Д о ден днешен САЩ и Великобритания не могат да се разберат дали сър Алфред Хичкок е повече британец или повече американец. Едно е сигурно, геният променя дълбоко и завинаги начина на правене на филми. Методът му провокира зрителя да възприеме камерата като своите собствени очи и да приема разказаната история като нещо, в което участва лично.
Кошмари
Хичкок е баща на психото и негови похвати се използват дори в модерните продукции. Безспорно сцената със сянката на ножа в „Психо” е емблематичен за творчеството му пример. Спиращо дъха, ескалиращо напрежение с кухненски нож се използват отново и отново. Ако загледате модерната хорър поредица „Писък”, веднага ще откриете и ножа, и ужаса.
Подобно на своя герой от „Психо”, Хичкок преживява поредица кошмари и случки, които съпътстват живота му още от ранно детство. Той е роден в приличен лондонски квартал, в семейството на ревностни католици. Може би и затова Алфред бил много свит и рядко общувал с други деца. Причината донякъде е в семейната среда. Той си спомня, че още като дете баща му го пращал да занесе бележка до местния полицейски участък. На бележката имало молба от бащата към полицаите да арестуват Алфред поне за 10 минути. Мотивът на родителя бил, че детето се държало невъзпитано. Баща му бил продавач на зеленчуци, а Алфред бил най-малкото от трите му деца.
Майката също имала своите методи за наказание. Тя карала сина си да стои прав до леглото й часове наред. През това време тя си подремвала. Сцената с наказанието в „Психо” всъщност е преразказано лично преживяване.
В началото той е възпитаван в строго йезуитско училище. Когато бил на 14 години, умира баща му. След смъртта му парите на семейството бързо се стопяват и Алфред е принуден да довърши средното си образование в обикновено общинско училище.
Дебют
Хичкок се записва в Лондонския университет, където посещава курсове, свързани с модерното изкуство. Комбинира дарбата си да рисува с писането на къси разкази, които отпечатва в малък местен вестник. Още тогава се усеща мрачното настроение в творбите му. Обикновено става дума за лъжи, предателства, фалшиви обвинения и страдание. Запазена марка му е загадката, напрегнатото действие и неочакваната развръзка на разказите. Хичкок си вади хляба, като рисува плакати и прави печатни реклами. Привлечен е от фотографията, а в началото на 20-те години на миналия век е запленен от киното. Започва работа в киностудиата „Ласки”. Приема всякакъв вид работа и постепенно се издига до помощник-режисьор. През 1925 г. Хичкок слага началото на нов жанр в нямото кино. Той заснема първите филми, които по-късно са определяни като трилъри.
Все пак първите филми на Алфред са направени в унисон с тогавашните разбирания за кино. Първата му творба е „Градината на удоволствията”
През 1929 г. е заснет първият британски филм със звук. През следващата година Алфред заснема „Човекът, който знаеше твърде много”. Следва „Изнудването”, който е признат от британската критика за шедьовър. В този филм за първи път се появява така характерният за творчеството му съспенс. Началото на Втората световна война го принуждава да напусне Европа и да замине за САЩ, където се установява до края на живота си.
Пробив
Само една година била необходима на Хичкок, за да направи своя пробив в САЩ. През 1940 г. неговата лента „Ребека” получава „Оскар“ за най-добър филм. Той твърдо избира за себе си Америка, но се връща в Европа, за да заснеме два филма, които били използвани за агитационни материали от съюзниците. Известно е, че Хичкок има непоносимост към нацистите. След войната посвещава години на заснемането на документални филми за зверствата, извършвани в концентрационните лагери от Третия райх.
Хичкок става известен като страстен колекционер на любопитни истории. Той обожавал късите разкази и във всяка творба се опитвал да намери идея, която да доведе до сценарий за филм. Най-силният период в творчеството му са 60-те години на ХХ в. Тогава на екран излизат „Психо” и „Птиците”. Утвърждава собствен стил, който включва много съспенс и насилие. Творчеството му обаче рязко контрастира с поведението му в реалния живот. Хичкок бил неуморен разказвач на вицове. Стига да имал слушатели, той можел с часове да разправя комични пиперливи истории. За рождения ден на Мелани Грифит, която е дъщеря на изпълнителката на главната роля във филма „Птиците” Типи Хедрен, Хичкок си прави майтап, като подарява на детето кукла с лицето на майка му. Зловещият детайл бил, че куклата била в малък ковчег.
Наследство
Алфред се отнасял по изключително груб и безпардонен начин с актьорите, но пък се обиждал на неточността на квалификациите за него в пресата. „Никога не съм казвал, че се отнасям към актьорите като към говеда. Казвам, че към актьорите ТРЯБВА да се отнасяш като към говеда”, казва Хичкок.
Хичкок имал изключително творческо дълголетие. За 60 години успял да създаде 50 филма. Всъщност творбите били доста повече, но много от по-ранните му филми са загубени или унищожени. Той успява да доживее получаването на признание. През 1979 г. Американската филмова академия го награждава за цялостно творчество. Британският отговор е незабавен - по-малко от година по-късно кралица Елизабет II го посвещава в рицарство и той получава благородническа титла. Издъхва в съня си на 29 април 1980 г. За причина за смъртта се смятат усложнения от бъбречна недостатъчност.
През целия си живот Хичкок е бил обграден от безброй изкусителни актриси, но единствената жена, на която обръща внимание, е съпругата му Алма Ревил. Двамата са женени от 1926 г. Алма е непрекъснато и във всичко с Алфред. Тя е най-близкият му съюзник и дори помощник-режисьор на филмите. Алма го надживява с две години и умира през 1982 г.
