Гунди е вдъхновил авторите на тази книга. Ще вдъхнови и теб. Разлиствайки страниците, ще разбереш кой е той, защо е най-обичаният български футболист и кои са онези неща, превърнали го в легенда.
Книгата „Като Гунди” от Ивайло Кючуков и Райчин Генов (издателство „РеконАрт”) представя не просто житейския път и спортната кариера на легендарния футболист. Тя извежда на преден план добродетелите му, от които всяко дете може да почерпи вдъхновение. Биографичният разказ успява да долови трепета, с който Гунди очаква всеки следващ мач, представя обичта му към феновете, илюстрира онази присъща за него скромност, с която всички са го запомнили.
Повече
Текстът разкрива повече за самия Аспарухов, такъв, какъвто е бил в действителност – честен, доблестен, постоянен, стремящ се към съвършенство и винаги готов да подаде ръка на свой съотборник или дори съперник.
Ето две ревюта от доволни читатели: „Книгата е уникална. Написана е на достъпен език за деца. Има страхотни илюстрации. Много ми допадна и преводът й на английски език. Докато я четох на децата си, заедно се вдъхновявахме, откривахме човешките ценности, които всеки човек трябва да носи, добродетелите, спортсменството. Тази книга е една добра инвестиция, която закупих за децата си и се радвам, че е част от нашата семейна библиотека. Не се замисляйте в избора си дали да си я закупите. Заслужава си!”. И още: „Книга, която може да вдъхнови всяко хлапе или дори по-голям човек, дори да не е непременно фен на ПФК "Левски". Много добре оформена, илюстрирана и написана. Благодаря за насладата!”.
Култ
И професионалният поглед на Васил Ганев в „Литературен вестник”: „Когато разказите за един герой влязат във фазата „произведения за деца“, значи култът към него е достигнал най-висшата си степен. Така се случва с паметта за средновековни царе, възрожденски дейци и борци за национална свобода. После социалистическият реализъм инфантилизира разкази за комунистически вождове и герои. Децата в Народна република България израстват с „Разкази за Ленин“ на Зощенко, с „Нашият Ленин“ на Полевой и Жуков, с еднотипно озаглавените две книги „Разкази за Георги Димитров“ – едната от Петър Димитров-Рудар, а другата от Стоян Ц. Даскалов и т.н.
Това са в повечето случаи наложени, назначени култове, обслужващи както пропагандата на режима, така и неговия дългосрочен проект за възпитание на нови граждани на социалистическа България. Култът към Георги Аспарухов-Гунди е от друг ред. Той не само че не е комунистически вожд, но дори не практикува някоя от предпочитаните от режима професии с потенциално героически профил – строител, миньор, военен, космонавт и пр. Въпреки този дефицит футболистът Гунди за четири години – между 1965 и 1968 г. – става истинска звезда, изключително популярен дори сред нефутболните среди, един от най-обичаните хора в страната. Върху виртуозните му изпълнения на терена и решителните му голове за „Левски“ и за националния отбор се надгражда цялостното му присъствие на красив, скромен и приветлив човек, на спортсмен и толерантен играч, чието обаяние покорява”.
