендарски в Кресна.
И е прав, в суровите условия на месомелачката професионален спорт, трябва да си упорит, понякога дори с риск да си разбиеш главата в стената. „Ако прекалено се свиваш, излизаш и не можеш да играеш. Виждали сме такива момчета“, продължава Десподов.
Той знае цената си. Още когато прибра третата си награда за Футболист на годината преди седмица, го каза: „Искам в чужбина, време ми е за трансфер“.
Нападателят е наясно, че да бъдеш №1 е престиж, наградата е оценка, но и задължение.
„Наградата ми дава мотивация да продължавам да работя, за да постигам както отборни, така и индивидуални награди. Освен това искам да дам пример на младите и на терена, и извън терена. Защото да си Футболист №1 е голяма отговорност. Всеки те гледа и трябва да бъдеш пример, най-вече за младите и за подрастващите, които гледат от теб“.
Така, както той черпел пример от вече успелите.
Силен характер
Накрая го моля в качеството си на трикратен футболист на България да отправи съвет към децата, които сега тръгват по неговия път. „Да не се отказват пред трудностите, които ще срещат във футбола и живота. Да бъдат постоянни. И най-вече да не спират да мечтаят. И да бъдат много, много дисциплинирани“.
А какъв човек е Кирил Десподов? Отговорът е кратък, но откровен: „Добър, силен характер и с калена психика, обичащ семейството и хората покрай себе си. Винаги помагам. Но в същото време съм строг. Строг, но справедлив“.
Шампион и гол в Скопие
Равносметката е задължителна, когато изпращаме година. Плановете – също. „Най-щастливите ми мигове бяха шампионската титла и Суперкупата на България, а също добрите мачове с националния отбор в нейния край. И най-вече победата над Северна Македония“.
Именно новият стар Футболист №1 донесе така сладкото 1:0 във враждебната обстановка на стадион в Скопие за възродения ни национален отбор, воден от смелия нов селекционер Младен Кръстаич. „Този гол ми е един от най-скъпите през 2022 г. Не само за мен, а за цяла България. Защитихме честта, знаете какви неща се случваха на терена“.
А най-трудният момент? „Катастрофата в Грузия. Това обаче не са неща, които зависят от нас. Тошко Неделев пострада. Радвам се, че успя да се възстанови и ще играе отново. Иначе аз не съм човек, който поглежда назад. Предпочитам да вървя напред“.
Моята Кресна
Кресна – градът, край който толкова обичах да минавам, когато отивах при баба и дядо на село за летните ваканции. Минеш ли го, влезеш ли в дефилето, видиш ли величествените скали, ханчето и чуеш ли шума на бърза бързоструйна Струма (б.р. - стихотворение „Тайната на Струма“ от Тайната на Струма) и ей го любимото Марикостиново.
И тук е роден Кирил Десподов. „Горд съм с моя град. Щастлив съм да се връщам, макар да нямам много приятели, защото не живея там от 15 години. Но именно в Кресна ми е най-хубаво. Никога не съм го крил. Човек не трябва да се срамува откъде е тръгнал, а да се гордее с постигнатото. Дори градчето да е 3-4 хиляди. Всичко е възможно, граници няма“.
Футбол и само футбол
Макар и да пробвал и други спортове, футболът го пленил още от малко дете. „Топката ме влечеше най-много, там хвърлях страст“. И до днес е така – тренировки, мачове, а вечер у дома – пак футбол. Време за друг спорт по телевизията почти не намира. Но през януари, на лагера в Турция, със съотборниците от Лудогорец гледали Australian Open.
„Когато не е футбол и навън е студено, най-често гледам филми, защото нямам много време за пътувания“. Харесват му такива, от които може да научи нещо. „Имам ли възможност, играя тенис на маса. Няма как обаче да я вкарам в къщата, тя е в гаража“.
Любимата мусака
Десподов може и да е футболист, може да пази режим, но и той си има своите малки изкушения. От онези, любимите неща за хапване, с които свързваш детството и вкусните гозби у дома. „Много обичам мусака. Като съм си в Кресна. Иначе като съм с отбора – спазваме режим. Когато се прибера обаче, си позволявам малко да се поглезя, малко мазничко понякога. Но всичко с граници. Най-хубавото е, когато нямаш проблеми с килограмите“.
Връзката на национала с брат му Димитър е изключително силна.,
С любов говори и за семейството си, за по-големия брат Димитър. Изкушавам се да го попитам дали той му дава съвети, нали е батко, все пак. „Понякога аз не му позволявам. Но постоянно коментираме – всеки мач, ситуации. Все пак и той е играл футбол, не стигна до професионално ниво, но е играл. Заедно тренирахме. Той е мой брат и приятел“.
Надежда Кърликова
